Кристеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Войната Кристеро, позната и като „Кристиада”, водена между 1926-29 г., е въстание на местното население, подтиквано от католическите свещеници, срещу мексиканското правителство и по-специално срещу разпорежданията на някои анти-църковни членове от Мексиканската Конституция от 1917 година. Името „кристеро” произлиза от изразеното вярване на въстаниците, че се борят за Христа, „Кристо Рей“.

Въстанници от полка Кастанон. Мансанийо, Колима

Причини за въстанието[редактиране | edit source]

Обесени въстаници по ЖП линията за Гуадалахара, Халиско

Конституцията от 1917[редактиране | edit source]

Мексиканската Конституция от 1917 година е пряко следствие от Мексиканската Революция 1910-17, и от предхождащата я конституция на Бенито Хуарес от 1857 ( Мексиканската Конституция от 1857 година). Тя отразява дългосрочното недоволство породило се сред някои мексикански общественици по отношение на това, което те виждат като злоупотреби на католическото духовенство, както и факта, че католическият клир исторически се приобщава към каузата на богатите за сметка на бедните. Това лежи и в основата на недоволството довело до Мексиканската революция от 1910-17. [1], [2]

Анти-клерикални разпоредби[редактиране | edit source]

Пет члена на Конституцията от 1917 са специално насочени към потискане намесата на Римокатолическата църква в политическия и обществен живот.

  • (1) Член 3 забранява религиозно образование в училищата
  • (2) Член 5 забранява монашеските ордени
  • (3) Член 24 забранява публично богуслужение извън храмовете
  • (4) Член 27 ограничава правата на религиозните организации да притежават имоти
  • (5) Член 130 лишава от някои основни граждански права членове на духовенството: на свещениците и други духовни водачи се забранява да носят извън храма раса или други религиозни символи на сана им, отнема им се правото да гласуват и им се забранява коментирането на обществени дела в религиозни публикации. [3]

Промени на имена на градове[редактиране | edit source]

Анти-църковното отношение на правителството се разпрострира и до нагледно повърхностни промени като малки промени в имената на места, за да им се придаде по-светско значение; така например щатът и градът Вера Крус (което ще рече Истински Кръст) са преименувани Веракрус.

Периодът на Каранса[редактиране | edit source]

Венустиано Каранса

При приемането на анти-религиозните текстове на Конституцията от 1917, президент на Мексико е Венустиано Каранса. Карранса не е екстремист, но започва постепенно прилагане на конституционните разпоредби. Прекъсването на тази политика се осъществява от наследника му Обрегон.

Периодът на Обрегон[редактиране | edit source]

Алваро Обрегон

Едновремешни съюзници, Карранса и следващият президент – Алваро Обрегон стават врагове. Обрегон организира свалянето на Карранса с различни машинации през 1919. Той заема президентството в периода(1920-24). За кратко Обрегон оправдава прякора си – „Непобедимият” и макар да споделя анти-клерикалните чувства на Карранса, се проявява като твърд, амбициозен, прагматичен, но и достатъчно умен, за да прилага анти-клерикалната си политика избирателно: по местата, където църквата е слаба законът е съблюдаван по-строго, а там, където е силна – доста по-хлабаво. ('’’Тък’’’, 2008) Примирието е доста „болнаво”, поради някои крайни акции на правителството.

Периодът на Кайес[редактиране | edit source]

Плутарко Елиас Кайес дава повод на католическото духовенство да призове към активна анти-правителствена съпротива: ’’Кристиадата’’ започва като реакция срещу анти-клерикалните закони, изхождащи от Конституцията от 1917 и особено онези закони, познати като „Реформа” и въведени от правителството на Кайес

Трудното "примирие"[редактиране | edit source]

Трудното „примирие” между църквата и правителството приключва с избирането за президент през 1924 на крайния атеист Плутарко Елиас Кайес. [4] Кайес прилага анти-клерикалните закони строго и из цялата страна като добавя и свое законодателство. През 1924 година губернаторът на Гуадалахара закрива католическата семинария в града и затваря католическото сиропиталище. На това католическата общественост в града отвръща със създаването на католическия Народен Съюз. [5] По свидетелства на съвременници Кайес е бил масон,[6] и на 28 май 1926 масоните го награждават с почетен медал за неговото преследване на католиците. На 12 юли 1926 следното комюнике се появява в пресата:

„Международното масонство поема отговорност за събитията в Мексико и се готви да мобилизира силите си за методично цялостно прилагане на програмата си за тази страна...“ [7] вестник ‘’La Tribuna’’ 12 юли 1926

Причини за бунтовете[редактиране | edit source]

През юни 1926 подписва „Реформа на Наказателния Кодекс”, която неофициално се среща под името „Закон на Кайес” или „Реформата”. В тази реформа са добавени и наказания за свещеници, нарушили членове на Конституцията от 1917. Например за носене на църковните одежди извън храма глобата е била 500 мексикански песос - за онова време $250 американски долара. (В днешни пари [американски долари] това се равнява на $3,031.32 ако се позоваваме на ’’индекса на потребителските цени’’ или на $39,798.27 според относителния дял от БВП[8]; [9] Така също е можело свещеник да бъде затворен за пет години за подобни “престъпления”. [10] Кайес конфискува църковни имоти, манастири и училища.[11] Назрява обстановка на нетърпимост между католиците и властта, при все опитите на местните свещеници да успокояват обстановката (за последното има различни мнения). За мнозина конфискациите на Кайес са били една поредна крачка към придобиване на лична собственост. Улицата в Гуернавака, на която Кайес и шефа на профсъюзите Луис Моронес имат къщи е наричана „улицата на 40-те разбойници“. [12](Мабри,1990-2008)

Организирана съпротива[редактиране | edit source]

Мирна съпротива[редактиране | edit source]

В отговор на тези мерки, католическите организации усилват ораганизираната си съпротива. Най-важната организация е Националната Лига за Защита на Религиозните Свободи (НЛЗРС), основана през 1924-25. Към нея се присъединяват Мексиканската асоциация на католическата младеж (МАКМ, основана 1913) и Народният съюз (НС, католическа политическа партия основана през 1925). НЛЗРС е в подкрепа на въоръжена защита и въстание срещу режима на Кайес, докато НС се стреми към мирно и политическо разрешение на конфликта. Междувременно католическите епископи работят за промяна на обидните членове на конституцията. Папа Пий XI явно одобрява такива средства на организирана мирна съпротива.

  • На 11 юли 1926, мексиканските епископи гласуват да суспендират обществено богуслужение в Мексико в отговор на Закона на Кайес. Това е трябвало да стане на 1 август.
  • На 14 юли те подписват план за икономически бойкот на правителството, който е особено ефективен в централно-западно Мексико (в мексиканските щати на Халиско, Гуанахуато, Агуаскалиентес и Сакатекас).
  • Католиците в тези щати прекратяват посещенията на театри и кина и не използват обществения транспорт, а учителите католици преустановяват преподаването си в светски училища. Правителството на Кайес възприема това поведение като размирно и много църкви са затворени.
  • През септември епископатът внася предложение за промени на конституцията, но то е отхвърлено от Конгреса на 22 септември, 1926.
  • Архиепископът на Мексико - Хосе Мора и дел Рио публично заявиява, че „църквата няма да се подчини на такъв закон”. Кайес отвръща на предизвикателството със затваряне на манастири и метоси, депортиране на чуждестранни религиозни лица, забрана на религиозни демонстрации и затваряне на църковните училища. [13]

Ескалация на насилието[редактиране | edit source]

Бойкотът се срива през октомври 1926 до голяма степен поради липсата на подкрепа от богатите католици, които губят доходи. Те не били особено харесвани и преди, но окончателно са намразени след като плащат на федералното правителство за военна охрана и на полицията за разпръскване на демонстрации на стачкуващи. Доста спречквания се случват през 1926. Насилието се изостря.

Към въоръжено въстание[редактиране | edit source]

Кристероси и знамето им - червено-бяло-червено

Групи въоръжени въстанници завземат едно след друго селата и градчетата в района Лос Алтос, понякога въоръжени с антични мускети или тояги. Кристеросите влизат в сражение с възглас „Вива Кристо Рей! Вива ла Вирхен де Гуадалупе!” (Да живее Царят Христос! Да живее Света Богородица от Гуадалупе!). Въстаниците са необичайна армия, понеже нямат тилова секция да им доставя провизии и разчитат на набези по градове и села, влакове и ранча, за да си набавят необходимата храна, пари, коне и амуниции. Правителството на Кайес отначало не приема насериозно заплахата. Бунтовниците успешно се справят с „аграристите” (въоръжени селски отряди от типа милиция) и срещу отрядите на гражданската отбрана (местна милиция), но винаги са побеждавани от редовната армия, защищаваща важни центрове и градове. По онова време федералната армия наброява 79 759 войници. Когато федералният комендант на армията на Халиско, генерал Хесус Феррейра повежда армията срещу бунтовниците, заявява че „това ще е по-скоро лов на главатарите им, а не военна кампания”. (Бол, 1998. стр. 24)[16]

Водачите[редактиране | edit source]

Макар да нямат военен опит, въстанниците планират битките си добре. Най-успешните въстаници са Хесус Дегойадо (аптекар), Викториано Рамирес (земеделски общ работник) и двама свещеници: Аристео Педроса и Хосе Рейес Вега. Не по-малко от петима свещеници вдигат оръжие, докато много други подкрепят бунтовниците по други подобаващи на сана им начини. Двамата свещеници командири, отец Вега и отец Педроса, били родени военни. Отец Вега не бил типичен свещеник и се говорело, че пиянствувал и най-редовно пренебрегвал обета си за целомъдрие. В контраст – отец Педроса бил строго морален, и верен на свещеническите си обети. Фактът, че и двамата вдигат оръжие е голям проблем от гледна точка на католическата сакраментална теология.

Освен религията...[редактиране | edit source]

Съвременни изследвания твърдят, че за много кристероси религиозните мотиви са подкрепени и от други материално-икономически причини за бунтуване. Участници в бунтовническата армия са произхождали от села, ударени от поземлената реформа на правителството от 1920 насам, или по един или друг начин застрашени от политическите и икономическите реформи. Много аграристи и поддръжници на правителството също са били усърдни католици.

Външна подкрепа[редактиране | edit source]

Дали действията на кристеросите са били подкрепяни от Рим или от Мексиканския епископат, все още е и е било дълго време обект на противоречия. Официално, мексиканският епископат никога не се е изразил в подкрепа на въстанието, но по няколко свидетелства, въстаниците са имали уверенията на епископата, че борбата им е законна. Епископатът в никакъв случай не е осъждал бунтовниците. Епископ Хосе Франсиско Ороско и Хименес от Гуадалахара остава с бунтовниците; едновременно с това отхвърля въоръжената борба, но не иска да изостави пасомите си. Много съвременни историци го считат за истинския водач на движението.

По-значими моменти[редактиране | edit source]

  • На 23 февруари 1927, кристеросите за пръв път разгромяват федералните войски при Сан Франсиско дел Ринкон, Гуанахуато, следвано от друга победа при Сан Хулиан, Халиско.
  • Въстанието е почти потушено от действията на кристеросите на 19 април, когато набег на бунтовниците, предвождани от отец Вега срещу пътнически влак, за който са смятали, че превозва пощенска пратка от голяма сума пари, завършва трагично. В престрелката загива братът на отец Вега, това го разярява до безумие и той нарежда да облеят с бензин и подпалят вагоните. Петдесет и един пътници загиват вследствие на тази акция.
  • Тази жестокост обръща общественото мнение срещу кристеросите. Правителството започва евакуиране на хората към по-големите населени места и това прекъсва провизиите на бунтовниците. Към лятото на същата тази година въстанието е почти напълно потушено.
  • Рене Гарса се оттегля през юли от водачеството на въстаниците след като не успява да събере средства и помощи от САЩ.
  • Бунтът е възобновен от усилията на Викториано Рамирес, познат като „Ел Каторсе” (четиринайстката). Прякорът му произлиза от това, че след като се измъква от затвора, убива с голи ръце всички 14 човека от потерята, изпратена да го хване; после изпраща съобщение на кмета, който му е вуйчо, да праща повече народ за в бъдеще. Ел Каторсе е неграмотен, но се проявява като роден водач. Съживява движението, давайки така възможност на НЛЗРС да избере генерал, наемник, Горостиета, който настоява за заплата двойно по-голяма от тази на щатните генерали в армията.
  • Енрике Горостиета е дотолкова отчужден от католицизма, че се подиграва на религиозността на собствените си войски. Независимо от липсата му на благочестие, обучава добре войските, създавайки добре дисциплинирани отделения и командири. Лека-полека кристеросите започват да печелят надмощие.
  • На 21 юни 1927 се сформира първата женска бригада кристероси в Сапопан. Те приемат името на света Жана д'Арк. Бригадата започва със 17 жени, но скоро нараства до 135. Тяхната мисия е да събират средства, оръжия, провизии и информация за воюващите; те също така се грижат за ранените. Към март 1928 се включват 10 000 жени. Много пренасят контрабадно оръжие в зоните на сраженията като ги покриват в каруци, натоварени с жито или цимент. Към края на военните действия техният брой е вече 25 000.

Краткотрайно надмощие[редактиране | edit source]

Кристеросите имат надмощие през цялата 1928 и през 1929 федералното правителство е изправено пред нова криза: войнишки бунт, воден от Арнулфо Р. Гомес, във Веракрус. Кристеросите опитват да се възползват от ситуацията и атакуват Гуадалахара към края на март. Атаката се провалила, но успяват да превземат Тепатитлан на 19 април.

  • Отец Вега е убит в тази битка.
  • Войнишкият бунт във Веракрус е потушен жестоко и експедитивно, но кристеросите също са подложени на изпитание и разделение в собствените си редици. Марио Валдес, за когото историците са на мнение, че е бил шпионин на федералните сили, излиза с обвинения срещу Ел Каторсе, което довежда до арестуването на „четиринайстката“ и екзекуцията му след кратък процес по обвинение в предателство, на който Валдес представя писмено доказателство - писмо от неграмотния Ел Каторсе до правителството.

Неочакван финал[редактиране | edit source]

  • На 2 юни, Горостиета е прострелян от засада на федерален патрул.
    въстаническата армия

Независимо от тези загуби, с въоръжена арми, наброяваща 50 000 изглежда, че бунтовниците биха могли дълго да продължат въстанието. Но тъкмо успяват да надмогнат федералната армия, въстанието е прекратено след дипломатически разговори на високо равнище и при посредничеството на посланика на САЩ в Мексико, Дуайт Уитни Мороу, тъст на известния авиатор Чарлз Линдбърг.

Дипломация[редактиране | edit source]

Преди и след успехите на въстанниците и подкрепата на епископ Ороско и Хименес, мексиканските епископи спорно поддържат въстанието. (Единственото подробно проучване на движението, "The Cristero Rebellion"/пр. ”Бунтът на кристеросите”/, указва, че с едно-две изключения епископатът е бил враждебно настроен към бунта). Епископите са екстрадирани от Мексико след епизода с подпалването на влака от отец Вега, но се опитват да влияят отвън на изхода на войната в страната.[17]

Американският посланик в Мексико през октомври 1927, Дуайт Уитни Мороу започва една поредица от сутрешни срещи с президента Кайес. На тях двамата обсъждат широк диапазон проблеми, от въстанието до напояването и петролодобива. Това му печели прякора в американските вестници „дипломат – шунка с яйца”.[18] Мороу се стреми да се приключи конфликтът не само заради регионалната стабилност, но и за да се намери разрешение на петролните проблеми между Мексико и САЩ. В тези си усилия е подпомаган от отец Джон Бърк от Националната конференция за католическо благоденствие.[19] Ватиканът също търси активно мирно разрешение на конфликта[20].

Мандатът на Кайес привършва и идва моментът, когато избраният за президент Алваро Обрегон трябва да встъпи в длъжност на 1 декември. За жалост той е убит от католически радикалист две седмици след официалното му избиране за президент, което силно влошава мирния процес. Конгресът назначава през септември за временно изпълняващ длъжността Емилио Портес Хил и насрочва избори през ноември 1929. Портес Хил е много по-отворен към църквата, отколкото Кайес, което позволява на Мороу и Бърк да възобновят техните мирни инициативи. Портес Хил споделя с чуждестранните журналисти в интервю на 1 май 1929, че „католическото духовенство може да възобнови службите си, когато пожелае, стига да се уважават законите на страната“[21]. На следващия ден архиепископът в изгнание Леополдо Руис и Флорес прави изявление, че епископите няма да настояват за анулиране на законите, само за тяхното по-снизходително прилагане. Мороу съумява да доведе страните до съгласие на 21 юни 1929. Договорът, който той изготвя, наречен арреглос (споразумение) позволява възстановяване на богуслуженията в Мексико и отпуска три концесии на католиците:

(1)само упоменатите от църковните йерарси свещеници ще се задължават да се регистрират,
(2)религиозно образование в църквите (но не и в училищата) ще бъде позволено и
(3)всички граждани, включително и от духовенството ще имат правото да внасят петиции за реформи на закона.

Но най-съществената част от договора е, че „църквата си възстановява правото да ползва собственостите си и свещениците си възвръщат правото да живеят в тези имоти“. Легално, на църквата не се дава право да притежава недвижими имоти и предишните ѝ имоти остават държавна собственост, обаче църквата си възвръща контрола върху тях и правителството не посяга никога повече на тези имоти.[22] Това е удобно споразумение за двете страни и подкрепата на Католическата църква за бунтовниците веднага престава.

В резултат на преговорите много щати охлабват тълкуването на конституционните обидни членове, но някои щати налагат свои потиснически мерки. Така например щатът Чиуауа издава закон само един енорийски свещеник да обслужва цялата католическа общност на щата.[23]

Споразумението също довежда до необичаен край на войната. През последните две години много анти-клерикално настроени офицери, но враждебни към федералното правителство, се присъединяват към въстанниците по други причини. Само малка част от въстанниците полоагат оръжие и се прибират вкъщи след споразумението – а именно онези, които смятат, че битката им е спечелена. Тъй като въстанниците не са страна в мирните преговори, повечето се чувстват предадени и някои продължават да се бият. Тогава църквата заплашва бунтовниците с екскомуникация и постепенно размириците стихват. Офицерите, страхувайки се от това, че ще ги третират като предатели, се опитват да поддържат огъня на въстанието. Опитите им са неуспешни и повечето от тях са заловени и разстреляни, докато други бягат в Сан Луис Потоси, където генерал Сатурнино Седийо им дава убежище.

Библиография[редактиране | edit source]

Видео материали[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Къурк, Роберт. Е. Мексико’’’. Прентис Хол: 1971 (Mexico, by Robert E. Quirk, published 1971 by Prentice-Hall, Inc., Series: The Modern Nations in Historical Perspective’’’)
  2. Ниимайер, Виктор Е., Син. Революцията от Керетаро: Мексиканският Коституционен Конгрес от 1916-17. Издателство на Тексаския Университет: 1974. (Revolution at Querétaro : the Mexican constitutional convention of 1916-1917, by Niemeyer, E. Victor, Jr., published 1974 by the University of Texas Press
  3. ’’'Тък’’’, Джим. „Към пропастта”(2008) (By Jim Tuck. „Toward the Abyss”, viewed 4/7/8 ) http://www.mexconnect.com/mex_/history/ jtuck/jtcristero1.html
  4. Шърк, Дейвид, А. „Новата политика на Мексико: ПАН и Демократичните Промени”. Издателство Rienner Publishers’’, 2005: стр. 58. (Shirk, David A. Mexico's New Politics: The PAN and Democratic Change. L. Rienner Publishers, 2005: р.58.) Shirk, David A. Mexico's New Politics: The PAN and Democratic Change p.58 (L. Rienner Publishers 2005)
  5. Ball, Ann. ”Anacleto Gonzalez Florez and Companions” Faces of Holiness. Our Sunday Visitor Publishing, 1998. 272pp. (21-25); ISBN 0879734094
  6. Denslow, William R. 10,000 Famous Freemasons p. 171 (2004 Kessinger Publishing)ISBN 1417975784
  7. La Tribuna, July 12, 1926, quoted by François-Marie Algoud, " 1600 Young Saints, Young Martyrs," 1994.
  8. http://www.measuringworth.com/calculators/uscompare/result.php
  9. http://dougfuller.idxre.com/idx/detail.cfm?cid=7425&bid=2&pid=40293939; (сайтът е прегледан на 15 април 2005)
  10. Tuck, Jim THE CRISTERO REBELLION - PART 1 Mexico Connect 1996
  11. Warnock, John W. The Other Mexico: The North American Triangle Completed p. 27 (1995 Black Rose Books Ltd) ISBN 1551640287
  12. Don Mabry's Historical Text Archive [1]
  13. Mabry, Donald J. Calles, Plutarco Elías (1877 -1945), Mexico 1920-46 http://www.historicaltextarchive.com/
  14. http://www.corazones.org/santos/jose_luis_sanches_ymartires_mexicanos.htm)
  15. Shirk, David. A. Mexicos New Politics. The PAN and Democratic Change.Boulder: Lynne Rienner Publishers, 2004. (64). ISBN:1588262707
  16. Ball, Ann. ”Anacleto Gonzalez Florez and Companions” Faces of Holiness. Our Sunday Visitor Publishing, 1998. 272pp. (21-25); ISBN 0879734094
  17. Ceballos R., Manuel. “El sindicalismo católico en México, 1919-1931” en Actores políticos y desajustes sociales. Lecturas de Historia Mexicana no. 3. México, El Colegio de México, 1992, pp. 256-308.>
  18. Meyer, Jean. The Cristero Rebellion: The Mexican People between Church and State, 1926-1929. Cambridge, 1976.
  19. Romero de Solís, José M. El aguijón del Espíritu. Historia contemporánea de la Iglesia en México (1895-1990). México, Imdosoc, 1994.
  20. Savarino, Franco. "Italia y el conflicto religioso en México (1926-1929)", en Historia y Grafía, nº 18, 2002, pp. 123-147.
  21. Tuck, Jim. The Cristero Rebellion(2006)http://www.mexconnect.com/mex_/history/jtuck/jtcristero1.html The Cristero Rebellion, by Jim Tuck]
  22. Tuck, Jim. The Holy War in Los Altos: A Regional Analysis of Mexico's Cristero Rebellion. Tucson: University of Arizona Press, 1982. ISBN 0-8165-0779-1
  23. Mexico, Religion U.S. Library of Congress

Източници на английски език[редактиране | edit source]

Източници на испански език[редактиране | edit source]

