НИН-ова награда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

НИН-овата награда е литературна награда за най-добър роман на годината в Югославия (днес в Сърбия).

Учредена е от редакцията на издаваното в Белград седмично списание за политика и култура „НИН“ (съкратено от „Недельне информативне новине“). Лауреатът се определя от специализирано жури от писатели и критици.

История[редактиране | edit source]

НИН-овата награда е присъдена за първи път през 1954 г., а първият ѝ носител е Добрица Чосич за романа „Корени“. За повече от половин век са я взимали писатели от всички републики на Югославия.

Трикратен лауреат на НИН-овата награда е само Оскар Давичо, а двукратни са Добрица Чосич и Живоин Павлович. Давичо е и единственият лауреат на НИН-овата награда в 2 последователни години (1963 и 1964).

Носители на наградата жени са само 4 писателки - Дубравка Угрешич за 1988 г., Светлана Велмар-Янкович за 1995 г., Гроздана Олуич за 2009 г. и Гордана Чирянич за 2010 г.

Награда не е присъдена само през 1959 г., когато учредителите решават да не се обявява лауреат, за да се стимулира качеството. Без награда тогава остава Миодраг Булатович с романа „Червеният петел лети в небето“. Но по-късно, през 1975 г., Булатович все пак се сдобива с НИН-овата награда с романа „Хората с по четири пръста“.

НИН-овата награда е отказвана на 2 пъти от писателите, на които е била присъдена - от Данило Киш, награден през 1972 г. за „Пясъчен часовник“, и Милисав Савич, който е отличен през 1991 г. за „Хляб и страх“.

Носители[редактиране | edit source]

  • 1954 — Добрица Чосич - „Корените“
  • 1955 — Мирко Божич - „Неоплакани“
  • 1956 — Оскар Давичо - „Бетон и свици“
  • 1957 — Александар Вучо - „Мртве јавке“
  • 1958 — Бранко Чопич - „Не тъгувай, бронзана стражо“
  • 1959 — наградата не е присъдена
  • 1960 — Радомир Константинович - „Изход“
  • 1961 — Добрица Чосич - „Деобе“
  • 1962 — Мирослав Кърлежа - „Заставе“
  • 1963 — Оскар Давичо - „Глади“
  • 1964 — Оскар Давичо - „Тайни“
  • 1965 — Ранко Маринкович - „Циклопът“
  • 1966 — Меша Селимович - „Дервишът и смъртта“ (Българско издание: Издателство на Отечествения фронт, 1969)
  • 1967 — Ерих Кош - „Мрежа“
  • 1968 — Слободан Новак - „Аромати, злато, тамян“
  • 1969 — Бора Чосич - „Ролята на моя род в световната революция“
  • 1970 — Борислав Пекич - „Поклонничеството на Арсений Негован“
  • 1971 — Милош Църнянски - „Роман за Лондон“
  • 1972 — Данило Киш - „Пясъчен часовник“ (Българско издание: Факел Експрес, 2011)
  • 1973 — Михайло Лалич - „Ратна срећа“
  • 1974 — Юре Франичевич Плочар - „Вир“
  • 1975 — Миодраг Булатович - „Хората с по четири пръста“
  • 1976 — Александар Тишма - „Употребата на човека“
  • 1977 — Петко Войнич Пурчар - „Дом све даљи“
  • 1978 — Мирко Ковач - „Врата од утробе“
  • 1979 — Павле Угринов - „Предзададен живот“
  • 1980 — Слободан Селенич - „Приятели“
  • 1981 — Павао Павличич - „Вечерен акт“
  • 1982 — Антоние Исакович - „Влак 2“
  • 1983 — Драгослав Михайлович - „Чизмаджии“
  • 1984 — Милорад Павич - „Хазарски речник“ (Българско издание: Народна култура, 1989)
  • 1985 — Живоин Павлович - „Стената на смъртта“
  • 1986 — Видосав Стеванович - „Тестамент“
  • 1987 — Воя Чоланович - „Зебња на расклапање“
  • 1988 — Дубравка Угрешич - „Форсиране на романа река“ (Българско издание: Стигмати, 2002)
  • 1989 — Воислав Лубарда - „Вазнесење“
  • 1990 — Мирослав Йосич Вишнич - „Одбрана и пропаст Бодрога у седам бурних годишњих доба“
  • 1991 — Милисав Савич - „Хляб и страх“
  • 1992 — Живоин Павлович - „Лапот“
  • 1993 — Радослав Петкович - „Съдба и коментари“ (Българско издание: Ерго, 2011)
  • 1994 — Владимир Арсениевич - „В трюма“ (Българско издание: Дамян Яков, 2008)
  • 1995 — Светлана Велмар Янкович - „Бездна“
  • 1996 — Давид Албахари - „Стръв“ (Българско издание: Библиотека 48, 1999)
  • 1997 — Милован Данойлич - „Освободители и предатели“
  • 1998 — Данило Николич - „Фајронт у Гргетегу“
  • 1999 — Максимилиян Еренрайх Остоич - „Характеристика“
  • 2000 — Горан Петрович - „Магазинчето „Сполука“ (Българско издание: Стигмати, 2004)
  • 2001 — Зоран Чирич - „Хобо“
  • 2002 — Младен Марков - „Укоп оца“
  • 2003 — Владан Матиевич - „Писател отдалече“
  • 2004 — Владимир Тасич - „Киша и хартија“
  • 2005 — Миро Вуксанович - „Семољ земља“
  • 2006 — Светислав Басара - „Възход и падение на Паркинсоновата болест“
  • 2007 — Драган Великич - „Руски прозорец“ (Българско издание: Агата-А, 2010)
  • 2008 — Владимир Пищало - „Тесла, портрет между маските“[1]
  • 2009 — Гроздана Олуич - „Гласови у ветру“
  • 2010 — Гордана Чирянич - „Оно што одувек желиш“[2]
  • 2011 — Слободан Тишма - „Бернардијева соба“
  • 2012 — Александар Гаталица - „Велики рат“[3]
  • 2013 — Горан Гоцич - „Таи“[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. T. Nježić, „Knjiga o životu Nikole Tesle“, Blic Online, 23.01.2009
  2. З. Радисављевић„НИН-ова награда Гордани Ћирјанић“, Политика Online, 17.01.2011
  3. „Aleksandar Gatalica dobitnik NIN-ove nagrade“, Blic Online, 13.04.2013
  4. „NIN-ova nagradа ide Goranu Gociću za „Tai“, B92, 13.01.2014.

Виж също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]