Семьон Челюскин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Семьон Иванович Челюскин (на руски Семён Иванович Челюскин) (ок. 1700 - ок. 1764) руски полярен изследовадел.

Роден в Калужка губерния в семейство на дребен помешчик. Завършва Московското училище за математически и навигационни науки и Морската академия. През 1726 е зачислен в Балтийския флот с чин подщурман.

Участва във Втората Камчатска експедиция 1733-1743. През 1735-1736 участва като щурман в плаването на Василий Прончищев и Харитон Лаптев на корабчето "Якутск". След смъртта на Прончищев на 29 август (9 септември) 1736 Челюскин става командир на "Якутск" и експедицията се установява на зимуване в устието на река Оленьок. През декември завършва съставянето на картата на изследваното от Прончищев крайбрежие и обработката на събраните материали и на 14 декември с еленови впрягове се отправя за Якутск, където пристига едва на 28 юли 1737. В края на лятото същата година боцманът Василий Медведев докарва и кораба в Якутск.

През 1739 за командир на отряда е назначен лейтенант Харитон Лаптев, а Челюскин за негов заместник. След гибелта на "Якутск" през 1740 изследването на северното крайбрежие продължава по суща. На 17 март 1741 предприема поход с три кучешки впрягове от устието на Хатанга и към 1 юни успява да опише и изследва цялото течение на река Пясина и 500 км от западния бряг на п-ов Таймир на север от устието на Пясина до нос Стерлегов (75º 25` с.ш.). Целият отряд зимува в Туруханск.

На 5 декември 1741 предприема поход от Туруханск до устието на Хатанга, като минава покрай планината Путорана и на 3 април 1742 се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На 8 май 1742 открива най-северната точка на Азия (77°43′ с. ш. 104°15′ и. д. / 77.716667° с. ш. 104.25° и. д.) - нос, наименуван впоследсвие на неговото име Челюскин. От там изследва брега на п-ов Таймир на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. и по Енисей на 20 юли пристига в Туруханск. Дължината на геодезически заснетото крайбрежие от Челюскин съставлява около 1600 км, а общата дължина на неговите походи – 6300 км. По време на всички пътешествия води подробен пътен дневник, където описва маршрута и указва измерените координати.

През 1745 Челюскин е произведен лейтенант. Връща се в Санкт Петербург и командва придворните яхти, но скоро е снет от тази длъжност. През 1754 става капитан-лейтенант, а през 1760 с чин капитан 3-ти ранг излиза в оставка и скоро след това умира.

Неговото име носят:


Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 519. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 117-123. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3