Максим Плануд
| Максим Плануд Μάξιμος Πλανούδης | |
| византийси граматик, поет, ерудит и преводач | |
| Роден |
около 1260 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1305 г.
|
| Религия | православие |
Максим Плануд (на средногръцки: Μάξιμος Πλανούδης, на латински: Máximos Planoúdēs, ок. 1260 – 1305) е византийски граматик, математик и теолог, живял и творил в Константинопол при управлението на Михаил VIII Палеолог и Андроник II Палеолог.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Никомидия[1], в областта Витиния, но по-голяма част от живота си прекарва в Константинопол, където между 1261 и 1280 г. е писар в императорския дворец[1]. При Михаил VIII Палеолог Плануд се придържа към униатските възгледи на императора, но при Андроник II преминава на антиуниатска позиция.[2][1] Предполага се, че в условията на острите теологични спорове, съпровождащи подготовката и сключването на Лионската уния и отмяната ѝ на Влахернскя събор през 1285 г., император Михаил VIII, а след него и Андроник II, оказават натиск върху Плануд да преведе съчинението на Свети Августин За Троицата с цел подготовка и запознаване със западната богословска традиция по въпроса за произхождението на Светия Дух.[3] След 1283 г. приема монашество[1] и се посвещава на науката и образованието. Тогава променя светското си име Мануил на монашеското Максим. Назначен е за игумен на манастир в Авксентиевата света гора близо до Халкедон.[1]
В Константинопол Плануд открива школа при императорската библиотека, в която започват да се обучават деца от благородни семейства. Школата му придобива популярност благодарение на усиленото преподаване на хуманитарни науки – в нея преподавал граматика, реторика, математика и други дисциплини[1]. По това време италианските републики се намират в жестоко съперничество с Византийската империя. Заради перфектното владеене на латински език Максим Плануд е избран от император Андроник II да оглави византийското посолство до Венеция през 1295 – 1296, което да представи протеста на Империята от едно венецианско нападение над генеуезките поселения в близост до Галата.
Около 1301 г. се установява в манастира Акалептос, където продължил да преподава.[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Сред оригиналните му произведения е един Диалог за гръцката граматика (Διάλογος περί γραμματιϰῆς[1] ) под формата на въпроси и техните отговори по подобие на „Еротемата“ на Константин Мосхопул, в който е включено още и приложение за т.нар. политическа поезия. Негови са един трактат по синтаксис, една биография на Езоп с интерпретация на неговите басни в проза, коментари (схолии) върху съчиненията на някои антични автори като Хезиод, Софокъл, Тукидит, Евклид.[1] Съчинява две поеми в хекзаметър – едната от тях е похвала за Птолемеевата „География“, преоткрита от Плануд, който я превел на латински език[4], а другата е описание на внезапното превръщане на вол в мишка. Освен това Плануд е автор и на един трактат върху изчислителния метод на индусите (Ψηφοφορία ϰατ’ ’Ινδοὐς ἡ λεγομένη μεγάλη[1]), т.е. за десетичната бройна система, който допринесъл за нейното възприемане и запознал ромеите с някои нови аритметични операции като извличането на корен квадратен. Въвежда в употреба термина числител и е сред първите хора, използвали думата милион.[5] Написал и коментари върху първите две книги на „Аритметиката“ на Диофант Александрийски. С трудовете си върху математиката Плануд се утвърждава като първия значим византийски математик след края на Античната епоха през VI век.
