Нямо кино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Нямо кино е определение за кинематографа в първите десетилетия от неговата история, преди изобретяването на синхронното записване на звук върху филмова лента.

Звук във филмите се появява едва във втората половина на 1920-те години, когато в САЩ, Германия и СССР са създадени съотвествуващите системи за възпроизвеждане на звук синхронно с картината.

В нямото кино е изработен неповторим стил на общуване със зрителите с помощта на мимика и жестове. Изразителността на движенията на някои актьори от нямото кино остават пример до днес. Киносеансите в началото на ХХ век не са напълно беззвучни - обикновено в киното е имало музикален съпровод на пиано. Необходимите пояснения за зрителите са се изобразявали с титри (надписи).

Значими филми на нямото кино[редактиране | edit source]

Значими личности от епохата на нямото кино[редактиране | edit source]