Конте ди Кавур (линеен кораб, 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Конте ди Кавур“
RN Conte di Cavour
Линейният кораб „Конте ди Кавур“ в Таранто, 1917 г.
Флаг Италия
Клас и типЛинеен кораб от типа „Конте ди Кавур“
ПроизводителLa Spezia Arsenale в Специя, в Италия
Служба
Заложен10 август 1910 г.
Спуснат на вода10 август 1911 г.
Влиза в строй1 април 1915 г.
Изведен от
експлоатация		потопен на 11 ноември 1940 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост23 458 t (стандартна)
25 489 t (пълна)
След модернизацията:
29 600 t (пълна)
Дължина168,9 m (по КВЛ)
176 m (максимална)
След модернизацията:
186,4 m (максимална)
Ширина28 m
След модернизацията:
33,1 m
Газене9,3 m
Броняглавен пояс: 250 – 130 mm;
горен пояс: 220 mm;
палуба: 24 – 40 mm;
барбети: 230 – 130 mm;
кули ГК: 280 – 140 mm;
бойна рубка: 280 – 180 mm
След модернизацията:
палуба: 166 – 135 mm;
барбети: 280 – 130 mm
Задвижване4 парни турбини Parsons;
20 парни водотръбни котли Blechynden;
4 гребни винта;
30 700 – 32 800 к.с. (проектна)
След модернизацията:
2 парни турбини Beluzzo;
8 водотръбни котли Yarrow;
2 гребни винта;
75 000 к.с. (проектна)
Скорост21,5 възела
(39,8 km/h)
След модернизацията:
27 възела
(50 km/h)
Далечина на
плаване		4800
морски мили
при 10 възела ход
След модернизацията:
3100
морски мили
при 20 възела ход
Екипаж1000 души
След модернизацията:
1236 души
Въоръжение
Артилерия3x3 и 2x2 305 mm;
18x1 120 mm;
13x1 76,2 mm
След модернизацията:
3x3 и 2x2 320 mm;
6x2 120 mm;
8x1 75 mm
Зенитна артилерия:
4x2 100 mm;
8x2 37 mm;
6x2 20 mm
Торпедно
въоръжение		3x1 450 mm свалени след модернизацията[Коментари 1]
„Конте ди Кавур“ в Общомедия

Конте ди Кавур (на италиански: Conte di Cavour) e италиански линеен кораб от времето на Първата световна война. Главен кораб на едноименната серия линейни кораби. Участва и в двете световни войни. В междувоенните години е сериозно реконструиран. През 1940 г., по време на атаката над Таранто, е сериозно повреден и де факто излиза от строя, след войната е предаден за скрап.

Кратка история на службата[редактиране | редактиране на кода]

Линкорът „Конте ди Кавур“ е разработен от инженера Едуардо Масдеа, ръководител на Тененте Дженерале дел Дженио Навале. Той е построен в периода 1910 – 1911 г., базира се в Таранто. В годините на Първата световна война е флагмански кораб на италианския флот, командван от вицеадмирал Луиджи Амедео ди Савоя. „Конте ди Кавур“ почти не участва в активни бойни действия: провеждайки 966 часа в морето в учебни упражнения и едва 40 часа в три военни операции. След войната остава в състава на флота, извършва плаване за демонстрация на флага в Северна Америка. През лятото на 1922 г. на него извършва пътешествие по италианските пристанища Виктор Емануил III. През април 1925 г. на него плава към Триполи и Бенито Мусолини.

На 12 май 1928 г. „Конте ди Кавур“ е изваден от състава на флота, след пет години, през октомври, е изпратен в Триест за основен ремонт. По време на реконструкцията 60% детайлите са напълно заменени: премахната е централната триоръдейна кула, а главният калибър е усилен до 320 мм. Новите двигатели дават мощност примерно три пъти повече, но скоростта се повишава само до 28 възела. Допълнително е поставена зенитна артилерия, което прави линкора един от най-добрите в италианския флот. На 1 юни 1937 г. „Конте ди Кавур“ се връща тържествено в Кралския военноморски флот. На 9 юли 1940 г. той влиза в бой, през Втората световна война в сражението при Калабрия.

