Лубянски площад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене


Лубянският площад (руски: Лубянская площадь) в Москва е разположен недалеч от Червения площад. Името Лубянка за първи път се среща в летописи от 1480 година, когато Иван III разрешава на новогородци да се заселят на това място. Те построяват църква в чест на Света София по подобие на Църквата Св. София в Новгород и наричат областта Лубянска - на името на района Лубянец от техния роден град.

Паметник на жертвите на политическите репресии в СССР, разположен на Лубянския площад

Лубянският площад е печално известен с бледожълтата тухлена сграда, проектирана от Алексей Щусев, която дълго време е била главна квартира на КГБ в различните ѝ въплъщения. През 1926 площадът е преименуван на Площад Дзержински в чест на Феликс Дзержински, основателя на съветската тайна полиция. През 1958 в центъра на площада е издигната внушителна скулптура на Дзержински.

На 30 октомври 1990, Московския фонд "Мемориал" открива на площада паметник на жертвите на ГУЛАГ. През август 1991, след неуспешния опит за преврат срещу Михаил Горбачов, статуята на Дзержински е демонтирана и преместена в Парка на изкуствата, където се намира и досега заедно с други паметници от съветската епоха. Възстановено е и първоначалното име на площада.

Под Лубянския площад се намира станция на Московското метро.