Никола Алексиев (писател)

Никола Алексиев
	Никола Алексиев
български писател
Роден	5 март 1889 г. Белица, Османска империя
Починал	29 ноември 1957 г. (68 г.) Белица, Народна република България
Учил в	Софийски университет

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Алексиев.

Никола Алексиев Георгиев, известен и като Бельов или Белев,^[1] е български културно-просветен деец, поет, писател и фолклорист от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алексиев е роден в 1889 година в разложкото село Белица, тогава в Османската империя в семейство с революционни традиции. Учи в родното си село. След Илинденско-Преображенското въстание и опожаряването на Белица семейството му се изселва в България и се установява в Самоков, където Алексиев учи в Американския колеж. В 1909 - 1910 учи славянска филология в Софийския университет. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение, служи във 2 скопска дружина и в щаба на 1 бригада.^[2] Носител е на сребърен медали и орден „За храброст“, I степен. От 1920 година е преподавател в Американския колеж в Самоков. От 1923 година е учител в IV смесена гимназия в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата стихосбирка на Алексиев „По стръмните пътеки“ излиза в 1920 година и е на военна тематика. В 1931 година излиза филологическата му студия „Разложкият говор“. Драмата му „Манол майстор“ от 1936 година е поставена в София. Автор е на романите „В ония дни“ (1940), „Между бляна и живота“ (1942), „Пламнали небосклони“ (1946). Алексиев събира и публикува в различни списания фолклорни материали. В 1946 година излиза сборникът му „Старобългарска книжнина“ с очерци за различни старобългарски автори.^[3] Алексиев е председател на Обществото на свободните писатели.^[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Българското нравствено наследство“, публиквано в сп. „Отец Паисий“, год. VIII, книга 10, София, декември 1935 година
„Старобългарска книжнина. Кирил и Методий, епископ Константин, Черноризец Храбър и други“, София, 1946 година
"По стръмни пътеки (стихотворения), Самоков, 1920 година
"Разложкият говор", публикувано в сп. "Македонски преглед", година IV, кн. 3, София, 1931 година

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 65.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 17.

[Обзор-1] а ^б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 65.

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.

[3] Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 17.

[1]

[2]

[3]