Сент Ищван

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Сент Ищван“
Szent Istvan.jpg
Флаг Austro-Hungarian Navy Ensign
Тип Дреднаут
Живот
Поръчан 26 ноември 1911 г.
Започнат 29 януари 1912 г.
Пуснат на вода 17 януари 1914 г.[1]
Изведен от
експлоатация
Потопен на
10 юни 1918 г.
Характеристика
Тонаж 20 000 стандартен тонаж
21 600 максимален тонаж
Дължина 152,2 m
Ширина 27,3 m
Газене 8,9 m
Задвижване • 12 котела „Бабкок и Уилкокс“, захранващи
4 парни турбини АЕГ
• 19,7 кВ (26,400 к.с.)
• четири вала
Скорост 20,0 възела
Екипаж 1 094 души:

•38 офицера,

•1056 подофицера и матроси[2]
Въоръжение
Оръдия • 12 × 305 мм
в тройни кули

• 12 × 150 мм
в отделни каземати

• 18 × 70 мм
в отделни установки
Торпеда 4 × 533 мм

„Сент Ищван“ е линеен кораб от тип дреднаут, единственият, построен почти изцяло в унгарската част на Австро-унгарската империя.

Унгария е възнаградена с договора за построяване на линейния кораб в замяна на съгласието си за финансирането на корабите от клас „Тегетхоф“. Корабът е наречен на първия християнски крал на Унгария св. Стефан (Сент Ищван на унгарски).

Построяване[редактиране | edit source]

Спускането на Сент Ищван
на вода

Строителните работи по „Сент Ищван“ започват на 29 януари 1912 г. в корабостроителницата на "Ganz & Company's Danubius" в град Фиуме (дн. Риека), (единствената голяма хърватска коробастроителница). Срокът за завършването на линеен кораб № VII (както е по проект) е определен за 30 юли 1914 г. Корабът обаче е предаден на флота със 17-месечно закъснение — отчасти поради забавяния, свързани с войната, отчасти поради различни тех­нически проблеми, възникнали пред недо­статъчно опитното корабостроително предприятие. В договора с компанията е включена специална клауза за построяването на дреднаута единствено от материали унгарско произ­водство, в случай, че имат в необходимите количества и качества.[1]

Корабът е завършен на 17 януари 1914 г., но името Сент Ищван получава на 13 декември 1915 г. (Първоначално Военноморският департамент името да бъде Хуняди - на името на известния унгарси пълководец. По-късно, ерцхерцог Франц-Фердинанд, който се отличава с антиунгарската си позиция, предлага името Лаудон. В края на краищата лично императорът приема името Сент Ищван.[1]). Построяването е свързано с големи разходи, тъй като корабостроителницата досега е изработвала само по-малки търговски кораби, и на свой ред трябва да бъде пригодена за построяването на по-големи съдове. Приет е на въоръжение на 17 ноември 1915 г.[1]

Сент Ищван се различава от трите му кораба-близнаци по това, че има платформа, построена около предния комин и простираща се от мостика до задния комин, на която са инсталирани няколко прожектора. Друга отличителна черта е модифицираната вентилационна тръба пред гротмачтата. Той е единственият кораб от класа си, който не е съоръжен с противоторпедни мрежи.

Потопяване[редактиране | edit source]

Базиран в Пола (дн. Пула), корабът участва в обичайното патрулиране и бомбардиране на италианското крайбрежие.

В 3.30 сутринта на 10 юни 1918 г., придружен от Тегетхоф и 7 други кораба, на път да атакува Баража при Отранто, Сент Ищван е ударен от две 45-сантиметрови торпеда, изстреляни от италианския торпеден катер MAS-15, под командването на Луиджи Рицо (по-късни проучвания сочат, че има вероятност корабът да е ударен от 3 торпеда - две от MAS-15 и едно от MAS-21. Поради условията - здрач и т.н., MAS-21 вероятно е атакувал Сент Ищван, а не Тегетхоф. Информацията обаче не е потвърдена официално.[3]). Голяма част от 1 087-членния екипаж спи, почивайки си преди очакваната след няколко часа битка. Непосредственият хаос скоро е заменен от безумни опити да бъде спасен корабът, който бързо поема вода. Тегетхоф, който първо се е отдалечил поради опасността от нова торпедна атака, се завръща и взима Сент Ищван на буксир, в опит да достигнат сухия док в Пола.

Торпилираният Сент Ищван
Последните мигове
на кораба

Помпите обаче не успяват да се справят със задачата по изпомпването на нахлуващата вода и корабът бавно продължава да се наклонява, потъвайки в 6.12 ч. сутринта до остров Премуда. Счита се, че е потънал лесно поради грешките в дизайна на корабите от клас Тегетхоф: малка водоизместимост и високия център на тежестта, поради огромната тежест на 12-те 305-милиметрови оръдия от главния калибър. Все пак, само 89 души загиват, отчасти поради факта, че всички моряци от австро-унгарския флот задължително е трябвало да се научат да плуват, преди да постъпят на активна служба.

За последния половин час на кораба има архивни кадри, снимани от лейтенант Менсбургер от борда на Тегетхоф. Сент Ищван е един от само трите линейни кораба, чието потъване е филмирано, заедно с английския Бархъм и американския Аризона. По-късно филмът е използван за набирането на пари за Червения кръст.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((ru)) Строителството на Сент Ищван
  2. ((ru)) Екипаж на кораба
  3. ((en)) Информация на страницата www.naval-history.net

Източници[редактиране | edit source]

  • ((de)) Wagner, Dr.Walter, & Gabriel, Dr.Erich. Die 'Tegetthoff' Klasse. Vienna. 1979 г., стр. 7-9 (технически детайли), стр. 96-97 (10 снимки от потъването с коментар).
  • ((en)) Kennedy, Paul. The Sinking of the Szent Istvan в The History of the First World War. BPC Publishing Ltd. Bristol. 1971 г., т. 7, №14, стр. 3072 - 3075.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „SMS Szent István“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.