Сива сврачка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сива сврачка
Lanius excubitor 2 (Marek Szczepanek).jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 CR bg.svg
Критично застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Laniidae Сврачкови
род: Lanius Сврачки
вид: L. excubitor Сива сврачка
Научно наименование
Уикивидове Lanius excubitor
Linnaeus, 1758
Разпространение
Lanius excubitor distr.png
  Лято  Целогодишно  Зима
Lanius excubitor

Сива сврачка (Lanius excubitor) е името на най-едрия вид Сврачки (Lanius), срещащи се в България, на размери е голяма приблизително колкото Кос и тежи до 75 гр. Оперението ѝ е в сиво, черно и бяло. Няма изразен полов диморфизъм. Опашката е сравнително дълга. Човката ѝ има характерния за сврачките зъб в края на горната половина. Гласът ѝ е подобен на този на свраката, от където идва и името на семейството.

Разпространение[редактиране | edit source]

Широко разпространена птица, среща се в Европа (включително и в България), Азия и Северна Америка. Навсякъде плътността на популацията ѝ е ниска. Обитава открити местности обрасли с храсти, по редки гори, покрайнини на блата и реки.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Живее поединично или по двойки. Може да бъде считана за хищник, тъй като размерите на плячката ѝ са сходни с тези на самата нея. Ловува дребни птици, като синигери, врабчета и дроздове, гризачи, влечуги, земноводни и едри насекоми.

Размножаване[редактиране | edit source]

Моногамна птица. Гнездото строи най-често женската, понякога на височина от порядъка на 20 м в короната на някое дърво. То е изградено от по-груби клонки отвън и от по-меки и фини отвътре. Снася 5-6 светло зелени, напръскани с кафеникави петънца яйца. Мъти също предимно женската. Малките изхранват и двамата родители.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

В България е рядка птица, защитена от закона.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Сива сврачка. Посетен на 21 март 2012