Милман Пари
| Милман Пари Milman Parry | |
| американски академик | |
 Милман Пари, 1919 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1935 г.
|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Парижки университет Калифорнийски университет – Бъркли |
| Работил в | Харвардски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Мариан Танхаузър |
| Деца | 2 |
Милман Пари (23 юни 1902 г. – 3 декември 1935 г.) е американски класицист, чиито теории за произхода на творбите на Омир са революционизирали Омировите изследвания до такава фундаментална степен, че той е описан като „Дарвин на Омировите изследвания“. [1] Освен това е пионер в дисциплината на устната традиция.
Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]
Пари е роден през 1902 г. в Оукланд, Калифорния, САЩ. Израства в къща, пълна с книги, с баща, който е самоук и много начетен.
Завършва Техническата гимназия в Оукланд през 1919 г. [2] и учи в Калифорнийския университет, Бъркли (бакалавърска и магистърска степен), където придобива опит в старогръцки и класически езици.[3] След това учи за докторска степен в Сорбоната в Париж и е ученик на лингвиста Антоан Мейе.
В своите дисертации, които са публикувани на френски през 1928 г., Пари демонстрира, че омировият стил се характеризира с широко използване на фиксирани изрази или „формули“, адаптирани за изразяване на дадена идея при същите метрични условия. Например „божествен Одисей“, „много съветван Одисей“ или „много издръжлив божествен Одисей“ имат по-малко общо с придвижването на историята напред, отколкото с това да бъдат в съответствие с количеството материал, който трябва да бъде вместен в останалата част от стиха – хекзаметър. Устният характер на поемата прави очевидна зависимостта ѝ от тези техники – те са както помощни средства за запаметяване, така и за по-лесна импровизация. Именно тези готови „формули“ са причината да се предполага, че двата омирови епоса не са творение на един поет, а постепенно са се развили в дългогодишна традиция.[3] Както каза един учен, „Пари никога не е разрешил Омировия въпрос [кой е Омир]; той демонстрира, че това е без значение“.[3]
Мейе запознава Пари с Матия Мурко, който е работил върху устните епични традиции в Югославия [4] и има опит като вече е направил фонографски записи на някои изпълнения.
Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]
Между 1933 и 1935 г. Пари, по това време асистент-професор в Харвардския университет, прави две посещения в Югославия, където изучава и записва устна традиционна поезия на сърбохърватски с помощта на своя асистент Албърт Лорд и местният народен певец Никола Вуйнович, който им помага да намират и да интервюират други народни певци, известни като гуслари. Работят в Босна, където грамотността е сравнително ниска и устната традиция е „най-чиста“ (според термина, използван от Пари и Лорд). Правят хиляди часове записи[5] в отдалечени планински села на неграмотни фермери, които пеят по памет епични песни с невероятна дължина. Пари и Лорд записват с новоизобретено оборудване – плоски алуминиеви плочи вместо винил, направени по поръчка специално за експедицията, само с пет минути време за запис. Дисковете непрекъснато се сменят със специална дву-дискова машина, която позволява да се създаде единичен дълъг запис, който няма прекъсвания и който по-късно се транскрибира. Записват и разговори между гусларите, защото им става ясно, че това също е част от творческия процес, който опложда импровизацията. [3]
„Бижуто на колекцията“ е „Сватбената песен на Смалагич Мехо“ от млад мюсюлмански поет на име Авдо Меджедович – „ досега най-умелият" и многостранен изпълнител, когото Милман бил срещнал“. [5] С над 12 000 реда и изпълнявана в продължение на пет дни, тази песен се оказва най-близкият аналог до Омир по качество и количество. Пари споделя, че човек „ има огромното усещане, че по някакъв начин чува Омир“, а Меджедович се хвали, че знае и по-дълги песни. [5]
В своите публикации от 30-те години Пари въвежда хипотезата, че формулната структура на омировия епос очевидно трябва да се обясни като характерна черта на устната композиция – така наречената „устна формулна хипотеза“. След смъртта на Пари идеята е подкрепена от Албърт Лорд, най-вече в „Певецът на приказки“ (1960).[6]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
