Союз 33

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знак на мисията "Союз 33"
Союз-33
Информация за полета
Наименование Союз-33 (Съюз-33)
Кодово название Сатурн
Екипаж Николай Рукавишников (СССР),
Георги Иванов (България)
Дубльори Юрий Романенко (СССР),
Александър Александров (България)
Старт 10 април 1979
17:34:34 UTC
Байконур
Приземяване 12 април 1979
16:35:40 UTC
320 km североизточно от Джезказган
Продължителност 1 ден, 23 ч., 1 мин., 06 сек.
Обиколки около Земята 31
Параметри на полета
Маса на кораба 6860 kg
Перигей 198,6 km
Апогей 279,2 km
Ъгъл на отклонение на орбитата 51,63 градуса

Союз-33“ е съветски космически кораб, осъществил четвъртия полет от програмата „Интеркосмос“.

Екипаж[редактиране | edit source]

Командир е съветският космонавт Николай Рукавишников, а член на екипажа — първият български космонавт Георги Иванов.

Цели[редактиране | edit source]

Основната цел е скачване със станцията „Салют-6“, където се намират Владимир Ляхов и Валери Рюмин. След това се предвижда изпълнението на 28 научни експеримента, включващи създадените за целта изцяло български системи и прибори „Спектър 15“, „Средец“ и „Пирин“. Съгласно плана, екипажът следва да смени своята капсула с прикачената към станцията капсула от „Союз-32“ и да се приземи с нея.

Описание на полета[редактиране | edit source]

След успешния старт от Байконур в 20:34 московско време, корабът прекарва първото денонощие по план в уточняване на орбитата си и подготовка за сближаване и стиковане със станцията Салют-6. На втория ден започват маневрите по скачването на двата космически апарата. След приближаване на 3 km и установен визуален контакт, внезапно отказва основният двигател на кораба Союз-33. Той трябва да работи в продължение на 6 s, но се самоизключва след първите 3 s, а екипажът в станцията „Салют-6“, който наблюдава опита за скачване, вижда искра (според друг източник — пламъци) от главния двигател по посока на резервния в момента на неочакваното изключване. Отказва и системата „Игла“. Последващите три опита за пуск на главния двигател не дават резултат. Изминават 12 часа в почивка за екипажите, докато от земята вземат решение за по-нататъшните действия. Както се очаква, скачването е отменено, за да не аварира по някакъв начин и космическата станция.

Екипажът на „Союз-33“ започва да се приготвя за връщане на Земята. Главният конструктор на кораба Юрий Симеонов взема решение да не се прави трисекундна проба на резервния двигател, а директно да се включи и да се пристъпи към кацане. Резервният двигател сработва, но не се самоизключва след 188 s, както се очаква. Командирът Рукавишников изчаква максимално допустимото допълнително време от 25 s, след което ръчно спира двигателя. В резултат на прекалено силния импулс, капсулата навлиза в атмосферата по балистична крива под много остър ъгъл. При достигане на по-плътните въздушни слоеве ускорението нараства до 10G (98 m/s²) за над две минути. За щастие космонавтите издържат това ускорение благодарение на жестоките наземни тренировки по време на подготовката им.

Последици[редактиране | edit source]

Причината за аварията остава неизвестна, тъй като модулът с двигателите се отделя от капсулата при навлизането в атмосферата.

Научните експерименти, които не успяват да бъдат извършени от Союз-33, впоследствие биват успешно проведени на станцията от Ляхов и Рюмин. Резултатите са предадени на специалистите от БАН.

Външни препратки[редактиране | edit source]