Наган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наган (Nagant)
MWP Nagant.JPG
Наган, модел 1893 г.
Националност Белгия
Тип Револвер
История на производство и служба
Изобретател Емил и Леон Наган
Създадена на 1886 г.
Производство 1895 - ?
Конфликти Руско-японска война
Зимна война
Корейска война
Виетнамска война
Първа световна война
Втора световна война
Произведени броя около 2 000 000
Габаритни характеристики
Маса 0,75 кг
Дължина 235 мм
Дължина на цевта 114 мм
Работни характеристики
Действие двойно-действащ механизъм
Пълнител 7 патрона
Боеприпаси 7,62×38R мм
Мерни прибори нарез в предния край и мушка на цевта
Скорострелност 14-21
Начална скорост 290 м/с
Ефективна стрелба 50-250 м

Наган или Револвер система „Наган“ е револвер, разработен от белгийските оръжейници братя Емил и Леон Наган (на френски език - Émile & Léon Nagant), който е приет на въоръжение в редица страни, от края на XIX до средата на XX век.

Съдържание

[редактиране] История на създаването

В последната четвърт на XIX век, много държави започват да се замислят за превъоръжаване на своите армии.

По това време, най-перспективното лично, късоцевно оръжие били револверите, който дават надежност, многозарядност, простота на използването и лесна поддръжка. По това време белгийския град Лиеж бил един от европейските центрове на оръжейната промишленност. В този град била разположен завод за производство на оръжие „Fabrique d’armes Emile et Léon Nagant“ - неголяма семейна фирма, която по това време се занимава с ремонт на холандско оръжие и създавава ограничено количество собствено огнестрелно оръжие.

Наган и начин на зареждане на патрона в барабана.

Първият револвер с оригинална конструкция на по-големия от двамата братя - Емил е представена за изпитание на белгийското военно ведомство, и е бил приет на въоръжение в качеството на лично офицерско и под-офицерско оръжие, под названието „Револвер модел 1878 година“. Револверите от този вид били снабдени с шестзаряден барабан, използвали боеприпаси с калибър 9 мм и били снабдени с „механизъм с двойнно действие“, т.е. може едновременно да се стреля и чрез натискане на спусъка, при което се осъществява изтегляне и спускане на ударникът. Зареждането и изхвърлянето на гилзата става поединично.

За под-офицерите от пехотата, кавалерията и помощния състав, по задание на ръководството на белгийската армия, бил разработен модел на този револвер с опростено действие, който не можел да стреля, използвайки усъвършенстваната самозареждаща система, а трябвало сле всеки изстрел да се изтегля петлето назад за произвеждане на нов изстрел. Този вариант получава наименованието „9 мм револвер Наган М/1883“.

Били произведени още няколко модификации на револвера с различни калибъри и дължина на цевта. Скоро след това Емил Наган почти загубва зрението си в резултат на тежко заболяване, и спира да работи по револвера, а усъвършенстването на конструкцията започва да разработва Леон Наган.

[редактиране] Модел 1886 година

Модел 1886 година бил с намалена маса на оръжието и значительно подобрена надежност, така например четирите пружини на ударно-спускателният механизъм били заменени от една „двуперна“ пружина. Също така в новият модел била отчетена съществуващата тенденция в развитието на късоцевните огнестрелни оръжия, за намаляване на калибъра, и за новият модел бил избран най-разпространения в този момент калибър в света - 7,5 мм, зареден с бездимен барут.

Сравнение между три вида боеприпаси за късоцевно оръжие, най-вдясно е патрон, калибър 7.62 мм, със закрит патрон, разработен от Анри Пипер

Един от най-големите проблеми, който стоял пред конструкторите на оръжието, бил прорива (загубата) на барутни газове, които се отделят при изстрел и частта от които се губела през луфта, който конструктивно се намира между изхода на камерата на барабана и цевта. Загубата на газове води до намаляване на дулната скорост на патрона, намалена далекобойност и пробивна сила.

В конструкцията, разработена от друг белгийски оръжейник - Анри Пипер, е намерено решение, с което се подобрява обтурацията, посредствум движение на барабана напред преди и по време на възпроизеждането на изстрел. Освен това той разработил патрон, който имал особена конструкция, като бил напълно заворен в гилзата, като ролята на обтуратор играе закривката на гилзата, която при изстрел се отваря и задържа барутните газове в момента на изстрел към канала на ствола, което исключва възможността за загубата на газове (схеми - [1] [2] [3] [4] [5]). Този модел става класически, като последвалите модификации не внасят сериозни изменения в конструкцията, изключение прави модела с автоматично изхвърляне на гилзите, който е въведен сравнително късно - през 1910 година, и който не заинтригува особено клиентите.

[редактиране] Конструкция

Всички револвери, система Наган, притежават обща база и прилики:

  • наличен самоспускащсе ударно-спускателен механизъм (с изключение на подофицерските и войнишки модели);
  • монолитна, неръждаема рама;
  • цев, завинтена в рамата;
  • шомпол, който в бойно положение е скрит под барабана, а след стрелба играе роля на екстрактор (изхвърляч) на изстреляните гилзи;
  • механизъм, намиращ се в рамата, задействащ плосък спусък;
  • барабан, който при револвера се явява едновременно и пълнител, и магазин.

При най-разпространените модели (образец 1895 година) и у болшинството модификации барабанът има 7 патрона.

[редактиране] Варианти

[редактиране] Бойни модификации

  • Преди Първата световна война за пограничните войски в СССР е произведено огранично количество карабини, базирана на познатият револвер, с дължина на цевта 300 мм и неразглобяем приклад;
Файл:Metro-nagan102136.jpg
Командирски Наган.
  • През 1927 година, за сътрудниците на съветското НКВД, е разработен компактен модел на револвера, който е удобен за скрито носене. Значително е намалена дължината на цевта и ръкохватката. В периода 1927 - 1932 година, са произведени малки партиди от револвер Наган, създаден по поръчка на НКВД за оперативни работници на ведомството с намалена маса и размери;

[редактиране] Модел със заглушител

Преди Втората световна война, за разузнавателно-диверсионни подразделения на съветската армия, е произведен модел, снабден със заглушител за безшумно-безпламъкова стрелба, наречен „БРАМИТ“.

[редактиране] Спортна модификация

На основата на револвер образец 1895 г. съветския инженер Ефим Хайдуров произвежда спортен револвер „ТОЗ-36“, модифицироан през 1967 година. Характеризира се с удължен барабан и специален патрон. Произвеждани са също така и тренировъчни пистолети и такива, които използват малокалибрени боеприпаси.

[редактиране] Литература

  • А.Б. Жук „Револвери и пистолети“, 1990 г.
  • Списание „Оружие“, специално издание. № 9-2002 г.
  • „Ръководство по стрелба“, раздел „Револвер“ образец 1895 г. и пистолет образец 1930 г. Москва, 1938.
  • С.Л. Федосеев „Пистолетите и револверите в Русия“. М., 1992.

[редактиране] Външни препратки

Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици