Милка Енчева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Милка Енчева
български палеонтолог
Milka Entcheva with colleagues at the Sofia University 'St. Kliment Ohridski' Museum of Paleontology and Historical Geology.jpg

Родена
Починала
1 август 2003 г. (73 г.)
ПогребанаЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластПалеонтология
Работила вБългарска академия на науките
Софийски университет
Известна сизучаване на стратиграфията и палеонтологията на триаса в България
Титланаучен сътрудник
Семейство
БащаГеорги Енчев
МайкаВеса Енчева
СъпругИлия Кънчев
Милка Енчева в Общомедия

Милка Георгиева Енчева е българска палеонтоложка.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милка Енчева е родена на 18 март 1930 г. в София, където завършва средното си образование. През 1954 г. завършва геология в Софийския университет с професионална квалификация „геолог-палеонтолог“.[3] Проявява интерес към триаската фауна. Работи последователно като специалист в системата на Главното управление за геоложки и минни проучвания, служба „Геоложко картиране“, към НИГИ към Комитета към геология, а от 1967 г. до пенсионирането си през 1990 г. – като научен сътрудник към Геологическия институт на БАН, секция „Палеонтология“. През 1976 г. защитава докторска дисертация на тема: "Представители на семейство Posidoniidae в триаса в България - таксономия и филогения". Значителни са приносите ѝ в опознаването на българските триаски фауни.

През 1968 г. Милка Енчева, заедно със съпруга си Илия Кънчев (1929 – 2001), публикува раздела за Триаската система в монографията „Стратиграфия на България“ (под редакцията на Васил Цанков и Христо Спасов).[4]

Милка Енчева е автор на повече от 15 научни статии. През 1972 г. публикува своя капитален труд от поредицата „Фосилите на България – том II. ТРИАС“.[5][2]

Участва в уреждането и обогатяването на Музея по палеонтология и исторична геология към Софийския университет.[6] Д-р Милка Енчева също така дарява много свои материали от Котленско на Природонаучния музей в град Котел. Участва и с част от своята колекция в експозицията „Палеонтология“ на Националния природонаучен музей.[7]

Умира на 1 август 2003 г. в София.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. International Palaeontological Union (I.P.U.). Directory of Palaeontologists of the World (excl. Soviet Union & continental China). 2. Hamilton, Ontario, McMaster University, 1968. с. 33. Посетен на 22 юли 2021.
  2. а б в Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А-К // Списание на Българското геологическо дружество 77 (1). 2016. с. 119.
  3. Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 2. София, Софийски университет, 1975. с. 1322.
  4. Триас // Стратиграфия на България. София, Наука и изкуство, 1968. с. 167 – 188.
  5. Енчева, Милка. Триас // Фосилите на България. Т. II. София, Издателство на БАН, 1972.
  6. Памукчиев, Ангел. Музей по палеонтология и исторична геология: пътеводител. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0567-3. с. 49.
  7. Експозиция „Палеонтология“ // Национален природонаучен музей, София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]