Олга Маджарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Олга Маджарова
българска просветна деятелка от Македония
Родена
1887 г.
Починала
1974 г. (87 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
БащаЙона Маджаров
Братя/сестриЛазар Маджаров
Георги Маджаров
СъпругИван Караджов

Олга Иванова Маджарова, по съпруг Караджова, е българска просветна деятелка от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Олга Маджарова е родена през 1887 година в село Негован, Лъгадинско, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденския деец Иван (Йона) Маджаров. През 1904 година завършва с четиринадесетия випуск на Солунската българска девическа гимназия „Свето Благовещение“.[2] Отдава се на учителската професия. През учебната 1905-1906 година преподава в Сярското българско педагогическо училище.[3][4] През януари 1909 година е избрана в настоятелството на Българско благотворително женско дружество „Вяра, надежда и любов“ в Солун.[5]

След Междусъюзническата война от 1913 година се установява в град Горна Джумая. Женена е за учителя-революционер Иван Караджов.

Умира през през 1974 година в София.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Маджаров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(? – 1870)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йона Маджаров
(1849 – 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо (Точо) Маджаров
(? – 1886)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Маджаров
(1870 – 1925)
 
Лазар Маджаров
(1872 – 1907)
 
Владимир Маджаров
(1883 – 1917)
 
Олга Маджарова
(1887 – 1974)
 
Иван Караджов
(1885 – 1934)
 
Светослав Маджаров
(1893 – 1915)
 
 
Атанас Маджаров
(1881 – 1935)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стоилов, А. П. Автобиография на архимандрит Йона Маджаров. Отделен отпечатък от сп. „Училищен преглед“, XXVI, кн.1, София, 1927, стр. 97.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 166.
  3. Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 495.
  4. Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
  5. Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 319.