Леополд Кронекер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леополд Кронекер
Leopold Kronecker
германски математик

Роден
Починал
ПогребанБерлин, Федерална република Германия

Учил вБонски университет
Хумболтов университет на Берлин
Вроцлавски университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вБерлински университет
Леополд Кронекер в Общомедия

Леополд Кронекер (на немски: Leopold Kronecker) е един от най-значимите германски математици и логици. Известно негово схващане е, че математическият анализ трябва да се основава на целите числа[1]: „Бог е създал целите числа, всичко останало е човешко дело“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от богато семейство. Учи първо при частен учител, а след това постъпва в гимназията в Легница. Там учи при Ернст Кумер[1], по-късно негов преподавател и в университета, и дългогодишен приятел.

През 1841 г. той започва следването си в Берлинския университет. Защитава докторска дисертация на тема „Върху сложната единица“ („De Unitatibus Complexis“) през 1845, под ръководството на Дирихле.

След докторската си дисертация напуска университета и поема търговията на чичо си, натрупвайки пари, но не пише никакви математически трудове в продължение на 8 години.

През 1853, в труд върху алгебричните решения на уравнения от различни степени, той продължава трудовете на Галоа върху теорията на уравненията. Назначен е за професор в Берлинския университет през 1883[1].

Кронекер работи и върху непрекъснатостта на функциите, като не приема откритата от неговия колега Карл Вайерщрас Функция на Вайерщрас (непрекъсната функция, недиференцируема за всяко х).

В труда си от 1850 „За решението на произволно уравнение от пета степен“, Кронекер, използвайки теорията на групите, дава аналитично решение на уравненията от пета степен.

На Кронекер са наречени Символ на Кронекер, Произведение на Кронекер, Теорема на Кронекер-Вебер, Теорема на Кронекер в теорията на числата и др.

Умира на 29 декември 1891. Погребан е в гробището Св. Матеус в Шьонеберг, Берлин, близо до гроба на Густав Кирхоф.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в КРОНЕКЕР // Большая российская энциклопедия – электронная версия. Архивиран от оригинала на 2021-10-18. Посетен на 2 февруари 2022. (на руски)

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1887. „За представата за числата“, част от Ewald, William B., 1996. От Кант до Хилберт: A Source Book in the Foundations of Mathematics, 2 vols. Oxford Uni. Press: 947 – 55.
  • Jean van Heijenoort (1967), From Frege to Godel: A source Book in Mathematical Logic. 1879 – 1931, Harvard University Press, Cambridge, Mass. ISBN 0-674-32449-8 (pbk.)
За него
  • Eric Temple Bell, 1986. Men of Mathematics, Simon and Schuster, New York.
  • Martin Davis (2000), Engines of Logic, Mathematicians and the origin of the Computer, W.W. Norton & Company, New York. ISBN 0-393-32229-7 pbk.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]