Кратка българска граматика на латински език (Пастори)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Кратка българска граматика на латински език“
„Brevis Grammatica Bulgarica“
АвторАндрей Пастори
Създаване1856 г.
Оригинален езиклатински, български
Жанрезикознание

Кратка българска граматика на латински език е ръкопис на унгарския учител по латински език в Пловдив Андрей Пастори. Ръкописът е написана на латински език като с латински букви са включително и българските парадигми и примерите. Въз основа на ръкописа е изследвана българската граматика от средата на XIX в. и резултатите от изследването са публикувани през 2013 г. във факсимилно издадена книга с превод и коментар на немски и на български от Кирил Костов и Клаус Щайнке.[1]

Съдържание на ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

Както е написал на титулната страница на ръкописа, Пастори използва като образец Граматиката на Цанкови да напише през 1856 г. граматика на българския език, на латински език „Brevis Grammatica Bulgarica“. Авторът на ръкописа е владеел много езици, включително италиански и латински, което влияе на структурирането на българската граматика при описанието на глаголите и падежната система. Той е работил като учител по латински в католическото начално училище в Пловдив. От ръкописа личи, че Пастори е превърнал говоримия език на Пловдивския регион в писмен език с помощта на латински букви. Той е писал българската азбука с латински букви според фонетичните предписания, които са използвани от католиците в пловдивско. Неговите примери се ориентират във времето около 1850 г. в Пловдив, с всички архаизми и турцизми в павликянския говор по това време.[2]

Учебникът-граматика на Пастори съдържа 129 страници, в 15 глави, които са разпределени по лекции и разглеждат само морфологията по образеца на античната граматична система, влючваща 10 части на речта.[3]

  1. Съществителни имена
  2. Правила за съществителните
  3. Правила за прилагателните
  4. Числителни
  5. Местоимения
  6. Глагол
  7. Урок за спрягането на пасивните и възвратните глаголи
  8. Префигирани глаголи
  9. Безлични глаголи
  10. Неправилни глаголи
  11. Образуване на отглаголни прилагателни и съществителни
  12. Наречие
  13. Предлог
  14. Съюз
  15. Междуметие

Граматичните правила са само кратки формулировки с примери, посочват се изключения, стари атематични глаголи и наблюдения. Примерите, изреченията, по-дългите пасажи с говоримия език и упражненията са по образеца на граматиката на Цанкови.[2]

В ръкописа са представени следните падежи (както в единствено, така и в множествено число):

В граматиката формата за родителен падеж е съчетание на общата форма с предлога от. Дателният падеж е описан със съчетанията с предлога на. Падежът на произхода чрез предлога од.[2] От простото описание на падежите се преполага, че те не са били падежи в употреба, а са били въведени от автора за улесняване на чужденците при изучаване на български език.[3]

В граматика също се описва неопределено бъдеще време, което е изпаднало от употреба.

Публикуване[редактиране | редактиране на кода]

Граматиката на Пастори остава неиздадена, но ръкописът е съхранен в библиотеката на католическата църква „Пресвето сърце Исусово“ в село Генерал Николаево, днес квартал на град Раковски. След Втората световна война голяма част от библиотеката на църквата е предадена в Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ в София. През 1970-те д-р Кирил Костов открива ръкописа и по-късно заедно с проф. д-р Клаус Щайнке го превеждат на немски и български език. През 2013 г. Кратка българска граматика на латински език на Пастори е издадена в Берлин под заглавието Brevis Grammatica Bulgarica.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ANDREAS PÀSZTORY: BREVIS GRAMMATICA BULGARICA // Софийски университет "Св. Климент Охридски", 4 декември 2013. Посетен на 2022-06-22.
  2. а б в Comati, Sigrun. Brevis Grammatica Bulgarica на Андреаш Пастори – латинско описание на българския език от средата на 19 век // Балканските езици, литератури и култури Дивергенция и конвергенция. Международна конференция, посветена на 20 годишнината от създаването на специалност. София, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2014. с. 223-227.
  3. а б Марков, Й. ЕДНА ПОЧТИ НЕИЗВЕСТНА ВЪВ ФИЛОЛОГИЧЕСКИТЕ СРЕДИ ГРАМАТИКА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК ОТ УНГАРСКИ АВТОР – BREVIS GRAMMATICA BULGARICA НА АНДРЕАС ПАСТОРИ
  4. ANDREAS PÀSZTORY: BREVIS GRAMMATICA BULGARICA