Николо Аманити

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николо Аманити
Niccolo Ammaniti
Николо Аманити, 2010 г.
Николо Аманити, 2010 г.
Роден25 септември 1966 г. (57 г.)
Професияписател, сценарист, режисьор
Националност Италия
Активен период1994 –
Жанрдрама
Течение„Kанибалите“
НаградиСтрега (2007)
СъпругаЛоренца Индовина (2005 – )
Уебсайтwww.niccoloammaniti.it
Николо Аманити в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Николо Аманити.

Николò Аманѝти (на италиански: Niccolò Ammaniti) е италиански писател, сценарист и режисьор, лауреат на престижната италианска литературна награда „Стрега“ за 2007 г. за романа „Както Бог повелява“ (Come Dio commanda).[1][2][3][4][5][6][7][8]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Николо Аманити е роден на 25 септември 1966 г. в Рим, Лацио, Италия.[2] Баща му Масимо Аманити е психолог. След гимназията започва да следва биология в Университет „Сапиенца“ в Рим, но не завършва обучението си.[4][9] Започва да пише след университета.

Първият му роман „Хриле“ (Branchie) е издаден през 1994 г. от изд. „Едиесе“, за да бъде закупен от изд. „Ейнауди“ през 1997 г.[3][7][10] Книгата разказва парадоксалната история за римско момче, болно от рак, което се оказва пренесено в Индия, където е принудено да преживее поредица от неприятни и екстравагантни приключения.[4] През 1999 г. книгата е екранизирана в едноименния филм с участието на певеца Джанлука Гриняни и Валентина Черви, режисиран от Франческо Раниери Мартиноти и по сценарий на Фулвио Отавиано.[3] Въпреки огромния бюджет филмът се оказва провал.[11]

Работи като сценарист от края на 90-те години, като участва във филмови адаптации на собствените си произведения. През 1995 г. публикува, заедно с баща си Масимо, документалната творба „В името на сина“ (Nel nome del figlio), публикувано от изд. „Арнолдо Мондадори“.[6] През 1996 г. участва със сестра си в нискобюджетния филм Crescerà i carciofi a Mimongo на Фулвио Отавиано.[3][10]

През 1996 г. Аманити участва в антологията „Канибалска младост“ (Gioventù cannibale), редактирана от Даниеле Броли и публикувана от изд. „Ейнауди“, с разказа „Seratina“, написан с Луиза Бранкачо. Той всъщност става един от основните представители на групата писатели, наречени „Канибалите“ (I Cannibali).[12]

Също през 1996 г. публикува за изд. „Мондадори“ „Кал“ (Fango) – сборник с разкази, който съдържа, наред с други, текстовете „Да живееш и да умреш в Пренестино“ (Vivere e morte al Prenestino) и „Последната Нова година на човечеството“ (L'ultimo capodanno dell'umanità).[8] От последния през 1998 г. е заснет филмът на Марко Ризи „Последната нова година“ (L'ultimo capodanno), по чийто сценарий сътрудничи самият Аманити.[7]

През 1999 г. излиза романът „Ще те взема и ще те отнеса“ (Ti prendo e ti porto via), отново за изд. „Мондадори“.[6]

Става известен с романа „Мен не ме е страх“ (Io non ho paura) от 2001 г., който получава наградата „Виареджо Наратива“.[13] Историята е за малкото сюрреалистично градче Акуа Траверсе в италианския Юг към края на 70-те години, в което малкия Микеле Амитрано случайно се натъква на нещо неописуемо, което ще обърне живота му и този на всички около него, съчетавайки детските страхове и жестокости, големите провали на възрастните, и типичния живот в провинцията. За книгата получава престижната литературна награда „Виареджо“.[4] Преведен е на над 35 езика по света.[2] През 2003 г. романът е екранизиран в едноименния филм на Габриеле Салваторес, за който получава наградата „Флаяно“ за сценарий.[1]

През 2004 г. написва сценария за филма „Серумът на истината“ (Il siero della vanità), режисиран от Алекс Инфашели.[9][3]

На 17 септември 2005 г. се жени за актрисата Лоренца Индовина.

През 2006 г. е публикуван романът му „Както Бог заповядва“ (Come Dio comanda), издаден от изд. „Арнолдо Мондадори“, приветстван от публиката, но с различни мнения от критиците,[14][15][16] въпреки факта, че през 2007 г. романът печели наградата „Стрега“.[7][17] Книгата също е адаптирана за големия екран през 2008 г., отново от Салваторес, в едноименния филм.[3]

През 2009 г. публикува романа „Нека празникът да започне“ (Che la festa cominci), издаден от „Ейнауди“, за който е номиниран за наградата „Златна Алабарда“ през 2010 г.[7]

През 2010 г. публикува шестия си роман, озаглавен „Аз и ти“ (Io e te).[7]

През 2012 г. Николо Аманити публикува сборника с разкази „Моментът е деликатен“ (Il momento è delicato), чието заглавие произлиза от фразата, адресирана към него от редактор, за да го уведоми за отказа да публикува сборника му разкази „Fango“.[7][18]

