Робърт Клайв

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Клайв
генерал-майор
LordClive.jpg
Информация
Служил на Union flag 1606 (Kings Colors).svg Великобритания
Род войски Британска източноиндийска компания
Командвания главнокомандващ в Индия
Войни Война за австрийското наследство
Седемгодишна война
Битки Битка при Пласи

Роден 29 септември 1725
Шропшър, Англия
Починал 22 ноември 1774
Лондон, Англия
Друга работа Британски губернатор на Бенгал
Робърт Клайв в Общомедия

Генерал-майор Робърт Клайв, първи барон Клайв (на английски: Robert Clive, 1st Baron Clive, 29 септември 1725 – 22 ноември 1774), известен също като Клайв Индийски (Clive of India), е британски офицер, който установява военно и политическо върховенство на Източноиндийската компания в Бенгал. Смята се, че той осигурява Индия и богатството, което последва, за британската корона.[1] Заедно с Уорън Хейстингс той е една от ключовите фигури в създаването на Британска Индия.

Ранен живот[редактиране | edit source]

Робърт Клайв е роден в Стич, фамилното имение на Клайв, близо до Маркет Дрейтън в Шропшър. За да допълва £500 , които фамилното имение печели всяка година, неговият баща практикува право.[2] Клайв са едно от най-старите семейства в графство Шропшър. Те държат имението с това име от царуването на Хенри II. Членове на семейството включват ирландски канцлер на хазната под Хенри VIII, и член на Дългия парламент. Бащата на Робърт в продължение на много години представлява Монтгомъришър в парламента. Майка му е дъщерята на Натаниъл Гаскел от Манчестър. Робърт е най-възрастният им син от тринадесет деца,, той има седем сестри и пет братя.

Твърди се, че като дете Клаив се е изкатерил на кулата на енорийската църква Сейнт Мерис в Маркет Дрейтън и е седнал на гаргойл, уплашвайки онези долу. Той също се опитва да създаде банда младежи, рекетиращи търговците, които не им сътрудничат.[3]

Клайв е изгонен от три училища, включително Граматическото училище на Маркет Дрейтън и Шивашкото училище в Лондон. Въпреки липсата на образование, той в крайна сметка развива отчетлив ораторски стил в Камарата на общините. Една негова реч е описана от Уилям Пит като най-красноречивата, която някога е чул.[4]

Политическа ситуация в Индия преди Клайв[редактиране | edit source]

До средата на XVIII век Моголската империя е разделена на няколко държави наследници. За четиридесетте години след смъртта на император Аурангзеб през 1707 г., властта на императора постепенно е попаднала в ръцете на на провинциални вицекрале или субахдари Тримата най-могъщи са Асаф Джах, низамът на щата Хайдерабад, който управлява от Хайдерабад в региона Декан на южна и централна Индия, набабът на Бенгал, Миршид Кули Хан, чиято столица е Муршидабад и вазирът или набаб на Авадх Саадат Хан. Отношението между европейците в Индия се повлиява от серия войни и договори в континентална Европа. От късния седемнадесети век европейските търговци събират войски, които да защитават комерсиалните им интереси и по-късно да повлияят на местните политики в своя полза. Военната мощ бързо става също толкова важна колко и търговската находчивост в осигуряване на ценната търговия с Индия и все повече се използва за придобиване на територии и за събиране на земни приходи.

След пристигането на Клайв във Индия богатите земи на Корманделския бряг се оспорват от френския генерален губернатор Жозеф Франсоа Дюплеи и британците. Това съшерничество включва британците и французите подкрепящи различни фракции като набаб на останалата част от Моголската империя. Клайв е първият от „войниците-политици“, както ги наричат, които помагат британците да постигнат върховенство в Индия чрез поставяне на владетели-тирани. Докато британците по-късно ще бъдат предизвикани на юг от Типу Султан от Майсур и ще загубят. Известността на Клайв се дължи на опита му за военно и политическо покоряване на Бенгал.

Първо пътуване в Индия (1744-1753)[редактиране | edit source]

На осемнадесетгодишна възраст, Клайв е изпратен в Мадрас като „фактор: или писател в служба на Източоиндийската компания. След като засяда на сушата, корабът му е задържан в Бразилия в продължение на девет месеца докато се завършат поправките. Това му позволява да научи португалски, който той често употребява по-късно. По онова време Източноиндийската компания има малко селище във Форт Сейнт Джордж близо до село Мадраспатнам.

На 4 септември 1746, Мадрас е атакуван от френски сили, водени от Бертран-Франсоа Махе дьо ла Бурдоне като част от Войната за австрийското наследство. След няколкодневно бомбардиране британските сили се предават и французите влизат в града. Първоначално се планира градът а бъде възстановен на британците след преговори, но на това се противопоставя Жозеф Франсоа Дюпле, тогава глава на френските селища в Индия. Дългите преговори карат Клайв и други да избягат във Форт Сейнт Дейвид, на двадесет мили на юг. За своето участие Клайв получава чин младши лейтенант. Обсадата в крайна сметка е вдигната когато моголски войски пристигат, за да подкрепят града.

В конфликта е отбелязана смелостта на Клайв от майор Стрингър Лорънс, командир на британските войски. Мирът от Екс-ла-Шаел обаче го принуждава да се върне на гражданска служба за кратко време. Пристъп на депресия го кара да изостави задълженията си за кратко време в бенгалския район. Конфликтът между британците и французите продължава, сега в политически, а не във военен план. Когато Клайв се завръща, политическата сцена се е променила и могъщите позиции на набаба на Карнатик и низама на Хайдерабад са взети от владетели, които силно симпатизират на френската кауза. Набабът на Карнатик, Чанда Сахиб, е издигнат със съдействието на Дюпле, докато британците са взели страната на предишния титуляр, Мохамед Али Уаладжах. Дюпле е награден с територия, „за която се казва че дава годишен доход от 350 000 рупии.“ [5] и в допълнение на това е направен част от моголската йерархия.

Обсадата на Аркот (1751)[редактиране | edit source]

В конфликтът, който последва Британия и Франция остават официално в мир. Разположените войски са на Британската източноиндийска компания и компанията рядко може да разположи повече от хиляда войници. Британците по-късно са отслабени от оттеглянето на голяма част под командването на адмирал Едуард Боскауен, и от връщането у дома в отпуск, на майор Лорънс. Лорънс е назначил Клайв като комисар за снабдяването на войските с провизии с чин капитан. Няколко инцидента са заплашили позицията на компанията, когато Клайв съставя план за разделяне на вражеските сили и предлага да го изпълни сам.

През лятото на 1751 г., Чанда Сахиб напуска Аркот, столицата на Карнатик, за да нападне Мохамед Али Уаладжах в Тричинополи. Клайв предлага да нападне Аркот, за да принуди Чанда Сахиб да вдигне обсадата. Мадрас и Форт Сейнт дейвид му осигуряват само 200 европейци и 300 сипаи и от осмината офицери, които ги водят, четирима са цивилни като Клайв, а шест никога не са били в действие. В допълнение войската има само три артилерийски оръдия. Първоначалната британска атака превзема форт Аркот по време на гръмотевична буря и войските на Клайв незабавно започват да укрепват сградата срещу обсада. Подпомогнат от част от населението, Клайв успява да прави внезапни нападения срещу обсаждащите войски. С отминаването на дните Чанда Сахиб изпраща голяма войска, водена от сина му, Раза Сахиб и неговите френски поддръжници, които влизат в Аркот, за да обсадят Клайв във форта.

Историкът Томас Маколи пише век по-късно за обсадата:

... командирът, който трябваше да провежда отбраната...е младеж на двадесет и пет години, отгледан като библиотекар...Клайв...е направил нарежданията си и изтощен от умора, се хвърлил на леглото си. Събуден е от тревогата и незабавно застава на поста си....след три отчаяни атаки, обсадилите се оттеглят зад окопа. Борбата продължава около час...гарнизонът губи само пет или шест мъже." [6]

Съвременният „Тузуке уаладжахи“ завява, че Клайв получава помощ от две хиляди маратски конници под командването на Мадина Али Хан и Юнус Хан, двама сердари (командири) на Мохамед Али Уаладжах.[7] Това подкрепление се оказва повратна точка и Клайв и майор Лорънс успяват да доведат кампанията до успешен завършек. През 1754 първият от условните карнатски договора, са подписани от Томас Сондърс, представителят на компанията в Мадрас, и Шарл Годехо, френският командир. Английското протеже, Мохамед Али хан Уаладжах е признат за набаб и двете държави се съгласяват да уравнят владенията си. Когато отново избухва война през 1756 г., по време на отсъствието на Клайв в Бенгал, французите получават успехи в северните райони и усилията на Мохамед Али хан Уаладжах ги прогонват от селищата им. Парижкият договор от 1763 г. формално утвърждава Мохамед Али Хан като набаб на Карнатик. В резултат на това действие и увеличеното британско влияние, от императора в Делхи идва ферман (декрет), признаващ британските владения в Южна Индия.

Поведението му по време на обсадата прави Клайв известен в Европа. Министър-председателят на Обединеното кралство Уилям Пит старши описва Клайв, който не е получил никакво формално военно обучение, като „роденият от небето генерал“, подкрепяйки щедрата оценка на ранния си командир, майор Лорънс. Дворът на директорите на източноиндийската компания гласуват да му бъде даден меч на стойност £700, който той отказва да приеме, освен ако Лорънс не е подобно почетен. Той напуска Мадрас на път за дома след десетгодишно отсъствие, в началото 1753, но преди това се жени за Маргарет Маскелин, сестрата на неговия приятел Невилл Маскелин, който впоследствие е добре известен и като астроном.

Второ пътуване в Индия (1755-1760)[редактиране | edit source]

Лорд Клайв

През юли 1755 Клайв се връща в Индия[8] , за да работи като заместник-губернатор на Форт Сейнт Дейвид, малко селище южно от Мадрас. Той пристига след като губи значително състояние по пътя, тъй като Додингтън, челният кораб на неговия конвой от Англия корабокрушира при Порт Елизабет, загубвайки сандъче със златни монети, принадлежащо на Клайв на стойност £33 000. Почти 250 години по-късно незаконно извадени монети от съкровището на Клайв са предложени на продажба,[9] и през 2002 част от монетите са дадени на южноафриканското правителство след продължителни съдебни спорове.

Клайв, сега повишен в чин подполковник на Кралската армия участва в превземането на крепостта Виджаядург, крепост на маратския адмирал Тулоджи Ангре. Действието се води от адмирал Джеймс Уотсън и англичаните имат в наличност няколко кораба, някои кралски войници и маратски съюзници. Съкрушителната мощ на съвместните британски и маратски сили осигуряват спечелването на битката с малко загуби. Хирургът от флота Едуард Айвс, отбелязва, че Клайв отказва да вземе участие в разделянето на съкровището сред победителите както е обичай на времето.[10]

Падането и възвръщането на Калкута (1756-1757)[редактиране | edit source]

След това действие Клайв се отправя на поста си във форт Сейнт Дейвид и там получава новини за две катастрофи за англичаните. Рано през 1756, Сирадж Уд Даулах е наследил дядо си Аливарди хан като набаб на Бенгал. През юни Клайв получава новини, че новият набаб е нападнал англичаните при Касимбазар и скоро след това на 20 юни е превзел форта на Калкута. Загубите за Британската източноиндийска компания заради падането на Калкута са преценени от инвеститори на £2 000 000. Пленените британци са затворени в килия, която става позорно известна като Черната дупка на Калкута. Твърди се, че 123 от 146 затворници умират в резултат на задушаване или топлинен удар, причинени от летните жеги. [11]

До Коледа на 1756, с неполучаването на отговор на дипломатически послания до набаба, адмирал Чарлс Уотсън и Клайв са изпратени да нападнат армията на набаба и да го премахнат от Калкута със сила. Първата им цел е крепостта Бадж-Бадж, към която Клайв се приближава по суша докато адмирал Уотсън я бомбардира откъм морето. Крепостта е бързо превзета с минимални британски жертви. Скоро след това на 2 януари 1757, самата Калкута е превзета със сходна леснина.[12]

Приблизително месец по-късно, на 3 февруари 1757, Клайв пресреща армията на самия набаб. В продължение на два дни армията марширува покрай лагера на Клайв, за да заеме позиция източно от Калкута. Сър Ейр Кут, служещ в британските сили, преценява силите на врага като 40 000 конница, 60 000 пехота и тридесет оръдия. Дори и при значително преувеличение това е доста повече от силата на Клайв от почти 540 британски пехотинци, 600 моряци от кралския флот, 800 сепои, четиридесет полеви оръдия и никаква кавалерия. Британските сили нападат лагера на набаба в утринните часове на 5 февруари 1757 г. В тази битка, неофициално наречено „Ръкавицата на Калкута“, Клайв марширува с малката си сила през целия лагер на набаба, въпреки че е под ожесточен огън от всички страни. До обед силите на Клайв пробиват обсаждащия лагер и пристигат безопасно във форт Уилям. По време на нападението около една десета от британските атакуващи са убити или пленени (Клайв докладва жертвите си на 57 убити и 137 ранени). Макар и технически да не е победа във военно отношение, внезапното британско нападение сплашва набабът толкова, че той търси начин да се договори с Клайв и предава контрол над Калкута на 9 февруари, обещавайки да компенсира източноиндийската компания за получени щети и да възстанови привилегиите.

Война със Сирадж Уд Даулах[редактиране | edit source]

Британия и Франция отново са във война и Клайв изпраща флота нагоре по реката срещу френската колония Чандернагор, докато той я обсажда по суша. Има силен подтик да се превземе колонията, тъй като пленяването на предишно френско селище близо до Пондичери е дало на комбинираните сили съкровища на стойност £140 000. След като научава за обсадата, набабът неуспешно търси начин да помогне на французите. Някои служители в двора на набаба формират заговор да го свалят. Джафар Али Хан известен също като Мир Джафар, главнокомандващ на набаба, води заговорниците. С адмирал Уотсън, губернатора Дрейк и Г-н Уотс Клайв прави джентълменско споразумение, в което се съгласяват да дадат поста на вицекрал на Небгал,Бихар и Ориса на Мир Джафар, който ще плати £1 000 000 за загубите на компанията в Калкута и цената на войските ѝ, £ 500 000 на британските обитатели на Калкута, £200,000 на местните обитатели и £70 000 на арменските търговци.

Клайв наема Умиччанд, богат бенгалски търговец, като посредник между Мир Джафар и британските служители. Умичанд заплашва да предаде Клайв, ако не му се гарантира в самото споразумение £300 000. За да бъде подмамен му се показва второ фалшиво споразумение с клауза в този смисъл. Адмирал Уотсън отказва да го подпише. Клайв депозира по-късно в Камарата на общините, че, „до най-добрата му памет , той дава на джентълмена, който го носи позволение да си подпише името на него; негово лордство никога не прави тайна от това; той го счита за допустимо в такъв случай и би го повтороил сто пъти, той няма мотив в свой интерес да го направи и го прави с намерение да разочарова очакванията на алчен човек.“ Въпреки това този случай се цитира като пример на безскрупулността на Клайв.

Пласи[редактиране | edit source]

Робърт Клайв се среща с Мир Джафар след битката при Пласи, от Франсис Хейман

Целият горещ сезон на 1757 г. е прекаран в преговори с набаба на Бенгал. В средата на юни Клайв започва марша си от Чандернагор с британците в лодки и сепоите по десния бряг на р. Хуули. По време на дъждовния сезон реката се подхранва от водите на Ганг на север чрез три потока, които в горещите месеци са почти сухи. На левия бряг на Бхагирати, най-западната от тях, 160 км над Чандернагор, стои Муршидабад, столицата на моголските вицекрале на Бенгал. На няколко километра по-надолу е полето на Пласи, тогава обширна горичка от мангови дървета. На 21 юни 1757, Клайв пристига на брега срещу Пласи, насред първия порой на мусонните дъждове. Цялата му армия възлиза на 1100 европейци и 2100 сепои, с девет полеви оръдия. Набабът е събрал 18 000 конници, 50 000 пехотинци и 53 тежки оръдия, обслужвани от френски артилеристи. За пръв път в кариерата си Клайв се колебае и свиква съвет от петнадесет офицери, които да решат, както той се изразява, „дали в нашата настояща ситуация, без подкрепа и на собствения ни задник, би било благоразумно да нападнем набаба или дали трябва да изчакаме към нас да се присъединят сили от страната индийци).“ Самият Клайв е начело на деветимата, които гласуват за отлагане; майор Еър Куут води седмината, които съветват за незабавна атака. Но или защото дързостта му взема надмощие или заради писмо, което получава от Мир Джафар Клайв е първият, който си променя мнението и се съгласява с м-р Еър Куут. Една традиционна версия, следвана от Маколи, го представя прекарвайки час в мисли, под сянката на дървета, докато разрешава въпросите на една от най-решителните битки в света. Друга версия, превърната в стих от сър Алфред Лиал, изобразява решителността му като резултат от сън. Както и да е, той прави добре като войник да се довери на дързостта и дори безразсъдството, които печелят при Аркот и триумфират при Калкута, тъй като отстъпление или дори отлагане може да доведе до поражение. След поройни дъждове 3200-те мъже на Клайв и деветте му оръдия прекосяват реката и превземат горичката с нейните водни резервоари, докато Клайв установява щаба си в ловна хижа. На 23 юни започва сражението и продължава през целия ден, по време на което има забележително малко действителни боеве. Барута за оръдията на набаба не са добре защитени от дъжд. Това изважда от строя оръдията. Освен 40-те французи и техните оръдията, индийската страна може да направи малко, за да отговори на британската канонада (след период на дъжд) която, с 39-и полк разпръсква войската, нанасяйки ѝ загуби от 500 мъже. Клайв вече е направил тайно споразумение с някои аристократи в Бенгал като Джагат Сет , Мир Джафар и др. Клайв удържа м-р Килпатрик, защото се доверява на въздържането на Мир Джафар, a и знае важността от запазване на малката си войска. Той е напълно оправдан в доверието си в предателството на Мир Джафар, защото той отвежда голяма част от армията на набаба от полето, осигурявайки поражението му. Клайв почти не губи европейски войници; като цяло 22 сепои са убити и 50 ранени. Любопитно е в много отношения, че Клайв сега се помни най-вече за тази битка, която в същността си е спечелена чрез подкупване на противника, а не чрез сражение или брилянтна военна тактика. Въпреки че установява британското военно надмощие в Бенгал, тя не осигурява контрола на Източноиндийската компания над Горна Индия, както понякога се твърди. Това става след седем години през 1764 след битката при Буксар, където сър Хектор Мънро побеждава комбинираните сили на моголския император и набаба на Уд в много по-оспорвана битка.

Сирадж Уд Даулах бяга от полето на камила, вземайки каквото може богатство. Скоро той е пленен от силите на Мир Джафар и по-късно е екзекутиран от убиеца Мохамади Бег. Клайв влиза в Муршидабад и установява Мир Джафар като набаб - цената, за която са се споразумели предварително за предателството му. Клайв е преведен през хазната, насред рупии на стойност милион и половина лири стерлинг, злато и сребърни съдове, скъпоценни камъни и скъпи стоки. Клайв взема £160 000, огромно състояние за онова време, а половин милион е раздаден на армията и флота на Източноиндийската компания и осигурява подаръци на стойност £24 000 на всеки член на комитета на компанията, както и обществената компенсация, уговорена в договора.

В това вземане Клайв следва обичай напълно признат от Компанията, въпреки че това е източник на бъдеща корупция, която Клайв по-късно е изпратен отново в Индия, за да поправи. Самата компания си осигурява приход от £100 000 на година и обезщетение от милион и половина лири стерлинги за военните ѝ загуби. Мир Джафар по-нататък изплаща дълга си към Клайв като след това му предоставя без наем земите на Компанията във и около Калкута, възлизащи на годишна стойност от £27 000 пожизнено и оставяйки му чрез завещание сумата от £70 000, която Клайв предава на армията.

По-нататъшни кампании[редактиране | edit source]

Докато е зает с гражданското управление Клайв продължава да последва военния си успех. Той изпраща майор Куут в преследване на французите почти до Бенарес. Изпраща полк. Форд във Визагапатам и северните окръзи на Мадрас, където този офицер спечелва битката при Кондор, обявена от Брум за „едно от най-брилянтните действия във военната история“.

Той влиза в директен контакт, за първи път със самия велик могол, среща, която се оказва полезна за по-нататъшната му кариера. Шах Алам, наследникът на престола се скарва с баща си Аламгир II, и се обединява с вицекралете на Уд и Алахабад за завоюването на Бенгал. Той напредва до Патна, която обсажда с 40 000 мъже. Ужасеният Мир Джафар изпраща сина си в нейна помощ и моли за помощ Клайв. Майор Кайлод побеждава армията на принца и я разпръсква. Клайв също отблъсква агресията на холандците и отмъщава за клането при Амбойна – случаят, когато написва известното си писмо; „Скъпи Форд, започни боя с тях незабавно; аз ще ти изпратя заповедта на съвета утре.“

Междувременно Клайв подобрява организацията и обучението на сепайската армия по европейски модел, и записва в нея много мюсюлмани от Горна Индия. Той преукрепва Калкута. През 1760, след четиригодишен тежък труд, здравето му се влошава и той се връща в Англия. „Изглеждаше“, пише съвременник на място, „сякаш душата напуска правителството на Бенгал“. Той е формално направен губернатор на Бенгал от Съвета на директорите по време, когато номиналните му висшестоящи в Мадрас се стремят да го привикат да им помогне там. Но той е разчел важността на провинцията дори и по време на първото си посещение до богатата ѝ делта, могъщи реки и изобилстващо население. Клайв избира някои способни подчинени, най-вече младия Уорън Хейстингс, който година след Пласи е направен дипломатически представител в двора на набаба.

Дългосрочната последица от Пласи е поставянето на много тежко данъчно бреме върху Бенгал. Компанията се стреми да извлича максималния възможен приход от селяните, за да финансира военни кампании, а корупцията е широкоразпространена сред служителите ѝ. Мир Джафар е принуден да граби в огромен мащаб, за да попълни хазната си, която е опразнена от искането от компанията на компенсация от 280 милиона рупии (£3 милиона).[13]

Връщане в Англия[редактиране | edit source]

Паметник близо до парка Сейнт Джеймсис в Лондон

През 1760, 35-годишният Клайв се връща в Англия със състояние от поне £300,000 и данък от £27 000 годишно. Той поддържа финансово родителите си и сестрите си и също осигурява на майор Лорънс, командирът, който рано поощрява военния му гений със стипендия от £500 годишшно. За петте години на завоеванието си и управление на Бенгал, младежът е събрал последователност от подвизи, които карат Лорд Маколи, да го сравни с Наполеон Бонапарт, заявявайки, че „[Клайв] донася мир, сигурност и благоденствие и толкова свобода, колкото случаят позволява на милиони индийци, които за векове са плячка на потисничество, докато завоевателската кариера на Наполеон и вдъхновена само от лична амбиция и абсолютизмът, който той установява изчезва с падението му.“ Силната подкрепа на Маколи е по-противоречива днес, тъй като някои твърдят, че амбицията му и желание за лична изгода задават тона на администрацията на Бенгал до трайното споразумение тридесет години по-късно. Незабавната последица на победата на Клайв при Пласи е увеличаване на търсенето на приходи от Бенгал с поне 20%, много от което е придобито от заминдари и корумпирани служители, което води до значителни трудности за селското население, особено по време на глада от 1770.[13]

По време на трите години, през които Клайв остава в Англия, той търси политическа позиция, главно да може да влияе на събитията в Индия, която е оставил пълна с обещания. Той е добре приет в двора и е направен барон Клайв на Пласи, графство Клер, купил е имения и става член с няколко приятели на Камарата на общините.

Клайв започва да реформира домашната система на Източноиндийската компания и започва яростен диспут с председателя на Двора на директорите, г-н Съливан, когото в крайна сметка побеждава. За това му помагат новини за обрати в Бенгал. Мир Джафар най-сетне се е разбунтувал срещу плащането на английските служители и наследникът на Клайв е сложил Касим Али Хан, зетят на Мир Джафар на муснуд (трона). След кратко управление Касим Али бяга, заповядвайки на Уолтър Сомбр, негов швейцарски наемник да изколи гарнизонът от 150 англичани в Патна и е изчезнал под защитата на брат си, вицекралят на Уд. Цялата служба на компанията, гражданска и военна, е затънала в корупция, деморализирана от подаръци и монопола на вътрешната и износната търговия, до такава степен, че индийците са докарани до просия, а компанията е обрана от приходите, които Клайв ѝ е осигурил. Съветът на собствениците връща обратно Клайв в Бенгал с двойна власт на губернатор и главнокомандващ.

Трето пътуване в Индия[редактиране | edit source]

На 3 май 1765 Клайв слиза в Калкута, за да научи, че Мир Джафар е умрял, оставяйки му лично £70 000. Мир Джафар е наследен от сина си Касим Али. Правителството е още по-деморализирано като взема £100,000 като подарък от новия набаб. Касим Али е накарал не само новия вицекрал на Уд, а и самия император на Дели да нападне Бихар. В този момент избухва бунт в бенгалската армия, зловещ предшественик на Индийското въстание от 1857, но в този случай то е бързо потушено като се разстрелва водачът от оръдие. Майор Мънро, „Напиер на онези времена", разпръсква обединените армии на ожесточеното поле при Буксар. Императорът, Шах Алам II, се отделя от съюза, докато Удския вицекрал е хвърлен на милостта на британците.

