Надежда Петрович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Надежда Петрович
NaPetrovic.jpg
Надежда Петрович: Автопортрет, 1907, Народен музей, Белград
Рождено име Надежда Петровић
Родена 12 октомври 1873 г.
Чачак, Княжество Сърбия
Починала 3 април 1915 г.
Валево, Кралство Сърбия
Националност сръбкиня
Стил живописец
Направление експресионист
Надежда Петрович в Общомедия

Надежда Петрович (на сръбски: Надежда Петровић) е значим сръбски живописец от края на 19 и началото на 20 век.

Биография[редактиране | edit source]

Родена е в Чачак 12 октомври 1873 година – починала във Валево на 3 април 1915 г. Премества се през 1884 г. със семейството си в Белград. Завършва Висшето девическо училище в Белград през 1891 година. През 1892 година държи изпит за преподавател по рисуване в средни училища и става ученик в ателието на Джордже Кръстич. През 1896-1897 година следва в школата на Цирил Кутлик. От 1898 година следва в Мюнхен в ателието на словенеца Антон Ажбе.

Паметник на Н. Петрович в Пионерския парк, Белград, подарък на град Аранджеловац по повод 9-та конференция на Движението на необвързаните държави през 1989 г. в Белград

През 1900 година прави своята първа самостоятелна изложба в Белград. През 1901 г. започва работа в ателието на Юлиус Екстер в Мюнхен.

На 26 август 1903 година, заедно с Делфа Иванич и Милица Добри, основава хуманитарно дружество "Кръг на сръбските жени" (на сръбски: "Коло српских сестара").[1] Дружеството възниква като реакция на погрома върху християните (бел.ред.: българите в Македония) от (както са смятали тогава) Стара Сърбия след Илинденското въстание. Надежда даже отива в Македония с Милица Добри, за да раздава хуманитарна помощ, събрана от дружеството.

С нея, под прикритието на придружител, ходи и Воислав Танкосич, работещ за разпространяването на сръбската пропаганда в Македония. Надежда пренася впечатленията си от това опасно пътуване в драмата "Войвода Мицко Поречки", в която главен герой е войводата Мицко Кръстев. Драмата не е публикувана пожизнено. От 1904 година се занимава с организирането на Първата югославска художествена изложба, основаването на художествено сдружение "Лада" и Първия югославски художествен пленер в Сичево, Пиротско, 1905). Занимавала се е и с художествена критика.

До 1912 година представя множество изложби: Изложбите на Лада, Изложбите на югославския пленер 1907 г.; Изложба на сръбското художествено сдружение 1908 г.; Втора самостоятелна изложба в Любляна през 1910 г.; на Есенния салон в Париж и в Загрев в рамките на групата Медулич; през 1911 година е на сръбския павилион на Международната изложба в Рим. „ През 1912 г. открива художествена школа в Белград и участва на четвъртата югославска изложба. По време на Балканската война участва като доброволец-сестра в полева болница на фронта. Отново е доброволец и в следващите войни през 1913 и 1914 година. Почива във Валево, от тифус, по време на длъжността си доброволец в полевата болница.

Интересни факти[редактиране | edit source]

Н. Петрович върху банкнота от 200 сръбски динара

Образът на художничката е част от графичния дизайн на банкнотите от 200 сръбски динара, която номинация е посветена в нейна чест. За първи път при сръбските банкноти е изобразена известна жена.

Художествено творчество[редактиране | edit source]

Гробът на Н. Петрович във Валево, 1915 г.

Живописта на Надежда Петрович, нареждана сред най-значимите сръбски художници от началото на 20 век, въвежда сръбското изкуство в руслото на съвременното европейско изкуство по това време. Благодарение на духа ѝ, който се стреми към модерния свят, и щастливите обстоятелства да се образова в художествените центрове на Европа, нейната живопис следва европейския експресионизъм, приближавайки се понякога и до, неутвърдило се по онова време, абстрактно изкуство.

В най-добрите и творби доминират огромните повърхнини, нейният любим червен и неговият допълнителен зелен цвят.

На някои творби се срещат и фовистичният лилав цвят, синьо и черно. Рисува основно портрети и пейзаж, като под влиянието на нейния патриотичен дух често избира теми от сръбската национална история и прави портрети на хора от, смятащите ги тогава за, сръбски предели. Като цяло, творчеството ѝ е доста изразително, излъчва сила и храброст на единствената жена - живописец, по това време, от Балканите. Обучението и в Мюнхен, пътуванията до Париж и Италия, както и постоянните завръщания в традиционно настроената Сърбия, оставят следа върху платната ѝ, така че нейното творчество може да бъде разделено на периоди.

По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война се занимава с фотография.[2]

I Мюнхенски период (1898 — 1903)[редактиране | edit source]

Първият мюнхенски период - по време на обучението ѝ в школата на словенският живописец Антон Ажбе (Баварец, копие на стари майстори)

Втори мюнхенски период - работейки в ателието на Юлиус Екстра, един от основателите на мюнхенския сецесион (Баварец със шапка, Воденица, Иберзе, Борова гора, Чамова гора, Акт в гръб)

II - Сръбски период (1903 — 1910)[редактиране | edit source]

Първи сръбски период - след 1903 г. (Стебло в гората, Ресник, Старото гробище, Жътва, Домакин, Девойче от Сичево, Сичево, Гъдулар, Калугер)

Втори сръбски период - след Италия 1907 г. (Салове на Сава, Жена със чадър, Ангя, Старото беолградско гробище)

III - Парижки период (1910 — 1912)[редактиране | edit source]

(Мост на Сена, Кей на Сена, Крали Марко и Милош Обилич, Булонска гора, Море, Плаж в Бретаня, Църквата Света Богородица в Париж)

IV - Военен период (1912 — 1915)[редактиране | edit source]

(Чаршия, Стар шадраван в Призрен, Призрен, Грачаница - няколико студии, Косовски божури - няколико студии, Душанов мост, Везиров мост, Руини, Валевската болница)

Литературни източници на сръбски език[редактиране | edit source]

  1. Станислав Живковић, Надежда Петровић (1873 — 1915), ЗЛУМС, Нови Сад 1966.
  2. Миодраг Б. Протић, Српско сликарство XX века, књига I, Нолит, Београд 1970.
  3. Лазар Трифуновић, Српско сликарство 1900-1950, Београд 1973.
  4. Катарина Амброзић, Надежда Петровић 1873-1915, Београд 1978.
  5. K. Ambrozic, Nadežda Petrović (1873 — 1915), Bayerische Staatsgemuldesammlungen/Neue Pinakothek, Munchen 1985.
  6. Каталог сталне поставке са водичем кроз збирке, Уметничка галерија „Надежда Петровић“, Чачак 1995.
  7. Надежда Петровић 1873-1915, ПУТ ЧАСТИ И СЛАВЕ, каталог, Београд 1998.

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Виж още[редактиране | edit source]