Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“
| Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“ Almirante Grau-class cruiser | |
.jpg) Бронепалубният крайцер „Алмиранте Грау“ | |
| Флаг |  Перу |
|---|---|
| Клас и тип | Крайцери скаути от типа „Алмиранте Грау“ |
| Следващ тип | Няма |
| Предшестващ тип | Няма |
| Производител | Vickers Limited в Бароу, Великобритания |
| Планирани | 2 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1905 г. – 1907 г. |
| В строй | 1906 г. – 1958 г. |
| Утилизирани | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 3150 t (нормална) 4955 t (пълна) |
| Дължина | 115,8 m |
| Дължина между перпендикулярите | 112,8 m |
| Ширина | 12,3 m |
| Газене | 4,26 m |
| Броня | на палубата: 38 mm; щитове оръдия: 76 mm; на бойната рубка: 76 mm |
| Задвижване | 2 парни машини с тройно разширение; 10 водотръбни котли Yarrow |
| Мощност | 14 000 к.с. (10,4 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 24 възела (44 km/h) |
| Далечина на плаване | 3276 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво 500 t въглища |
| Екипаж | 320 души |
| Кръстен в чест на: | Мигел Грау, перуански адмирал и герой от войната с Чили |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 2x1 152 mm; 8x1 76 mm; 8x1 47 mm |
| Торпедно въоръжение | 2x1 456 mm ТА |
| Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“ в Общомедия | |
Алмиранте Грау (на испански: Almirante Grau) са серия крайцери скаути на перуанските ВМС от началото на 20 век.
Всичко от серията са построени 2 кораба: „Алмиранте Грау“ (на испански: BAP Almirante Grau[~ 1]) и „Колонел Болонеси“ (на испански: BAP Coronel Bolognesi). Корабите имат изключително дълга служба и са част от флота до 1958 г.
Проектиране и конструкция[редактиране | редактиране на кода]
През 1905 г., Перу прави поръчка на британската фирма Vickers, Sons & Maxim, Ltd за два крайцери скаути, подобни на построените за Кралския флот от „Викерс“ крайцери тип „Сентинел“. Прототипа е предназначен за лидер на ескадрени миноносци, но в перуанската флота това са най-силните кораби във флота за дълъг срок и като такива те изпълняват различна роля.[1]
Корабите са с максимална дължина от 115,82 m, широки са 12,34 m и имат газене от 4,26 m. Нормалната водоизместимост е 3100 тона[2]. Силовата им установка е от две четири цилиндрови работещи на въглища парни машини с тройно разширение, задвижващи два гребни винта. Машините са захранвани от десет парни котела на „Яроу“ и имат мощност от 14000 к.с., която осигурява на корабите скорост от 24 възела[3][2]. Запасът от въглища е 500 t, което подсигурява далечина на плаване от 3276 морски мили при скорост от 10 възела[2].
Корабите са въоръжени с две 152 mm оръдия на носа и в кърмата, осем 76 mm оръдия в самостоятелни установки по бордовете и осем 47 mm скорострелни оръдия на „Хочкис“. Корабите имат два подводни 450 mm торпедни апарата[1]. Защитата е бронирана палуба дебела 38 mm, 76 mm броня на бойната рубка и 76 mm броня на щитовете на оръдията от главния калибър[2]. Екипажът съставлява 320 офицера и матроса, като в качеството си на флагман „Алмиранте Грау“ има допълнително място за щаб на юта[1].
Серията е заложена от Vickers в Бароу през 1905 г. и е спусната на вода през 1906 г.[2] Корабите с лекота достигат контрактната скорост при изпитанията, като „Алмиранте Грау“ постига скорост от 24,64 възела, а „Колонел Болонеси“ 24,72 възела[4].
История на службата[редактиране | редактиране на кода]
След завършването си двата съда правят съвместно плаване от Англия до Перу, пристигайки в Каляо на 10 август 1907 г[1]. През Първата световна война двата кораба ескортират търговски съдове около бреговете на Перу,[5] а „Алмиранте Грау“ действа и като плаваща база за подводници[6].
1925 г., двата кораба са модернизирани за работа на котлите с течно гориво[1]. През 1932 г. избухва Колумбийско-перуанската война за територии в Амазонските джунгли. През май 1933 г., „Алмиранте Грау“, ескортиран от две подводници е изпратен през Панамския канал към устието на река Амазонка, за да поддържа операциите на перуанската флота по реката. Войната завършва преди те да достигнат назначението си и крайцера, заедно с подводниците се връщат обратно в Пацифика[1][7].
Двата крайцера са модерницирани от Yarrow Shipbuilders (Яроу) през 1934 г., като старите котли са сменени с нови, този път осем на брой, скоростта на корабите се редуцира до 23,5 възела. Сменена с по-модерна е системата за управление на артилерийския огън а 76 mm оръдия са сменени с нови, японско производство, но вече като зенитна артилерия[1].
В периода от юли 1941 до януари 1942 г., двата крайцера са част от блокадата на залива Гуаякил във времето на Еквадорско-перуанската война[8]. През 1940-те години на крайцерите отново са направени промени сменени са мостиците им, а масивните мачти са заменени със сглобяеми. Зенитното въоръжение е усилено с добавянето на седем 50 калиброви картечници „Браунинг“, добавени са устройства за изстрелване на дълбочинни бомби за борба с подводници[1]. След влизането на Перу във Втората световна война, през 1944 г., те служат в бреговата охрана, като патрулни кораби. След края на войната са прекласифицирани в учебни кораби, впоследствие са превърнати на блокшиви преди да бъдат извадени от списъците на флота на 24 юни 1958 г. и са продадени за скрап[1].
Представители[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Заложен[1] | Спуснат на вода[2] | Влиза в строй[2] | Съдба[1] |
|---|---|---|---|---|
| „Алмиранте Грау“ | 1905 г. | 27 март 1906 г. | 19 октомври 1906 г. | продаден за скрап на 24 декември 1958 г. |
| „Колонел Болонеси“ | 1905 г. | 24 септември 1906 г. | 1 март 1907 г. | продаден за скрап на 24 декември 1958 г. |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Коментари[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л Whitley 1999, p. 198.
- ↑ а б в г д е ж Gardiner and Gray 1985, p. 410.
- ↑ Journal of the American Society of Naval Engineers May 1907, p. 583.
- ↑ Journal of the American Society of Naval Engineers May 1907, p. 582.
- ↑ Gardiner and Gray 1985, p. 409.
- ↑ Moore 1990, p. 307.
- ↑ Gardiner and Chesneau 1980, p. 423.
- ↑ Whitley 1999, p. 199.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Conway's All The World's Fighting Ships 1922 – 1946. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-146-7.
- Conway's All The World's Fighting Ships 1906 – 1921. London, Conway Maritime Press, 1985. ISBN 0-85177-245-5.
- Moore, John. Jane's Fighting Ships of World War I. London, Studio, 1990. ISBN 1-85170-378-0.
- New Peruvian Warships // Journal of the American Society of Naval Engineers Vol. XIX (No. 2). May 1907. с. pp. 581 – 583.
- Whitley, M. J. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. London, Brockhamton Press, 1999. ISBN 1-86019-8740.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ALMIRANTE GRAU light cruisers (1907) ((en))
- В. Л. Кофман. ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу. Бразилия. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Крайцери скаути тип „Алмиранте Грау“
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Almirante Grau-class cruiser в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |