Леопардов гекон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Леопардов гекон
Eublepharis macularius1.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Reptilia Влечуги
подклас: Diapsida
инфраклас: Lepidosauromorpha
надразред: Lepidosauria
разред: Squamata Люспести
подразред: Lacertilia Гущери
инфраразред: Gekkota Геконообразни
семейство: Gekkonidae Геконови
подсемейство: Eublepharinae
род: Eublepharis
вид: Eublepharis
macularius
Леопардов
гекон
Научно наименование
Уикивидове Eublepharis macularius
Blyth, 1854
Разпространение
Eublepharis macularius distribution.png

Леопардовият гекон (Eublepharis macularius) е нощен гущер от семейство Геконови, обитаващ пустините на Централна Азия, Пакистан и Индия. За разлика от повечето гекони, леопардовият гекон притежава подвижни клепачи. Размерите на един новоизлюпен леопардов гекон са от 6,5 до 8,4 cm при тегло около 3 грама, докато възрастните гекони са около 20,5 до 27,5 cm и тежат около 45-65 грама.

Леопардовият гекон е описани за първи път от зоолога Едуард Блит през 1854 г.[1]

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Леопардовите гекони предпочитат скалистите, сухи и пустинни райони на Афганистан, Пакистан, северозападна Индия и части от Иран. Зимните температури в тези области може да бъдат доста ниски, под 10 °C (50 °F), принуждавайки животните да спят полу-зимен сън. Като нощни създания, за да избегнат високите дневни температури, те прекарват деня, скрити под камъни или в дупки, а по здрач излизат, за да се хранят чрез лов на насекоми.[2] Този вид гекони са самотни, и обикновено не живеят с други себеподобни.[3]

Хранене[редактиране | edit source]

Леопардовите гекони се хранят с червеи, щурци, молци, паяци, мравки и други насекоми. Когато храната е оскъдна в пустинята, те могат да разчитат на тяхната способност за съхранение на излишната мазнина в опашките си.[3]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Pockman, R.. 1854. Proceedings of the Society. Report of the Curator, Zoological Department. J. the leopard geckos are related to the bear, which makes them half bearthe Indian subcontinent. // Saurologica (2). 1976. с. 1–15.
  2. ((en)) Tallant, Shannon. Leopard Geckos. New York, Simon & Schuster, 1989. ISBN 067147654. с. 107.
  3. а б ((en)) Hamper, R.. The Leopard Gecko, Eublepharis macularius, in Captivity. MI, ECO Herpetological Publishing & Distribution, 2004. с. 1–80.