  • Bravo Ugarte, José. “Cómo se llegó al modus vivendi de 1929” en Temas históricos diversos. México, Jus, 1966, pp. 265-275.
  • Calles , Plutarco E. Plutarco Elías Calles. Correspondencia personal (1919-1945). México, FCE-Gob. de Sonora-Instituto Sonorense de Cultura, 1991.
  • Ceballos R., Manuel. Política, trabajo y religión. México, Imdosoc, 1991. (1991.a)
  • Ceballos R., Manuel. “La vida de los vencidos: los orígenes del catolicismo social mexicano” en Hernández Ch., A. y M. Miño G. Cincuenta años de Historia de México. Vol II. México, El Colegio de México, 1991 (1991.b).
  • Ceballos R., Manuel. “El sindicalismo católico en México, 1919-1931” en Actores políticos y desajustes sociales. Lecturas de Historia Mexicana no. 3. México, El Colegio de México, 1992, pp. 256-308.
  • González , Fernando M. “Estado y clero en México en los inicios del sexenio de la modernización” en Alonso, Jorge et al. (eds.) El nuevo Estado mexicano. IV Estado y Sociedad. México, Nueva Imagen, 1992.
  • Hernández, A. 90 años de pastoral social en México. México, Comisión Episcopal de Pastoral Social, 1988.
  • Iraburu, Jose María. Hechos de los apóstoles en América, Fundación Gratis Date, Estella 1.999
  • Lamadrid Sauza., José Luis. La larga marcha a la modernidad en materia religiosa. México, FCE, 1994.
  • Lara y Torres, Leopoldo. Documentos para la historia de la persecución religiosa en México. México, Jus, 1972.
  • Loaeza, Soledad. “La rebelión de la Iglesia” en Nexos, junio de 1984. Pp. 11-17
  • Loaeza, Soledad. “Notas para el estudio de la Iglesia en el México contemporáneo” en Religión y Política en México. México, Siglo XXI, 1985. Pp. 42-58
  • López Beltrán, Lauro, La persecución religiosa en México, Tradición, México, 1.987
  • Mendoza Barragán , Testimonio Cristero, Jus, México, 1.990.
  • Meyer, Jean. La Cristiada. 3. Los cristeros. IV ed. México, Siglo XXI, 1979.
  • Meyer, Jean. La Cristiada. 2. El conflicto entre la Iglesia y el Estado 1926-1929. VI ed. México, S.XXI, 1980.
  • Meyer, Jean. El catolicismo social en México hasta 1913. México, Imdosoc, 1985.
  • Meyer, Jean. Historia de los cristianos en América Latina. Siglos XIX y XX. México, Vuelta, 1989. (1989:a).
  • Meyer, Jean. La cuestión religiosa en México. México, Imdosoc, 1989. (1989:b).
  • Meyer, Lorenzo. "La institucionalización del nuevo régimen" en Historia General de México, Colegio de México, México, 2000.
  • Munari, Tiberio María. Derramaron su sangre por Cristo, Ediciones xaverianas, Guadalajara, México, 1.998.
  • Romero de Solís, José M. El aguijón del Espíritu. Historia contemporánea de la Iglesia en México (1895-1990). México, Imdosoc, 1994.
  • Sánchez Medal, Ramón. “Análisis de las reformas constitucionales de 1992 en materia religiosa” en Sánchez M., R. La presencia en México de Juan Pablo II y la relación Iglesia-Estado. México, Promoval, 1992, pp. 151-158.
  • Savarino, Franco. "Italia y el conflicto religioso en México (1926-1929)", en Historia y Grafía, nº 18, 2002, pp. 123-147.
  • Savarino, Franco, y Andrea Mutolo (eds.) Del conflicto a la conciliación: Iglesia y Estado en México, siglo XX, México, El Colegio de Chihuahua / AHCALC, 2006.
  • Soriano Núñez, Rodolfo. En el nombre de Dios. Religión y democracia en México. México, Insitituo Mora-Imdosoc, 1999.


Допълнителни четива[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Cristero War“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.