Мито Хаджитрайков
| Мито Хаджитрайков | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1856 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Мито Хаджитрайков или Мито Яков Хаджията[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мито Хаджитрайков е роден през 1856 година в кукушкото село Мутулово, тогава в Османската империя, днес в Гърция. Присъединява се към ВМОРО през 1894 година и е назначен за селски ръководител на организацията с помощници Нако и Гоце Кея. През 1898 година изпълнява издадената от ВМОРО смъртна присъда срещу сръбския учител в Кукуш, а на 12 септември 1900 година заедно с Трайчо Христов убива в Солун мутуловския чифликчия сайбия Изиет ефенди. През 1901 година четата на Иванчо Карасулийски посещава селото, но е разкрита и започва сражение, в което участва и Мито Хаджитрайков. Загиват петима четници, а след 20 дни Хаджитрайков, брат му и поп Нако се връщат в селото. През 1903 година селото им е обсадено, а Мито Хаджитрайков е изтезаван, за да издаде къде е скрито оръжието, което той не прави. Затворен е в Еди куле в Солун, откъдето е освободен с общата амнистия от 1904 година. Между 1905 и 1912 година отново е легален деец и ръководител на селската организация и поддържа връзка с войводите Станиш Наков, Сандо Китанов, Даме Груев, Христо Чернопеев, Тодор Александров, Аргир Манасиев, Григор Тотев и Мито Патарозлията. При началото на Балканската война, по нареждане на Тодор Александров, се занимава с взривяване на мостове и железопътни линии.[2]
На 25 февруари 1943 година, като жител на София, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 156.