През 2015 г. публикува седмия си роман, озаглавен „Анна“ (Anna). Действието му се развива в свят от близкото бъдеще, опустошен от пандемия, която убива всеки, който е достигнал полова зрялост. Младата героиня се опитва да оцелее в дивото общество на своите връстници в Сицилия. Екранизиран е в едноименния телевизионен сериал през 2021 г.[5][6]

През май 2017 г. Скай Италия обявява създаването на нов телевизионен сериал, наречен „Чудото“ (Il miracolo), фокусиран върху последствията от разкъсването на статуя на Мадоната в малък град, който самият Аманити вече е написал и в който ще го види и в ролята на един режисьор от Лучо Пелегрини и Франческо Мунци.[5][19]

На 17 януари 2017 г. Университетът във Фоджа му присъжда почетната степен „доктор хонорис кауза“ по филология, литература и история.[20]

Николо Аманити живее със семейството си в Рим.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Branchie (1994)[2][3][4][6][7][8]
  • Ti prendo e ti porto via (1999)
  • Io non ho paura (2001)[1]
    Мен не ме е страх, ИК „Колибри“, София (2005), прев. Нева Мичева. ISBN 9545293543
  • Come Dio comanda (2006) – Награда „Стрега“
  • Che la festa cominci (2009)
  • Io e te (2010)
  • Anna (2015)
  • La vita intima (2023)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • La figlia di Siva, в антологията La giungla sotto l'asfalto (1993)
  • Seratina, в антологията Gioventù cannibale (1996) – с Луиза Бранкачо
  • Alba tragica, в антологията Tutti i denti del mostro sono perfetti (1997)
  • Enchanted Music & Light Records, в антологията Il fagiano Jonathan Livingston. Manifesto contro la new age (1998) – с Джем Д'Алесандро
  • L'amico di Jeffrey Dahmer è l'amico mio, в антологията Italia odia (2000)
  • Fa un po' male, в сп. „MicroMega“ n. 3 (2002)
  • Sei il mio tesoro, в антологията Crimini (2005)
  • Giochiamo? Due racconti letti dagli autori (2008) – с Антонио Манцини

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Fango (1996), разкази
  • Il momento è delicato (2012), разкази

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Nel nome del figlio. L'adolescenza raccontata da un padre e da un figlio, с Масимо Аманити (1995).[2]
  • Anche il sole fa schifo. Radiodramma (1997)
  • Il libro italiano dei morti, в сп. „Ролинг Стоун Италия“, n. 15-40, януари 2005-февруари 2007, тема на филма Il siero della vanità на Алекс Инфашели (2004).

Филмография[21][редактиране | редактиране на кода]

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в ((en)) Биография и библиография във Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография в официалния сайт
  4. ↑ а б в г д ((en)) Биография и библиография в Encyclopedia.com
  5. ↑ а б в ((en)) Биография в SF-Encyclopedia
  6. ↑ а б в г д е ж ((it)) Биография в Treccani
  7. ↑ а б в г д е ж з ((it)) Ammaniti, Niccolò, на sapere.it, De Agostini
  8. ↑ а б в ((it)) Bibliografia italiana di Niccolò Ammaniti, в Catalogo Vegetti della letteratura fantastica, Fantascienza.com
  9. ↑ а б Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 10 юли 2008.
  10. ↑ а б Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 24 март 2010.
  11. ↑ Un piccolo film in pugliese incassa 200 milioni. E a Bari batte Pieraccioni. „Flop“ italiani // 7 февруари 2000. Архивиран от оригинала на 22 септ. 2011.
  12. ↑ Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 26 юни 2011.
  13. ↑ Premio letterario Viareggio-Rèpaci // Архивиран от оригинала на 2014-07-19. Посетен на 9 август 2019.
  14. ↑ Ammaniti, l'ovvio dei popoli // Архивиран от оригинала на 15 декември 2008.
  15. ↑ Ammaniti, un romanzo da funzionario editoriale // Архивиран от оригинала на 25 окт. 2007.
  16. ↑ Ammaniti colpisce al cuore // Архивиран от оригинала на 3 април 2009.
  17. ↑ 2007, Niccolò Ammaniti // Архивиран от оригинала на 2021-09-23. Посетен на 10 май 2019.
  18. ↑ Niccolò Ammaniti: „Il momento è delicato“, racconti contro la depressione // Архивиран от оригинала на 2012-07-29. Посетен на 2022-09-07.
  19. ↑ The Miracle: nuova serie targata Sky e scritta da Niccolò Ammaniti // 8 юни 2017.
  20. ↑ Inaugurazione anno accademico e conferimento della laurea Honoris Causa a Niccolò Ammaniti, cerimonia unica il 17 gennaio // Архивиран от оригинала на 2018-09-20. Посетен на 5 октомври 2016.
  21. ↑ Imdb.com. Niccolò Amaniti // Посетен на 2023-6-16.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Niccolò Ammaniti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Италия“         Портал „Италия“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Николо_Аманити&oldid=12154092“.