Малонемско решение
| Малонемско обединение на Германия | |
 Тържества в Берлин след уличните боеве от 19 март 1848 | |
| Място | Централна Европа |
|---|---|
| Дата | 1871 |
| Резултат | Френско-пруска война |
Малогерманският път към обединение на Германия (на немски: Kleindeutsche Lösung der Deutschen Frage) е една от двете политически концепции и модел на решение за Германския въпрос след края на Наполеоновите войни[1].
Политическите поддръжници на малогерманското решение се обединяват около схващането, че държавите от Германския съюз трябва да се обединят под короната на пруския крал и без участието на Австрия. В това тази концепция се противопоставя на Великогерманското решение, предполагащ обединението на всички немскоговорещи територии под скиптъра на австрийския император. С началото на Германската революция от 1848 малонемският консенсус е по-привлекателен с оглед възможното приобщаване на негермански народи от австрийския модел, в който немскоезичните поданици са едва 25%. След активно обсъждане на Франкфуртското народно събрание на 5 април 1849 Фридрих Вилхелм IV получава короната на германски император. Германската революция обаче е потушена и първенството на Австрия в Германския съюз е възстановено.
През 1862 министър-председател на Прусия става Ото фон Бисмарк. Част от политическата му доктрина е обединение по малогерманския сценарий и за разлика от предшествениците си Бисмарк смята да направи това от позицията на силата:
| „ | Не с високопарни речи и вишегласие, а с желязо и кръв се решават великите въпроси на съвременността. | “ |
.
Кулминацията на Бисмарковата политика в това направление настъпва през 1866, когато се обострят отношенията между Австрия и Прусия във връзка с намиращите се след Датската война в съвместна администрация херцогства Шлезвиг и Холщайн. Бисмарк намира претекст да изиска изключването на Австрия и Люксембург от съюза. Това отключва седемседмичен военен конфликт между двете държави, довел до победа на Прусия и разпадане на Германския съюз за сметка на новия пропруски Северногермански съюз. Реализацията на малогерманското решение става въпрос на време. Пет години по-късно германците побеждават последния противник на обединението им — Френската империя на Наполеон III. На 18 януари 1871 във Версай е обявена Германската империя, към която се присъединяват Бавария, Баден, Вюртемберг, Хесен, но не и Австрия, Люксембург, и Лихтенщайн.
-
Германски съюз през 1820 -
Германският съюз до 1866 -
Разпространение на немския език към 1910 -
Първо немско народно събрание в църквата Св. Павел, Франкфурт-на-Майн, 1848—1849 -
Пруска експанзия и Германска империя
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ernst Rudolf Huber: Deutsche Verfassungsgeschichte seit 1789. Band II: Der Kampf um Einheit und Freiheit 1830 bis 1850. 3. Auflage, W. Kohlhammer, Stuttgart [u. a.] 1988, S. 800/801.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Малогерманский путь объединения Германии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |