Съветска гражданска администрация
Съветска гражданска администрация 소비에트 민정청 | |
1945 – 1949 | |
Северна Корея в периода 1945 – 1950 г. | |
Континент | Азия |
---|---|
Столица | Пхенян |
Официален език | корейски език руски език |
Религия | |
Форма на управление | военна окупация |
Генерал | |
1945 – 1946 | Андрей Романенко |
1946 – 1949 | Николай Лебедев |
История | Студена война |
Продължение на НР Корея | 3 октомври 1945 |
Създаване на ВНКСК | февруари 1946 |
Провъзгласяване на КНДР | 9 септември 1948 |
Валута | |
| |
Днес част от | Северна Корея Южна Корея |
Съветска гражданска администрация в Общомедия |
Съветската гражданска администрация функционира като окупационно правителство в северната част на Корейския полуостров от 3 октомври 1945 г. до създаването на Корейска народно-демократична република през 1948 г.
Въпреки че управлява едновременно след създаването на временния народен комитет на Северна Корея през 1946 г., административната структура, която Съветският съюз управлява, се превръща в Северна Корея след разделянето на Корея. Терентий Щиков е основният защитник на създаването на централизирана структура за координиране на Корейските народни комитети.[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Armstrong, Charles K. (2013-04-15). The North Korean Revolution, 1945 – 1950 (Studies of the Weatherhead East Asian Institute, Columbia University) (Kindle Location 154 – 155, 1367). Cornell University Press. Kindle Edition.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Soviet Civil Administration в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |