Свети Николай (Търговище)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Никола.
| „Свети Николай“ | |
 Църквата от изток | |
 Местоположение | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Търговище |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Видинска |
| Архиерейско наместничество | Белоградчишко |
| Тип на сградата | Базилика |
| Изграждане | 1870 – 1872 г. |
| Статут | Паметник на културата от национално значение |
| Състояние | Недействащ храм |
„Свети Николай“ или „Свети Никола“ е възрожденска православна църква в белоградчишкото село Търговище, западната част на България. Част е от Видинската епархия на Българската православна църква – Българска патриаршия. Обявена е за паметник на културата от национално значение.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Николай“ е разположена в историческия център на село Търговище, на възвишение над терасата на Чупренска река, в обособен имот с площ около 900 квадратни метра, ограден с ограда от каменна зидария с дебелина 50 – 70 сантиметра и височина 150 – 170 сантиметра. След първоначалното изграждане на църквата в оградата е обособен нов вход, а впоследствие в двора са построени трапезария и отделностояща камбанария.[1]
Църквата представлява трикорабна базилика с външни размери 11,00 × 17,90 m и три апсиди на северната, източната и южната стена. Външните носещи стени са от каменна зидария с дебелина 120 – 130 сантиметра. Във вътрешността са разположени два реда с по четири кръгли каменни колони, съставени от три дяла с постамент и капител, които според някои сведения са доставени готови от Цариград. В надлъжно направление колоните са свързани с арки с дървени обтегачи. Таванът на трите кораба е изпълнен със сводове от тухлена зидария, като този на средния кораб е по-висок от съседните. Над сводовете е развита дървена конструкция на общ за трите кораба двускатен покрив, покрит с керемиди, а апсидите имат самостоятелни покриви на по-ниско ниво.[1]
Сградата има забележителни красиви каменни релефи по рамките на прозорците и вратите, главно по южната и източната фасада, представляващи стилизирани с богато въображение растителни, животински и човешки фигури.[2][3] В релеф на ключовия камък на прозореца на източната апсида е изобразен пандурин със силно уголемена глава и ръце, вдигнати към две слънца над главата му, а над южната врата – подобна фигура, държаща сабя и боздуган.[4] Интериорът е пестелив – стените и сводовете са измазани с бяла варова мазилка, като само централният свод е изписан, вероятно в периода 1901 – 1912 година.[5] Строителят Дядо Камен е автор и на резбования иконостас.[2] В църквата има голяма икона и една малка целувателна икона, дело на Аврам Дичов.[6]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е построена в 1870 – 1872 година от майстор Дядо Камен от Трънско на мястото на по-стара значително по-малка постройка след издаден от правителството в Цариград ферман.[2][7] Средствата за строежа са събирани в продължение на пет години от жителите на селото.[8] При строежа е използван каменен материал от развалините на античната кула в местността „Соколова чука“, както и червен пясъчник от новоразработена кариера в местността „Пешчаница“.[4] Камъните за зидарията са дообработвани на мястото на строежа, където са изработени и релефите.[9] Църквата е осветена през 1873 година от епископ Кирил Белоградчишки.[8]
Църквата „Свети Николай“ е изследвана през 1956 година при експедиция, ръководена от Асен Василиев и с участието на архитект Георги Стойков.[9] През 1973 година е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение.[10]
С постепенното обезлюдяване на селото от средата на XX век редовното богослужение в църквата е преустановено. Поставената в камбанарията камбана, доставена от Русия, е открадната в края на XX век, заедно с църковната утвар и част от интериора. В конструкцията има образувани пукнатини, а иконостасът е неподдържан и застрашен от органични повреди.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Малкочев 2018, с. 103 – 104.
- ↑ а б в Василиев 1965, с. 689.
- ↑ Малкочев 2018, с. 101.
- ↑ а б Малкочев 2018, с. 101 – 102.
- ↑ Малкочев 2018, с. 103 – 105.
- ↑ Василиев 1965, с. 189.
- ↑ Малкочев 2018, с. 100 – 101.
- ↑ а б Малкочев 2018, с. 100.
- ↑ а б Малкочев 2018, с. 102.
- ↑ Министерство на културата 2019.
- ↑ Малкочев 2018, с. 105 – 107.
- Цитирани източници
- Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965.
- Малкочев, Ангел и др. Село Търговище. Географско, историческо и етнографско описание. София, 2018.
- Списък на паметниците на културата с категория „Национално значение“ на територията на област Видин (по населени места) (PDF) // mc.government.bg. Министерство на културата, 2019. с. 5. Посетен на 2019-05-24.