В нощта на 11 по 12 ноември 1940 г. британски самолети „Феъри Суордфиш“ извършват авионападение над италианската база в Таранто, пускайки множество бомби и торпеда. „Конте ди Кавур“ получава тежко попадение от едно торпедо и потъва.

В края на 1941 г. той е изваден от дъното и е изпратен в Триест за ремонт, обаче така и не излиза повече в открито море. На 10 септември 1943 г. немците успяват да пленят кораба, обаче на 15 февруари 1945 г., след авионападение на съюзниците над Триест, те изоставят стария линкор. След войната, на 27 февруари 1947 г., линкорът е предаден за скрап.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Всички данни са проектни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патянин, Сергей. Проклятые линкоры. „Цезарь“, ставший „Новороссийском“. Москва, 2011. ISBN 978-5-699-46587-3.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. London, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Bagnasco, Erminio; Grossman, Mark (n.d.). Regia Marina: Italian Battleships of World War Two: A Pictorial History. Missoula, Montana: Pictorial Histories Publishing. ISBN 0-933126-75-1.
  • Brescia, Maurizio (2012). Mussolini's Navy: A Reference Guide to the Regina Marina 1930 – 45. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press. ISBN 978-1-59114-544-8.
  • Campbell, John (1985). Naval Weapons of World War II. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press. ISBN 0-87021-459-4.
  • Cernuschi, Ernesto; O'Hara, Vincent P. (2010). „Taranto: The Raid and the Aftermath“. In Jordan, John. Warship 2010. London: Conway. pp. 77 – 95. ISBN 978-1-84486-110-1.
  • Gardiner, Robert; Gray, Randal, eds. (1984). Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press. ISBN 0-85177-245-5.
  • Giorgerini, Giorgio (1980). „The Cavour & Duilio Class Battleships“. In Roberts, John. Warship IV. London: Conway Maritime Press. pp. 267 – 79. ISBN 0-85177-205-6.
  • Friedman, Norman (2011). Naval Weapons of World War One. Barnsley, South Yorkshire, UK: Seaforth. ISBN 978-1-84832-100-7.
  • Hore, Peter (2005). Battleships. London: Lorenz Books. ISBN 0-7548-1407-6.
  • McLaughlin, Stephen (2003). Russian & Soviet Battleships. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press. ISBN 1-55750-481-4.
  • O'Hara, Vincent P. (2008). „The Action off Calabria and the Myth of Moral Ascendancy“. In Jordan, John. Warship 2008. London: Conway. pp. 26 – 39. ISBN 978-1-84486-062-3.
  • Preston, Antony (1972). Battleships of World War I: An Illustrated Encyclopedia of the Battleships of All Nations 1914 – 1918. New York: Galahad Books. ISBN 0-88365-300-1.
  • Rohwer, Jurgen (2005). Chronology of the War at Sea 1939 – 1945: The Naval History of World War Two (Third Revised ed.). Annapolis, Maryland: Naval Institute Press. ISBN 1-59114-119-2.
  • Silverstone, Paul H. (1984). Directory of the World's Capital Ships. New York: Hippocrene Books. ISBN 0-88254-979-0.
  • Stille, Mark (2011). Italian Battleships of World War II. Oxford: Osprey Publishing. ISBN 978-1-84908-831-2.
  • Whitley, M. J. (1998). Battleships of World War II. Annapolis, Maryland: Naval Institute Press. ISBN 1-55750-184-X.
  • Faccaroli, Aldo (1970). Italian Warships of World War I. London: Ian Allan. ISBN 0-7110-0105-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Конте ди Кавур (линкор)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конте_ди_Кавур_(линеен_кораб,_1911)&oldid=10050722“.