Мачей Рибински
| Мачей Рибински | |
| полски военачалник | |
 | |
| Роден |
24 февруари 1784 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Париж, Франция |
| Мачей Рибински в Общомедия | |
Ма̀чей Рибѝнски (на полски: Maciej Rybiński) е полски генерал, последният водач на Полското въстание от 1830 – 1831 година.
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Рибински постъпва във френската армия през 1805 година. Две години по-късно минава във войската на Варшавското херцогство. Участва в следващите военни кампании на Наполеон, включително и в битката при Лайпциг, където е ранен. След 1815 година служи в Полското кралство.[1]
По време на Ноемврийското въстание Рибински е произведен в бригаден генерал. Участва в битките с руските войски при Грохов и при Остроленка, където командва дивизия. Непосредствено след падането на Варшава през септември 1831 година е избран от останалите генерали за главнокомандващ. Макар че все още разполага с многобройни войски, не се решава да продължи съпротивата и на 5 октомври преминава с 20 000 бойци границата с Прусия, където слага оръжие.[1]
От 1832 година Рибински е в Париж. Там той основава така наречената „Военна партия“ и се обявява за ръководител на полско правителство в изгнание. Претенциите му да представлява полските интереси са признати от правителствата на Франция и Англия.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Rybiński Maciej Архив на оригинала от 2017-09-11 в Wayback Machine.. Encyklopedia WIEM. Посетен на 29 август 2016.
|