Обширното литературно наследство на Плануд включва агиографски и богословско-полемични съчиниения: пише похвали за великомъченик Диомид и за апостолите Петър и Павел, автор е на житие на Мария Египетска в хезаметър, пише и богословкско-полемично съчинение за произхода на Светия Дух, което по-късно търпи критики от Теодор Метохит и Висарион Никейски.[1] Плануд е автор на духовна и светска поезия: съставя хекзаметрическа идилия, повлияна от творчеството на Теокрит, също и риторическото съчинение Царска реч (Βασιλιϰός) на коронацията на Михаил IX Палеолог на 21 май 1294 г. и една Похлава за зимата (Χειμώνος ἐγϰώμιον).[1]
Максим Плануд е най-известен със своите преводи на антични автори от гръцки език на латински и обратно, които съдействат най-вече за преоткриването и разпространението на достиженията на гръцката култура и език в Западна Европа. Сред преведените от Планудий трудове са „Сънят на Сципион“ от Цицерон с коментарите на Макробий, сборниците „Героини“ и „Метаморфози“ на Овидий, „Утешението на философията“ от Боеций, както и „За Троицата“ от Аврелий Августин. Традиционно, но погрешно на Плануд се приписва и преводът от латински на „Записки за Галската война“ на Гай Юлий Цезар[6][7] През следващите векове преводите от Плануд често се използват за детайлно изучаване на гръцки език.
Най-голяма известност в Европа Плануд придобива със съставената от него Антология с различни епиграми (Ἀνθολογία διαφόρων ἐπιγραμμάτων[1]) – версия на „Гръцката или още Платинска антология“ (Anthologia Graeca/ Palatina).[8] Версията на Плануд, известна и като Планудова антология (Anthologia Planudea), съдържа произведения на гръцката литература (поезия и проза) от VII век пр. Хр. до X век сл. Хр. Въпреки че Плануд прави свои изменения на някои от събраните творби, неговата Антология притежава огромно значение, тъй като в продължение на няколко века тя е единствената гръцка антология, позната в Западна Европа. С този си труд Плануд изиграва не само съществена роля за изучаването на историята на гръцката литература в Западна Европа, но най-вече способствал за развитието на европейската словесност и хуманитаристика през това време.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Луховицкий 2017.
- ↑ Манолова 2019, с. 2.
- ↑ Манолова 2019, с. 1 – 2.
- ↑ Dean 2022, с. 146.
- ↑ Smith 1953, с. 86.
- ↑ Daly, L.W. (1946). The Greek Version of Caesar's Gallic War. – Transactions of the American Philological Association, 77, 78 – 82
- ↑ Heller, H. (1857). De graeco metaphraste commentariorum Caesaris. – Philologus, 12, 107 – 149
- ↑ Maximus Planudes (Byzantine scholar and theologian). – Britannica Encyclopedia, 21 July 1998, http://www.britannica.com/biography/Maximus-Planudes, посетен на 13 март 2017
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Манолова, Дивна (2019). Мануил Оловол, Максим Плануд и Боеций: Преводи на παιδεία в късната Византия.. – In: Каприев, Георги (ed), Sine arte scientia nihil est: Изследвания в чест на проф. дфн Олег Георгиев. София: Издателство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 277 – 91, https://zenodo.org/record/4298472#.YpIUYvX7w0M
- Луховицкий, В. Л. (2017). МАКСИМ ПЛАНУД. архивно копие. – Большая российская энциклопедия, Электронная версия, архив на оригинала от 28 май 2022, https://bigenc.ru/literature/text/2167407, посетен на 28 май 2022
- Douglas, A.; Cameron, E. (2009). Anthology. . – In: S. Hornblower; A. Spawforth (eds), The Oxford Classical Dictionary. Oxford University Press
- ((en)) Fisher, E. A. (1991). Planoudes, Maximos. – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium, 3. Oxford and New York: Oxford University Press, 1681 - 1682, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, http://www.staropomor.ru/Bogoslovie(4)/odb/ph-pr.pdf
- Krumbacher, Karl (1897). Geschichte der byzantinischen Litteratur
- Sandys, John Edwin (1906). History of Classical Scholarship, vol. I
- Dean, Riaz (2022). The Stone Tower: Ptolemy, the Silk Road, and a 2,000-Year-Old Riddle. Delhi: Penguin Viking, ISBN 978-0670093625
- Brodersen, Kai; Brodersen (2020). Planudes, Rechenbuch, griechisch und deutsch. Berlin: Sammlung Tusculum, ISBN 978-3-11-071192-9
- Smith, David Eugene (1953). History of Mathematics, II. Courier Dover Publications, ISBN 978-0-486-20430-7, https://books.google.com/books?id=uTytJGnTf1kC&pg=PA81