Союз 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 п  б  р Союз 1
Емблема
Soyuz-1-patch.png
Данни за кораба
Полет на Союз № 1
Стартова площадка Flag of the Soviet Union.svg Байконур Площадка № 1
Старт 23 април 1967 00:35:00 UTC
Кацане 24 април 1967 03:22:52 UTC
Място на кацане около Орск Оренбургска обл. (51° с. ш. 57° и. д. / 51.13° с. ш. 57.24° и. д.)
Продължителност на полета 1 денонощие 2 часа 47 минути 52 секунди
Брой обиколки 18
Апогей 221,1 км
Перигей 203,1 км
Наклон 51,72°
Период 88,45 мин
Маса 6450 кг
NSSDC_ID 1967-037А
NORAD ID 02759
Данни за екипажа
Членове на екипажа 1
Позивна «Рубин»
Място на кацане около Орск Оренбургска обл. (51° с. ш. 57° и. д. / 51.13° с. ш. 57.24° и. д.)
Продължителност на полета 1 денонощие 2 часа 47 минути 52 секунди
Брой обиколки около Земята 18
Снимка на екипажа
Soviet Union-1964-stamp-Vladimir Mikhailovich Komarov.jpg
Свързани космически мисии
Предишна Следваща
Восход-2 Восход 2 Soyuz-3-patch.png Союз 3

"Союз 1" е пилотиран космически кораб от Космическата програма на СССР.

Екипаж[редактиране | edit source]

Параметри на мисията[редактиране | edit source]

  • Маса: 6450 кг
  • Перигей: 197 км
  • Апогей: 223 км
  • Наклон: 50,8°
  • Период: 88,7 минути

Предистория[редактиране | edit source]

Союз 1 е първият пилотиран полет на първото поколение на кораба "Союз" - Союз 7К-ОК и ракетата "Союз", проектирани като част от съветската лунна програма. Това е първият съветски пилотиран космически полет след над две години пауза, и първият съветски пилотиран полет след смъртта на главния конструктор на съветската космическа програма Сергей Корольов. Комаров излита със Союз 1, въпреки неуспехите на предишните безпилотни тестове на модификацията "Союз 7К-ОК" - Космос 133 и Космос 140. Третият опит пък е прекратен поради задействие на системата за аварийно спасяване, която успешно извежда космическия кораб на безопасно разстояние. Преди изстрелването на Союз 1 инженерите докладват над 200 недостатъка на кораба и ракетата-носител, но поради политически натиск от ръководството на страната това е оставено без внимание.

На следващия ден е планирано да се изстреля втори кораб с космонавтите Валери Биковски, Евгений Хрунов и Алексей Елисеев. Предвидено е последните двама да преминат от единия в другия кораб през откритото космическо пространство.

Описание на полета[редактиране | edit source]

"Союз 1" е изстрелян на 23 април 1967 г. в 00:32 UTC от космодрума Байконур, с което Комаров става първият съветски космонавт, летял в космоса два пъти.

Проблемите започват малко след старта, когато един от слънчевите панели не успява да се разтвори, което води до недостиг на мощност за системите на космически кораб. Допълнителни проблеми създават и датчиците за ориентиране на кораба. След 13-тата обиколка автоматичната система за стабилизация на кораба е напълно извън строя, а системата за управление е само частично ефективна.

Целите на полета на "Союз 2" се променят и включват разтваряне на слънчевия панел на "Союз 1. Въпреки това, през нощта на изстрелването, разразилата се гръмотевична буря на космодрума Байконур засяга електрическата система на ракетата-носител, което води до окончателната отмяна на мисията.

След 18 обиколки на Земята е включен спирачния двигател на "Союз 1" за приземяване. Въпреки техническите трудности до този момент, Комаров все още има възможност да се приземи безопасно. Поради дефект основният парашут на кораба обаче не се разтваря. Тогава Комаров активира ръчно разгъването на резервния, но той се заплита с другия. В резултат на това при навлизането в атмосферата спускаемия апарат на "Союз" пада на Земята в Оренбургска област почти свободно с около 40 м/сек (140 km/h). Комаров загива при удара, при който е имало експлозия и интензивен огън, който е обхванал капсулата. Союз 1 се приземява на 3 км западно от Kaрабутак, провинция Оренбург в Руската федерация.

Комаров е посмъртно награден с втора златна звезда на Герой на Съветския съюз, а е погребан в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.

Резултати[редактиране | edit source]

Трагедията със "Союз " забавя старта на "Союз 2" и "Союз 3" с година и половина. В добавка и експлозията на една безпилотна Н-1 на 3 юли 1969 г. окончателно провалят съветските планове за първо кацане на космонавт на Луната. Мисията на "Союз 1" и "Союз" 2 в крайна сметка е осъществена от "Союз" 4 и "Союз" 5.

Макар, че не успява да достигне Луната, "Союз" продължава да се развива. Той е основа на програмата Зонд, единствено превозно средство за станциите Салют, Мир и от 2011 г. за МКС. Въпреки, че с кораба се случва още една трагедия (Союз 11 през 1971 г.) и няколко по-малки и големи инциденти, "Союз" е един от най-дълго е експлоатираните и надеждни пилотирани космически кораби.