През 1935 г. Пари се завръща в Съединените щати и научава, че богатата му тъща се е забъркала с хора, които крадат от нея без нейно знание. По време на престоя си на Балканите Пари развива навика да носи пистолет и опакова един в багажа си, когато тръгват за Калифорния със съпругата му, за да помогнат. В късния следобед на 3 декември в хотел Palms в Лос Анджелис Пари се облича за вечеря с приятели, докато жена му е в другата стая. Показанията леко се разминават, но тя или чува приглушен изстрел, или стонове на Пари, и го намира прострелян в сърцето. Скоро след това той издъхва. Полицейските детективи заключават, че е произведен случаен изстрел, докато Пари е вадил дрехи от багажа си. Предпазителят не е бил поставен и спусъкът бил оплетен в риза, която носела следите от изгаряния с барут. [3]
Веднага се разпространяват различни слухове, включително идеята, че Пари се е самоубил заради отказа на Харвард да му даде постоянна работа или пък че жена му го е убила.[3] Дъщерята на Пари, Мариан, вярва до края на живота си, че майка ѝ го е убила, като споделя за безумните обвиненията на майка си в изневяра. [3] Детайлното изследване на доказателствата от класициста Стив Рийс обаче е в съгласие със съвременното официално заключение, че смъртта на Пари е случайна. [7]
Памет и влияние[редактиране | редактиране на кода]
Събраните документи на Милман Пари са публикувани посмъртно в The Making of Homeric Verse: The Collected Papers of Milman Parry, редактиран от неговия син Адам Пари (Oxford University Press, 1971). Колекцията от записи и транскрипции на южнославянската героична поезия сега се намира в Widener Library на Харвардския университет. Списанието Oral Tradition е посветено на развитието на работата на Пари.
Според Стив Рийс има „огромно количество литература за интелектуалното наследство на Пари“. [7] Неговото влияние е очевидно в работата на по-късни учени, които твърдят, че съществува фундаментално прекъсване в институционалната структура между Омирова Гърция и Платонова Гърция – прекъсване, характеризиращо се с прехода от устна към писмена култура. Тази линия смята, че в омировото общество устната поезия е служила като запис на институционални и културни практики. Тезата се свързва с Ерик Хавелок, който цитира Пари и твърди, че фиксираните изрази, които Пари идентифицира, могат да се разбират като мнемонични помощни средства, които са жизненоважни за благосъстоянието на обществото, като се има предвид важността на информацията, носена от поезията.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Пари е женен за Мариан Танхаузър, която произлиза от богато немско-еврейско семейство и която търпи антисемитски коментари от страна на някои от колегите на съпруга си. [3] [7] Имат две деца – Мариан и Адам (1928 – 1971). Последният става председател на Катедрата по класика на Йейлския университет. [8] [9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ W. B. Stanford. Reviewed Work: The poet of the Iliad by H. T. Wade-Gery // Hermathena. May 1954. с. 94 – 96.
- ↑ Milman Parry, Class of 1919 // School Historical Archive. Посетен на 1 March 2016.
- ↑ а б в г д е ж з Kanigel, Robert. Hearing Homer's Song: The Brief Life and Big Idea of Milman Parry. Knopf, 2021. ISBN 978-0525520948.
- ↑ Stephen Mitchell. Introduction to the Second Edition pp. vi-xxix // The Singer of Tales. Second. Harvard University Center for Hellenic Studies, 2000. Посетен на 26 December 2018.
- ↑ а б в Nicolas Liney. The Last Words of Milman Parry // The Oxonian Review. Посетен на May 3, 2021.
- ↑ Lord, Albert B. The Singer of Tales. Second. Harvard University Center for Hellenic Studies, 2000. Посетен на 26 December 2018.
- ↑ а б в Reece, Steve. The Myth of Milman Parry: Ajax or Elpenor? // Oral Tradition 33 (1). 2019. с. 115 – 142.
- ↑ Prof. Adam M. Parry and Wife, Classicists, Are Killed in Crash // The New York Times. New York, 11 June 1971. Посетен на 8 February 2021.
- ↑ Adam and Anne Amory Parry Lecture // Yale Department of Classics. Посетен на 8 February 2021.
Свързана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Канигел, Робърт. Чувайки песента на Омир: краткият живот и голямата идея на Милман Пари. 2021 г. Пингвин.ISBN 978-0525520948ISBN 978-0525520948 (мека корица).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- The Milman Parry Collection of Oral Literature at Harvard University
- The On-Line Database of Harvard's Milman Parry Collection of Oral Literature (MPCOL)
- The New Yorker – The Classicist Who Killed Homer, by Adam Kirsch (June 7, 2021)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Milman Parry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
