Малайски тапир
| Малайски тапир | |||||||||||||||||||
Tapirus inducus |
|||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
Застрашен[1] |
|||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||
(Desmarest, 1819) |
|||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||
Ареал на малайският тапир: предишен-в светлозелено, днешен-в тъмнозелено |
|||||||||||||||||||
Малайският тапир (Tapirus inducus) е най-дребният вид от род тапири. Освен това той се различава от останалите 3 вида по това, че обитава Азия, докато всички останали видове се срещат в Централна и Южна Америка.
Съдържание |
Ареал [редактиране]
Малайският тапир обитава тропическите гори на Югоизточна Азия. Ареалът му обхваща части от Мианмар, Тайланд, п-в Малака и остров Суматра. Видът се е съхранил само в една тясна ивица в посока север-юг, започваща от района на границата между Тайланд и Мианмар и стигащ на юг до Суматра. Малайските тапири се срещат предимно в най-гъстите части на горите. Тези животни обикновено живеят постоянно в дъждовните гори, но при тапирите от Тайланд и Мианмар има чести случаи на миграции. По време на сухия период, малайските тапири обитават низините, а през дъждовния мигрират в планинските райони. Както и останалите видове, този вид също се среща в близост до вода, най-често реки или блата.
Външен вид [редактиране]
Малайският тапир е по-дребен от южноамериканските си събратя. Възрастните мъжки достигат дължина 1,6- 2,1 метра и тегло обикновено между 200 и 280 кг., но отделни индивиди достигат и до 320 кг. Най-големият известен досега тапир от този вид е тежал 410 кг.
Забележително при малайските тапири е тяхната уникална окраска, която около главата и крайниците е черна до тъмносива, а по гърба и отстрани- бяла. Тази необикновена кожа е направила тези животни чест обект на бракониерите, които избиват малайските тапири именно заради ценната им кожа. В резултат на това популацията на вида е намаляла критично. Малайските тапири се отличават със слабо зрение, което обаче се компенсира с добре развитите слух и обоняние.
Размножаване [редактиране]
Размножителният период при тези животни започва през дъждовният период. Обикновено е съпроводен с различни звуци. Счита се, че чрез този звук женските тапири търсят мъжките, а не обратното, както се смяташе доскоро. Бременността продължава между 390 и 407 дни, след което женската ражда едно малко.
Застрашена популация [редактиране]
Малайските тапири присъстват в световната червена книга на защитените видове като застрашен от изчезване ареал. Заради ценната си кожа много тапири са били избити. Днес тези животни живеят само в труднодостъпни планински местности и са критично малко на брой.
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) Lynam, A., Traeholt, C., Martyr, D., Holden, J., Kawanishi, K., van Strien, N.J. & Novarino, W.. Tapirus indicus. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 10 April 2009. Database entry includes justification for why this species is vulnerable