Раковец (община Чашка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за велешкото село. За положкото вижте Раковец (община Боговине).

Раковец
Раковец
— село —
41.6631° с. ш. 21.6636° и. д.
Раковец
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаЧашка
Географска областГрохот
Надм. височина292 m
Население? души (2002)
Пощенски код1413
МПС кодVE
Раковец в Общомедия

Раковец (на македонска литературна норма: Раковец) е село в Северна Македония, част от община Чашка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Раковец е село в областта Грохот, разположено югозападно от град Велес, на около 2 километра северно от общинския център Чашка.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Раковец е изцяло българско село във Велешка кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е от XVII век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Баковец (Bacovetz) е посочено като село с 10 домакинства и 79 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Гор. Раковец има 175 жители, всички българи християни и Дол. Раковец има 75 жители, всички българи християни.[3]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Раковец (Gorno Rakovetz) живеят 184, а в Долно Раковец (Dolno Rakovetz) – 64 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно и Долно Раковец (Rakovec) като български християнски села.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Прилог кон проучувањата на поствизантиската уметност во Општина Чашка, Велешко // Патримониум Χ (15). Скопје, КАЛАМУС, 2017. с. 278. (на македонска литературна норма)
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 182 – 183.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 157.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 120-121. (на френски)
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)