Крикс

Крикс
	Крикс
римски гладиатор
Роден	началото на II век пр.н.е. Галия, Франция
Починал	72 г. пр.н.е. Пулия, Италия
Семейство
Баща	неизв.
Майка	неизв.

Крикс (на латински: Crixus, Krixos; † 72 пр.н.е.) е предводител на роби в Третото робско въстание, познато като Въстанието на Спартак.

Крикс вероятно е гал. Името му е преведено от галски като „Къдрокосия“. Той се бие за алоброгите (келтско племе) против римляните. След пленяването му е обучен, както и Спартак, като гладиатор в Капуа.

След първоначални победи над римските части се стига вероятно до скарване или разногласия между Спартак и Крикс и те се разделят. Докато Спартак желае да тръгне към родните места на робите на Балканите или Галия и Германия, Крикс предпочита да остане в Италия и да граби и напада римски селища. Голяма част от робите тръгва със Спартак, докато Крикс е последван от 20 000 – 30 000 въстаници. Те са разбити през пролетта на 72 пр.н.е. от римската войска на Луций Гелий Публикола. При погребението на Крикс по-късно Спартак задължава 300 римски военнопленници да се бият един срещу друг като гладиатори пред избягалите роби.^[1]

Крикс е от най-познатите сподвижници на Спартак. В литературата и филмите Крикс е представян като скъп приятел на Спартак.

Филм[редактиране | редактиране на кода]

„Спартак“ – на немски
„Спартак“ – на английски

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Апиан, Граждански Войни, 1.117; Флор, Epitome, 2.8; Bradley (Брадли), Slavery and Rebellion, стр.121; William Smith, Greek and Roman Antiquities, „Gladiatores“, p.574 Архив на оригинала от 2012-10-05 в Wayback Machine.. Забележка: Според Уилям Смит (William Smith) в Римската република, гладиаторски битки, като част от погребалния ритуал, показва голямо уважение към починалия и се смята за висока чест. Това съвпада и с написаното от Флор: „Той също така почете загиналите си офицери, с погребения като тези на римските военачалници и нареди на пленените да се бият до смърт“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Keith Bradley: Slavery and Rebellion in the Roman World. Indiana University Press, Bloomington 1989, ISBN 0-253-21169-7.

[1] Апиан, Граждански Войни, 1.117; Флор, Epitome, 2.8; Bradley (Брадли), Slavery and Rebellion, стр.121; William Smith, Greek and Roman Antiquities, „Gladiatores“, p.574 Архив на оригинала от 2012-10-05 в Wayback Machine.. Забележка: Според Уилям Смит (William Smith) в Римската република, гладиаторски битки, като част от погребалния ритуал, показва голямо уважение към починалия и се смята за висока чест. Това съвпада и с написаното от Флор: „Той също така почете загиналите си офицери, с погребения като тези на римските военачалници и нареди на пленените да се бият до смърт“.

[1]