Мире Анастасов
| Мире Анастасов | |
| революционер | |
| Роден |
9 октомври 1910 г.
|
|---|---|
| Починал | 1998 г.
|
Страшимир (Мире) Анастасов – Ристо е югославски комунистически партизанин.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мире Анастасов е племенник на българския писател Павел Матев. Близък е на Павел Шатев.[1] През 1928 година става член на Съюз на комунистическата младеж на Югославия и ръководи местната организация в Куманово. По-късно става член на Югославската комунистическа партия. През 1934 година Анастасов е избран за секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Македония след като комитета се премества в Куманово. На следващата година участва на Сплитския пленум на ЦК на ЮКП като делегат от Македония.
През 1929 година се достига до разкрития в партийната организация в Македония и Анастасов е арестуван. Осъден е на 3 години затвор и лежи в Сремска Митровица. След като излиза се включва в дейностите на ЮКП, въпрески че е временно отстранен във връзка с ликвидирането на фракцията на Петко Милетич. Между 1934 и 1935 година пак лежи в затвора.[2]
По време на българското управление на Вардарска Македония живее в София. По инициатива на Павел Шатев се включва в разузнавателните дейности на съветските служби. Групата на Анастасов е разкрита обаче, а той е осъден на смърт, но присъдата му е отменена с доживотен затвор.
Освободен е след 9 септември 1944 и става политически комисар на бригада „Гоце Делчев“.[3] На 26 октомври 1944 година в телеграма до Кирил Мильовски е привикан заедно с Олга Петрушева, Петър Шанданов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков, Туше Делииванов, Григор Ташков, Венко Марковски, Фила Марковска и Павел Шатев за евентуалното им участие в управлението на бъдещата република.[4] На 27 октомври 1944 година е кооптиран за член на АСНОМ[5] и влиза в неговия Втори президиум като председател на Върховния съд. След Втората световна война в периода 1946-1948 година е пръв югославски посланик в Белгия и Люксембург. След Резолюцията на Информбюро за ЮКП от юни 1948 година, е изпратен в лагера Голи Оток, след конфликт с Лазар Колишевски, защото не приема неговата оценка, че Методи Шаторов е предател.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Карамфилов, Ефрем. Предговор към „В Македония под робство“, 1983 г.
- ↑ Димче Најчески „Голооточки сведоштва“, Скопје, 1999, книга прва, стр. 44
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1020. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ангелов, Веселин. Македонската кървава Коледа, София, 2003, стр. 125 – 126.
- ↑ Службен весник на федералната единица Македонија во Демократска и Федеративна Југославија, 1/1945, стр. 49
- ↑ Стефанов, Илия. Методи Шаторов – между „Осанна“ и „Разпни го“, „Нова зора“, бр. 32, 9 септември 2008 г., с. 5-6.
