Обсада на Солун (617)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Обсада на Солун (618))
Вижте пояснителната страница за други значения на Обсада на Солун.
Обсада на Солун
Славянско заселване на Балканите
Информация
Период617 или 618 година
МястоСолун
РезултатПобеда за Византийската империя
Страни в конфликта
авари,
славяни		 Византийска империя
Жертви и загуби
Карта

Обсадата на Солун в 617 или 618 година е опит на аварите в съюз със славянските племена в Македония да превземат Солун, главния византийски град в областта. Атаката е последният и най-добре организиран опит на аварите да превземат града. Продължава 33 дни и включва използването на обсадни машини, но в крайна сметка се проваля. Основният източник за тези събития са „Чудесата на Свети Димитър“.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През последната третина на VI век византийските балкански провинции са застрашени от широкомащабни набези на аварите, базирани в Панонската низина, и техните славянски съюзници, базирани на север от Дунав, който е северозападната граница на Византийската империя. Византийците, съсредоточени върху източната си граница, където се изправят срещу Сасанидската империя в продължителна война, не са в състояние да поддържат ефективна отбрана на региона. След падането на Сирмиум в 582 година и на Сингидунум на следната година, Балканите остават отворени за аварски набези.[1][2] Освен на аварите, пробивът в Дунавския лимес позволява и на славянските племена да нахлуват все по-на юг чак до Гърция и да започнат постепенен процес на заселване в тези области, чийто обхват, хронология и други подробности са обект на големи дебати в науката.[3] По време на тези набези, вероятно в 586 година (въпреки че 597 година е възможна алтернативна дата), Солун, най-важният град на Балканите с изключение на самата столица Константинопол, е обсаден от аварите и техните славянски помощници в продължение на седем дни, както е описано в „Чудесата на Свети Димитър“, колекция от чудеса, приписвани на светеца покровител на града в две книги, едната написана около 610, а другата около 680 година.[4][5]

След сключването на мир с персите на Изток в 591 година, византийският император Маврикий и неговите военачалници успяват да отблъснат славяните и аварите в поредица от военни кампании. Въпреки това, победите на Маврикий в крайна сметка не успяват да възстановят стабилността на Дунавския лимес поради бунта на дунавската армия в 602 година, който води до свалянето и убийството на Маврикий и идването на власт на узурпатора Фока.[6][7] Подновяването на войната с Персия води до бързо и пълно разпадане на дунавската граница през първите десетилетия на VII век, тъй като имперските сили са изтеглени на изток. Фока и неговият приемник Ираклий откупуват мира с аварите чрез годишни данъци, но славяните отново имат свобода за набези на Балканите и в 604 година сила от 5000 души внезапно атакува Солун през нощта, но не успява да прехвърли градските стени.[8][9]

Обсада[редактиране | редактиране на кода]

Аварите и славяните подновяват настъплението си в 610 година; по това време изглежда редица градове са паднали и/или изоставени и много бежанци се стичат на юг.[10] В 615 година коалиция от славянски племена, ръководена от вожда Хацон, очевидно независима от аварите, атакува Солун, но се проваля.[11][12] След този неуспех славяните се обръщат към аварите и изпращат емисари при хагана, като го примамват с обещания за големи богатства, които се крият в града, и факта, че Солун е най-доброто убежище за византийците „от дунавските области, Панония, Дакия, Дардания и другите провинции и градове,“ бягащи от аварските и славянските набези.[13][12]

