Нарсес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нарсес (Narses; гръцки: Ναρσής; * 490; † 574 в Рим) e евнух и генерал източно римския император Юстиниан I.

Нарсес, произлиза от т.н. персийски арменци, от завладяната част на Армения от сасанидите. Там за разлика от Източната империя кастрацията e разрешена. Кога идва в Константинопол не e известно. При Юстиниан I той става primicerius sacri cubiculi (управител на императорските финанси). По време на въстанието в Ника през 532 г. Нарсес печели доверието на императора и съпругата му Теодора I.

През 538 г. отива с войска в Италия, където от 535 г. e неговият съперник Велизарий, да се бие с остготите. През 551 г. Нарсес става главнокомндващ на императорските войски и води през лятото 552 г. успешните битки против остготите при Буста Галорум в Умбрия и есента при Млечната планина между Неапол и Салерно. След това e в Италия.

В началото на 568 г. e в немилост при новия император Юстин II и когато иска да се върне в Константинопол лангобардите нахлуват в Италия. Той се стреми да организира византийска защита без големи успехи. Почти половина Италия се превзема от лангобардите. Нарсес умира почти на 90 години в Рим.

Литература[редактиране | edit source]

  • L. H. Fauber, Narses, Hammer of the Goths: The Life and Times of Narses the Eunuch, St Martins Pr (January 1991) ISBN 0-312-04126-8
  • Weir, William. 50 Battles That Changed the World: The Conflicts That Most Influenced the Course of History. Savage, Md: Barnes and Noble Books. ISBN 0-7607-6609-6.
  • John R. Martindale: The Prosopography of the Later Roman Empire IIIb, Cambridge 1992, S. 912–928. ISBN 0-521-20160-8