Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите
Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам
АвторЮрий Иванович Венелин
Първо издание1829 г.
Русия
ИздателствоМосква. В Университетской типографии
Оригинален езикруски
Видисторическо изследване

„Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (на руски: Древние и нынешние болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к россиянам) е руска книга, издадена в три тома през периода 1829-1841 година. Автор на книгата е Юрий Венелин. Първо издание е през 1829 г., а второто през 1856 г.

Този труд прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност.

Българско землище и численост[редактиране | редактиране на кода]

Според автора българите са коренно население в Македония, главно такова в Дунавска България и Тракия, частно такова в албанските територии и съвместно такова в Тесалия. [1]

По груби изчисления Венелин изкарва броя им на 2 545 000, докато Павел Шафарик ги преизчислява в 1842 г. на 3 587 000, т.е. двойно по-малко от действителния им брой. [2] Съчинението излиза година след конференцията в Порос за определяне границите на Гърция и година преди султанския ферман за предоставяне на автономия на княжество Сърбия.

За населението в европейската част на Османската империя той пише:[3][4]

„ Населението на България [Северна България – б.р.] се състои: главното – от българи; второстепенното – от турци, власи и гърци.
Населението на Румелия се състои: главното – от българи; второстепенното – от турци, гърци и др.
Населението на Македония се състои: коренното – от българи; второстепенното – от турци и гърци.
Населението на Албания се състои: главното – от скипетари (албанци, арнаути); второстепенното – от българи.
Населението на Тесалия се състои от власи, българи, турци, гърци. 		“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 217-219. 1915, 1917.
  2. ↑ Иванов, Йордан. Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София, стр. 217-219. В бележка на стр. 426-427 се прави уточнението и че автора намира българите за повече от турците и гърците в Европейска Турция. 1915, 1917.
  3. ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 59.
  4. ↑ Венелин, Ю. Ив. Древние и нынешние Болгаре в политическом, народописном, историческом и религиозном отношении к Россиянам. Историко-критические изыскания. 1829.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Старите_и_сегашни_българи_в_тяхното_политическо,_народописно,_историческо_и_религиозно_отношение_спрямо_русите&oldid=11850276“.