Атаката на аварите започва в 617 година (или възможно в 618 година), тъй като се нуждаят от време, за да мобилизират различните си подчинени племена. Според разказа на „Чудесата на Свети Димитър“ атаката е неочаквана: аварите първо изпращат разузнавачи, които залавят всеки, открит извън градските стени. Хаганът с основната част от силите си, включително тежки обсадни машини, катапулти, тарани и обсадни кули, пристига няколко дена по-късно. Император Ираклий, изненадан от атаката на аварите и силно ангажиран срещу персите, не успява да изпрати никаква помощ; ако не се броят няколко снабдителни кораба, които пристигат навреме, градът е принуден да разчита на собствените си сили.[14][15] Въпреки че техническото обезпечаване на обсаждащите е безпрецедентно, те очевидно не успяват да го използват напълно поради липса на опит: една обсадна кула се срутва и убива екипажа си, докато тараните се оказват неефективни срещу градските стени. Обсадата обаче е много по-добре организирана от предишните опити и продължава 33 дни. В крайна сметка хаганът постига споразумение със солунчани: той си тръгва в замяна на злато, но не и преди да изгори църквите в околността. Славяните пък продават своите пленници на солунчаните. За едно поколение, до голямата славянска обсада от около 676 – 678, Солун ще остане в мир със славянските си съседи.[14][16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Χριστοφιλοπούλου, Αικατερίνη. Βυζαντινή Μακεδονία. Σχεδίασμα για την εποχή από τα τέλη του Στ' μέχρι τα μέσα του Θ' αιώνος // Βυζαντινή Αυτοκρατορία, Νεώτερος Ελληνισμός, Τόμος Γ'. Αθήνα, Ηρόδοτος, 2006. ISBN 978-960-8256-51-4. с. 13 - 14.
  2. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 70 - 89.
  3. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 94 - 128.
  4. ↑ Χριστοφιλοπούλου, Αικατερίνη. Βυζαντινή Μακεδονία. Σχεδίασμα για την εποχή από τα τέλη του Στ' μέχρι τα μέσα του Θ' αιώνος // Βυζαντινή Αυτοκρατορία, Νεώτερος Ελληνισμός, Τόμος Γ'. Αθήνα, Ηρόδοτος, 2006. ISBN 978-960-8256-51-4. с. 15, 22.
  5. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 101 - 107.
  6. ↑ Χριστοφιλοπούλου, Αικατερίνη. Βυζαντινή Μακεδονία. Σχεδίασμα για την εποχή από τα τέλη του Στ' μέχρι τα μέσα του Θ' αιώνος // Βυζαντινή Αυτοκρατορία, Νεώτερος Ελληνισμός, Τόμος Γ'. Αθήνα, Ηρόδοτος, 2006. ISBN 978-960-8256-51-4. с. 14 - 17.
  7. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 128 -162.
  8. ↑ Χριστοφιλοπούλου, Αικατερίνη. Βυζαντινή Μακεδονία. Σχεδίασμα για την εποχή από τα τέλη του Στ' μέχρι τα μέσα του Θ' αιώνος // Βυζαντινή Αυτοκρατορία, Νεώτερος Ελληνισμός, Τόμος Γ'. Αθήνα, Ηρόδοτος, 2006. ISBN 978-960-8256-51-4. с. 19, 24–25.
  9. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 237–241.
  10. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 241–242.
  11. ↑ Χριστοφιλοπούλου, Αικατερίνη. Βυζαντινή Μακεδονία. Σχεδίασμα για την εποχή από τα τέλη του Στ' μέχρι τα μέσα του Θ' αιώνος // Βυζαντινή Αυτοκρατορία, Νεώτερος Ελληνισμός, Τόμος Γ'. Αθήνα, Ηρόδοτος, 2006. ISBN 978-960-8256-51-4. с. 25.
  12. ↑ а б Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 241.
  13. ↑ Χριστοφιλοπούλου, Αικατερίνη. Βυζαντινή Μακεδονία. Σχεδίασμα για την εποχή από τα τέλη του Στ' μέχρι τα μέσα του Θ' αιώνος // Βυζαντινή Αυτοκρατορία, Νεώτερος Ελληνισμός, Τόμος Γ'. Αθήνα, Ηρόδοτος, 2006. ISBN 978-960-8256-51-4. с. 25 - 26.
  14. ↑ а б Χριστοφιλοπούλου, Αικατερίνη. Βυζαντινή Μακεδονία. Σχεδίασμα για την εποχή από τα τέλη του Στ' μέχρι τα μέσα του Θ' αιώνος // Βυζαντινή Αυτοκρατορία, Νεώτερος Ελληνισμός, Τόμος Γ'. Αθήνα, Ηρόδοτος, 2006. ISBN 978-960-8256-51-4. с. 26.
  15. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 242.
  16. ↑ Pohl, Walter. Die Awaren. Ein Steppenvolk in Mitteleuropa 567–822 n. Chr. München, Verlag C.H. Beck, 1988. ISBN 3-406-33330-3. с. 242 - 243.
     Портал „Византия“         Портал „Византия“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Обсада_на_Солун_(617)&oldid=12220389“.