Остра лъчева болест

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жертва на лъчевата болест след взривяването на американската Атомна бомба над японските градове.

Острата лъчева болест е спешно състояние в медицината, изразяващо се в животозастрашаващи увреди на органи и системи, предизвикано от излагане на индивида на въздействието на радиация с висока интензивност. Това състояние е типичен пример за ранен соматичен детерминистичен ефект, получен вследствие на ефекта на облъчване на системи с голяма метаболитна активност и регенераторен потенциал.

Тя е зависима от погълнатата доза и експозицията и следователно има определен праг, при който се изявява клинично. За такъв се приема D=1 Gy (100 rad). При стойности около този праг на дозата острата лъчева болест обикновено има дискретна клинична проява. Ако погълнатата доза е по-ниска от посочената стойност не се наблюдават клинични изяви на болестта.


Форми на острата лъчева болест[редактиране | edit source]

Острата лъчева болест има 5[1] основни клинични форми:

Хемопоетичната остра лъчева болест е най-често срещаната. Тя настъпва при облъчване с дози от 1 до 10 Gy. Тази стойност на дозата се нарича още терапевтичен дозов диапазон, поради възможността за успешен изход при провеждане на адекватно лечение (за разлика от другите три форми, настъпващи при по-силно облъчване, при които изходът неминуемо е фатален).

Чревната форма на острата лъчева болест се проявява при дози от 10–20 Gy. При това радиобиологичният ефект е основно върху храносмилателната система и особено върху най-лъчечувствителната ѝ част - тънкото черво. Тази уязвимост на тънкото черво се дължи на изключително развитата регенерационна способност на епитела му. При тази форма на болестта смъртта настъпва до две седмици след облъчването.

Съдова форма се получава вследствие на поглъщане на дози от порядъка на 20–80 Gy. Тук най-големи поражения търпи съдовата система. Ендотелът на съдовете се уврежда, а те стават „по-чупливи“. Смъртта настъпва вследствие на кръвоизлив в жизнено важен орган до една седмица след експозицията на лъчението.

Церебралната форма на острата лъчева болест настъпва при поемане на дози над 80 Gy. При нея смъртта настъпва за няколко (2–3) дни. При поглъщане на дози над 240 Gy, леталният изход настъпва мълниеносно. Това е тъй-наречената апоплектична форма, срещаща се още като „смърт под лъча“.

Астатозата е форма на церебралната форма на острата лъчева болест, която настъпва при поемане на дози астатий, един грам на който излъчва 100 Gy заради силната радиоактивност.[1]

Клинична картина на острата лъчева болест[редактиране | edit source]

Първа фаза на заболяването е известна като „период на начални лъчеви реакции“. При този етап нервно-регулаторните смущения превалират над структурните изменения в органите. Развиват се горен и долен диспептичен синдром (различни стомашно-чревни смущения), тахикардия на фона на хипотензия, вратна ригидност, дермографизъм.

Следващият етап от развитието на болестта е тъй-нареченият „латентен период“. Състоянието на болният субективно се подобрява, но показателите на кръвната му картина продължават да се влошават. Този период може да продължи до един месец.

Като трета фаза на заболяването се развива пълната клинична проява на лъчевата болест. Това е периодът в който настъпва смъртта. Характеризира се с трескаво състояние на индивида, алопеция (окапване на косата), кръвоизливи. Настъпилата смърт най-често се дължи на инфекция (имунната система е изключително компрометирана след облъчването)или на кръвоизлив в жизненоважен орган.

Като последен етап от развитието на болестта се счита евентуалното възстановяване на организма.

Лечение[редактиране | edit source]

Лечението на острата лъчева болест е комплексна терапия, включваща широкоспектърни антибиотици (за превенция на евентуална инфекция, по възможност с бактерицидно действие), противомикотични средства, антивирусни препарати, преливане на кръв и кръвни продукти (самите те облъчвани с доза от 20 Gy за да се елиминират мононуклеарните левкоцити и да се избегне реакция на отхвърляне). Прилагат се също препарати за предотвратяване на ДИК-синдром, а в дози над 80 Gy се прибягва до костно-мозъчна трансплантация.

Прогноза[редактиране | edit source]

Неблагоприятна в почти всички случаи. Дори при преживяване на четвъртата фаза на заболяването се смята, че такива пациенти са с повишен риск за неоплазии, увреден родов потенциал и висока степен на имунокомпрометираност.

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Астат и неговите съединения

Вижте също[редактиране | edit source]