Клайв има възможност да повтори в Хиндустан или Горна Индия това, което вече е постигнал в Бенгал. Той може и да е осигурил днешен Утар Прадеш и е направил ненужни кампаниите на Артър Уелсли и Лейк. Но той вярва, че има друга работа в експлоатирането на приходи и ресурси на самия богат Бенгал, правейки го база, от която впоследствие Британска Индия стабилно ще расте. Затова той връща на удския вицекрал цялата му територия с изключение на провинциите Аллахабад и Кора, които подарява на самия император.

В замяна на удските провинции Клайв осигурява от императора един от най-важните документи в британската история в Индия, давайки на практика право върху Бенгал на Клайв. В архивите той е „ферман от крал Шах Аалум, даващ диванството на Бенгал, Бихар и ориса на Компанията 1765.“ Датата е 12 август 1765, мястото Бенарес, тронът е английска маса за хранене, покрита с бродиран плат и увенчана от стол в палатката на Клайв. Всичко това е изобразено от мюсюлмански съвременник, който възмутено възклицава, че толкова велика „сделка е направена и свършена за по-малко време, отколкото е щяло да бъде отнето за продажбата на магаре“. С това дело Компанията става истински суверенен владетел на тридесет милиона души и приход от четири милиона лири стерлинг.

На същата дата Клайв получава не само имперската харта за владенията на Компанията в Карнатик, завършвайки работата започната в Аркот, но и трети ферман за най-високото от всички военачалства на империята, това на самия Декан. Този факт се споменава в писмо от тайния комитет на двора на директорите до мадраското правителство, датирано от 27 април 1768. Британското присъствие в Индия е все още малко в сравнение с броя и силата на принцовете и народа на Индия, но също и в сравнение със силите на амбициозните им френенски, холандски и датски съперници. Клайв има това на ум, когато написва последния си съвет до директорите като накрая напуска Индия през 1767:

Ние сме разумни, че след придобиването на диванството, властта преди това принадлежаща на суба на тези провинции е напълно, в действителност „облечена“ от източноиндийската компания. Нищо не му остава освен името и сянката на властта. Ние обаче задължително е нужно да изглежда, че почитаме това име и тази сянка.

Опити за административна реформа[редактиране | edit source]

След като основава империята Британска Индия, Клайв се стреми да постави на място силна администрация. Заплатите на чиновниците са увеличени, приемането на дарове от индийците забранено и Клайв изисква договори, според които участието във вътрешната търговия е спряно. За съжаление това има много малко въздействие за намаляване на корупцията, която остава широко разпространена до дните на Уорън Хейстингс. Военните реформи на Клайв са по-ефективни. Той потушава бунт на английски офицери, които се противопоставят на ветото върху получаване на подаръци и намалението на бата (допълнителното плащане) по време, когато две маратски армии се отправят срещу Бенгал. Неговата реорганизация на армията, следва линията на това, което е започнал след Пласи, пренебрегнато по време на отсъствието му в Англия в последствие привлякла възхищението на индийските офицери. Той разделя цялата армия на три бригади, правейки всяка пълна сила, равна сама по себе си на която и да е една индийска армия, която може да бъде докарана срещу ѝ. Той няма обаче достатъчно британски артилеристи,но не прави грешката на наследниците му, които обучават индийци да работят с оръдията, които по-късно се обръщат срещу британците.

Оттегляне и смърт[редактиране | edit source]

Клайв напуска Индия за последен път през февруари 1767. През 1769 той придобива къщата и градините на Клермонт близо до Ешър и поръчва на Ланселот Браун да премоделира градината и да престрои къщата.

От 1772 трябва да защитава действията си срещу многобройните си и гласовити критици във Великобритания. Разпитван от парламента, който го подозира за огромното му богатство, той твърди че е взел сравнително малко от възможностите, които са му се отворили: „За Бога... Аз съм удивен от собствената си умереност.“

В крайна сметка и въпреки че министър-председателя Фредерик Норт гласува срещу него разследването е изоставено.[14] Въпреки това на 22 ноември 1774 г. той се самоубива[15] в своето имение Бъркли като се пробожда с нож. Въпреки че самоубийството на Клайв е свързано със състоянието му на депресия и пристрастеност към опиума, вероятната причина е непоносимата болка от болест, която се опитва да отслаби с опиума. Наскоро му е предложено командването на британските сили в Северна Америка, което отказва.[16]

Клайв е награден с ирландско перство и е направен Барон Клайв от Пласи ко Клер. Той купува земя в графство Лимърик и графство Клер, Ирландия, назовавайки част от земите си близо до град Лимърик Пласи. След ирландската независимост тези земи стават държавна собственост. През 1970-те години в Пласи е построен технически колеж, който по-късно става Лимърикския университет.

Семейство[редактиране | edit source]

"Клайв и семейството му с индийска прислужница", худ.Джошуа Рейнолдс, 1765.

Робърт клайв се жени за Маргарет Маскелин (п. 28 декември 1817[17]) на 18 февруари 1753,[17] сестра на преп. д-р Невил Маскелин, петии кралски астроном, в Мадрас. Имат шест деца:

  • Едуард Клайв, 1-и граф Поуис (7 март 1754–16 май 1839)
  • Ребека Клайв (1760-1795).
  • Маргарет Клайв (1763-1814)
  • Елизабет Клайв (кръстена на 18 ноевмри 1764)
  • Шарлот Клайв
  • Робърт Клайв (14 август 1769–28 юли 1833), подполковник.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Chris Roberts, Heavy Words Lightly Thrown: The Reason Behind Rhyme, Thorndike Press,2006 (ISBN 0-7862-8517-6)
  2. Arbuthnot, Alexander John и др. Lord Clive. Longman's, Green & Co, 1899. с. 295.
  3. Treasure, Geoffrey. Who's Who in Early Hanoverian Britain, 1714-1789. Stackpole Books, 2002. ISBN 0811716430. с. 196.
  4. Pitt on Clive's Eloquence
  5. Keay, John, The Honourable Company—A History of the English East India Company, HarperCollins, London, 1991, ISBN 0-00-217515-0 (page 289).
  6. Thomas Babington Macaulay, "Lord Clive," Essays (London), 1891, pp.511–13 (First published in the Edinburgh Review, Jan. 1840).
  7. Burhan ibn Hasan, Tuzak-i-Walajahi Part I (Madras), 1934, p.xii.
  8. Sailing Ship "Dodington" (history). // Dodington Family. Посетен на 10 July 2008.
  9. Russell, Alec. South Africa seeks its share of Clive's treasure trove. // The Telegraph. 9 October 1997. Посетен на 23 November 2008. [мъртъв линк]
  10. Keay, John, The Honourable Company—A History of the English East India Company, HarperCollins, London, 1991, ISBN 0-00-217515-0 (page 269).
  11. H.E. Busteed, Echoes from Old Calcutta (Calcutta), 1908, pp.30–56.
  12. Calcutta Conquest
  13. а б P.J. Marshall, Bengal: The British Bridgehead (Cambridge), 1988, pp.78–83,144.
  14. End of Empire, Brian Lapping, p.23 Granada Publishing 1985
  15. Clive of India's tortoise dies. // BBC News, 23 March 2006. Посетен на 10 July 2008.
  16. Harvey p.160
  17. а б Oxford Dictionary of National Biography

Библиография[редактиране | edit source]

  • Burhan Ibn Hasan Tuzak-I-Walajahi (University of Madras) 1934
  • H.E.Busteed Echoes from Old Calcutta (Calcutta) 1908
  • Harrington, Jack (2010), „Sir John Malcolm and the Creation of British India, ch. 6“, New York: Palgrave Macmillan., ISBN 978-0-230-10885-1 
  • Harvey, Robert A Few Bloody Noses: The American Revolutionary War. Constable & Robinson, 2004.
  • Harvey, Robert. Clive: The life and Death of a British Emperor. Hodder and Stoughton, 1998.
  • A. Mervyn Davies Clive of Plassey (London) 1939
  • Michael Edwardes The Battle of Plassey and the Conquest of Bengal (London) 1963
  • Mark Bence-Jones Clive of India (London) 1974
  • Thomas Babington Macaulay "Lord Clive" Essays (London: Longman's, Green & Co.) 1891 pp502–547.
  • P.J. Marshall Bengal, The British Bridgehead: Eastern India 1740–1828 (Cambridge) 1988

Външни връзки[редактиране | edit source]