Медард дьо Грозейле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Медард Шуар дьо Грозейле (на френски Médard Chouart des Groseilliers) (31 юли 1618, Шарле сюр Марн, Франция - 1696, Канада) френски търговец на кожи, изследовател на Северна Америка.

Ранни години 1618-1654[редактиране | edit source]

На 16-годишна възраст пристига в Нова Франция (Канада) и повече от десет години придружава мисионери-йезуити, които проповядват християнството сред племето на хюроните край езерото Хюрън. След това става трапер.

Първо пътешествие 1654-1656 и откриване на езерото Мичигън[редактиране | edit source]

През 1654 голяма група индианци от племето ходоки пристига с канута в долното течение на река Сейт Лорънс и съобщават, че са посланици на хиляди бегълци, които сас се събрали далеч на югозапад, край езерото Мичигън, спасявайки се от враждебни индиански племена. Те молят за "европейски стоки", т.е. огнестрелно оръжие и боеприпаси и в случай, че французите им ги дадат обещават да покрият разноските с голямо количество ценни кожи. Губернаторът на Нова Франция мъдро решава да им даде необходимите "стоки" и заедно с тях изпраща на запад двама трапери, които да докарат обратно обещаните кожи. Един от двамата трапери е Медард дьо Грозейле.

Същата година, заедно със своя спътник и съпровождан от индианците ходоки достига до езерото Мичигън и плава покрай северодападния му бряг до дългия и тесен залив Грин Бей. В този район, наистина са струпали огромно количество индианци, прогоненени от родните си селища от инцианците от прериите, принадлежащи към сиукската езикова група. С пристигането на френското огнестрелно оръжие положение рязко се изменя. индианците сиу са прогонени далеч на запад и заедно с ходоките Грозейле се движи във вътрешността на континента, като не е ясно докъде е достигнал фактически. Посетените от него райони са богати на ценни животински кожи и в течение на две години французите търгуват оръжие за кожи. През този период Грозейле обхожда цялото западно, южно и източно крайбрежие на езерото, завършвайки по този начин неговото откриване. През 1656 Грозейле и неговият спътник благополучно се завръщат в Източна Канада, съпровождани от 50 канута натоварени с ценни кожи.

Второ пътешествие 1658-1662 и откриване на река Мисисипи[редактиране | edit source]

Успехът, постигнат от Грозейле окрилява и други "горски бродяги" (трапери). Един от тях и Пиер Еспри Радисън, който също като Грозейле дълги години пребивава сред индианските племена, научава езиците им и е запознат с огромни територии от Канада. През 1657 двамата, заедно с още тридесет французи заминават на запад в района на Горно езеро. Двамата вторично откриват изворите на река Мисисипи и през зимата на 1659-1660 първи плават по горното ѝ течение. През 1662 на север от Горното езеро двамата откриват езерото Нипигон (4840 км2). От там се завръщат с богат товар от кожи, които са им конфискувани от губернатора на Нова Франция поради това, че нямат разрешително за ловуване.

Участие в "Компанията Хъдсънов залив"[редактиране | edit source]

През 1662, отново двамата, заминават за Франция за да търсят справедливост и подкрепа за развитие на търговията с кожи в северозападно направление. След като мисията им се проваля, заминават за Бостън в Нова Англия, но и от там получават отказ и отиват в Англия, където се надяват да уважат исканията им. През 1667 принц Рупърт Баварски, роднина на английския крал Чарлз II Стюарт основава "Компанията Хъдсънов залив", която съществува и досега.

През юни 1668 към Хъдсъновия залив е изпратен английски военен кораб под командването на Захарий Гилам, в която вземат участие Грозейле и Радисън. В югоизточния ъгъл на залива Джеймс Гилам открива залива Рупърт и вливащата се в него от изток голяма река Рупърт (изтичаща от лабрадорското езеро Мистасини), а на северо от нея – друга голяма река, Истмейн, и в устието ѝ построява английски форт. Грозейле и Радисън успяват да установят доходна търговия с кожи с местните индианци и през следващата година се завръщат в Англия със солиден товар от кожи. Успеха на мисията довежда до издаването на специална харта подписана от краля през 1670, с която се озаконява "Компания Хъдсънов залив" за търговия с кожи, и в която Грозейле членува до 1682.

Отново на френска служба и последни години[редактиране | edit source]

Въпреки, че Франция счита Грозейле за предател спрямо нейните интереси му позволява да се върне през 1674 в родината си. Във Франция двамата намират поддръжка от страна на министър Колбер и се връщат в Канада, където местните власти и предприемачи ги посрещат без всякакво въодушевление. Със своите познания за тези райони те подпомагат френска военна експедиция изпратена във водите на залива Хъдсън за унищожаването на търговията на английската "Компания Хъдсънов залив". Те нападат английския форт Нелсън, разрушават го, вземат в плен намиращите се там англичани и на негово място построяват френски форт. След две години (не е ясно сам или заедно с Грозейле) отново минава на страната на англичаните и предава френския форт на "Компанията Хъдсънов залив". Грозейле умира в Канада през 1696.

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Médard Chouart des Groseilliers“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.