Междуритуална епископска конференция в България

Междуритуалната епископска конференция в България (на латински: Conferentia episcoporum Bulgariæ) е църковна институция, състояща се от епископите на католически епархии в страната. Тя е междуритуална, защото включва в състава си епархии с латински и византийско-славянски обреди. Междуритуална Епископска Конференция в България е ръководен орган на Католическата Църква в България и изпълнява почти същите функции както Свети Синод в православните църкви.

История и цел

Във всяка държава католическите епископи се събират в епископска конференция, на която решават общите проблеми на вярата и на местната Католическа Църква. Първата национална Епископска конференция в света се създава през 1830 г. в Белгия. В момента съществуват над 100 национални епископски конференции, които обхващат цялата територия на дадената държава. Съществуват също около 15 епископски конференции, обхващащи повече от една страна, като например епископските конференции на Светата земя или Скандинавия.

През дълъг период от време съществуват неформални събрания на епископите от даден регион, но Вторият ватикански събор официално установява тази институция в Католическата Църква с Декрета за пасторалната дейност на епископите "Christus Dominus", обнародван през 1965 г. от папа Павел VI. Същият папа със своето моту проприо "Ecclesiæ sanctæ" от 1966 г. разпорежда са се създадат поясняващи допъления към някои документи на Събора, между които и за "Christus Dominus". Действията, правата и задълженията на Епископските конференции се регулират от Кодекса по църковно право от 1983 г. (канони 447 - 459). Естеството на конференциите и тяхната учителска власт се регулира от моту проприо на папа Йоан Павел II "Apostolos suos" от 1998 г.

Състав

• монс. Христо Пройков - председател на конференцията и Софийски екзарх
• монс. Георги Йовчев - Софийско - Пловдивски епископ
• монс. Петко Христов OFMConv. - Никополски епископ
• отец Сречко Римац OCD - генерален секретар

Структура

Епископската конференция в България има следната структура:

• Комисия за духовенството
• Комисия за институтите за богопосветен живот и за обществата за апостолически живот
• Комисия за Божествения култ и дисциплината на тайнствата
• Комисия за католическото възпитание и за званията
• Съвет за пастирска грижа над емигрантите и пътуващите
• Съвет за пастирска грижа над здравната служба
• Съвет "Iustitia et Pax"
• Съвет за подпомагане на единството между християните
• Съвет "Cor unim"
• Съвет за семействата
• Съвет за светските лица
• Съвет за катехизация