Лиляна Минкова
| Лиляна Минкова | |
| български русист | |
| Родена | Лиляна Тодорова Минкова
|
|---|---|
| Починала | 2016 г.
|
| Националност |  България |
| Учила в | Софийски университет |
| Работила в | Софийски университет Българска академия на науките |
Лиляна Тодорова Минкова е българска литературна историчка, преводачка от няколко езика и изследовател на българо-руските и българо-украинскитe литературни връзки през XIX век. Тя е сред най-авторитетните учени, посветили се на преводната литература през епохата на Българското възраждане и на българския културен кръг в Москва.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 29 август 1932 г. в София. Осиновена е от вдовицата на бележития български и руски просветен деец Тодор Минков, пристигнала в България след 1925 г. През 1952 г. завършва гимназия „Пенчо П. Славейков“ в София. През 1956 г. се дипломира в Софийския държавен университет, Факултет по славянски филологии, специалност „Руска филология“ и започва научната си дейност като редовен аспирант в Института за литература, секция по Руска литература. През 1969 г. става кандидат на филологическите науки (днес доктор по филология) с дисертация на тема „Любен Каравелов и украинската литература“.[1]
Работила е в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като хоноруван асистент по руска класическа литература в периода 1958 – 1960 г., а от 1961 г. – на различни академични длъжности в Институт за литература при БАН, Секция по сравнително литературознание. От 1994 г. е старши научен сътрудник I степен. Автор е на книги и множество научни статии и студии[2].
Преводач е на класически руски произведения като „Майстора и Маргарита“, „Театрален роман“, „Животът на господин дьо Молиер“, „Зойкина квартира“[3], „Бялата гвардия“ и други произведения на Михаил Булгаков, „Дванайсетте стола“ на Илф и Петров и много други произведения на руската литература (от Николай Гогол, Фьодор Достоевски, Иван Бунин, Александър Куприн, Михаил Пришвин, Василий Шукшин), а също преводи от френски (Молиер, Алфред дьо Мюсе, Робер Ескарпи) и украински език.
За превода на романа „Дванайсетте стола“ Лиляна Минкова става носител на наградата „Христо Г. Данов“ (2005)[4][5].
През януари 2016 г. проф. Лиляна Минкова лично дарява на Нов български университет своите архиви[6].
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на ордените „Св. св. Кирил и Методий“ І степен (1982) и „Дружба народов“ (1988).[7]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- О. М. Бодянски и Българското възраждане. София: БАН, 1978
- Български възрожденци в Русия. София: Карина-Мариана Тодорова, 2005, 352 с. ISBN 954-315-031-1
- Ръкопис на Константин Миладинов в архива на Измаил Срезневски (2009; съавтор Лучия Антонова-Василева)
- Захари Княжески – един от първите. София: Фама, 2012, 192 с. ISBN 978-954-597-437-3
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Лиляна Тодорова Минкова. НАЦИД, архив на оригинала от 25 октомври 2022, https://web.archive.org/web/20221025125140/https://ras.nacid.bg/dissertation-preview/8869, посетен на 25 октомври 2022
- ↑ Страница за ст.н. с. д-р Лиляна Минкова в сайта на Института за литература към БАН, архив на оригинала от 29 май 2007, https://web.archive.org/web/20070529094012/http://www.ilit.bas.bg/bg/liliana_minkova.php, посетен на 6 януари 2008
- ↑ Афиш на „Зойкина квартира“ на сайта moreto.net.
- ↑ „Константин Павлов с награда „Христо Г. Данов“, в. „Монитор“, 11 юни 2005.
- ↑ „Дванайсетте стола“ на сайта knigabg.com.
- ↑ Фонд „Проф. Лиляна Минкова“, Архив на Нов български университет.
- ↑ Лиляна Минкова в Sesdiva.eu.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Лиляна Минкова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Лиляна Минкова в Литернет
- Статии на Лиляна Минкова в сп. „Литературна мисъл“
- Книгата „Български възрожденци в Русия“ на Лиляна Минкова на сайта knigabg.com
|
