Луи дьо Фрейсине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Клод дьо Фрейсине

Луи Клод дьо Фрейсине (на френски Louis Claude de Saulces de Freycinet) (7 август 1779 - 18 август 1841) френски мореплавател.

Роден в департамента Дром. През 1793, на 14-годишна възраст, заедно с брат си, постъпва във френския военноморски флот, а на 17-годишна възраст получава първото си офицерско звание.

От 1800 до 1803 участва в експедицията на Никола-Тома Боден, която изследва части от крайбрежието на Австралия и остров Тасмания. След смъртта на Боден на остров Мавриций през септември 1803, Фрейсине става ръководител на експедицията и я връща във Франция. През 1815 е публикувана книгата му „Voyage de découvertes aux terres australes”, съдържаща описание на плаването от 1800-1803 и същевременно провежда подготовка за нова експедиция.

От 17 декември 1817 до 13 ноември 1820 на кораба „Уран“ извършва околосветско плаване, като основната цел на експедицията е етнографско изучаване на народите населяващи островите в Тихия океан. В течение на три години Фрейсине посещава Австралия, Нова Гвинея, Адмиралтейските о-ви, Каролинските о-ви и остров Гуам (март 1819). Три месеца пребивава на Марианските о-ви, от където се отправя към Хавайските о-ви, а след това към архипелага Самоа и Куковите о-ви. На 19 октомври 1819 в архипелага Самоа открива атола Роз (14°33′ ю. ш. 168°09′ з. д. / 14.55° ю. ш. 168.15° з. д.). След това французите се насочват към Австралия, там пребиват повече от месец и през Тихия океан се насочват към Франция. На 14 февруари 1820 около Фолклъндските о-ви корабът "Уран" претърпява корабокрушение, но всички моряци и материали са спасени и на 13 ноември 1820 благополучна се прибират в родината. Експедицията събира голямо количество етнографски, исторически и географски материал, който е сортиран, класифициран и описан в издадената от него двутомна книга през 1839 под заглавието: “Voyage autour du monde... executé sur les corvettes... de l'Uranie pendent les années 1817, 1818, 1819 et 1820”.

През 1821 е един от основателите на Френското географско дружество, а от 1825 е член на Парижката Академия на науките.

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]