Таня Савичева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Татяна Николаевна Савичева
Ученичка от Ленинград
Татяна Николаевна Савичева 

Таня на 6 години
Родена: 23 януари 1930
Дворишти, Ленинградска област, СССР
Починала: 1 юли 1944 (на 14 г.)
Шатки, Нижегородска област, СССР

Татяна Николаевна Савичева (на руски: Татья́на Никола́евна Са́вичева) е ученичка от Ленинград, живяла по време на 900-дневната блокада на Ленинград по време на Втората световна война. Тя започва да води дневник по време на блокадата в тетрадка, оставена от нейната сестра.[1] В този дневник има само 9 листа като на 6 от тях са датите на смъртта на нейните близки роднини. Днес този дневник е изложен в Историческия музей на Ленинград[2], а негово копие е изложено в параклиса на Пискарьовското мемориално гробище в Санкт Петербург. На 31 май 1981 година на Шатковското гробище е издигнат паметник - мраморен надгробен камък и бронзов барелеф на Таня. В нейна памет, на нейно име е кръстен астероид - Таня 2127.[3][4]

Кратка биография[редактиране | edit source]

Родена на 23 януари 1930 г. Таня е най-малкото дете в семейството на хлебар и шивачка. Нейният баща умира, когато Таня е на шест години, оставяйки майка ѝ Мария с пет деца - три момичета, Таня, Женя (Евгения) и Нина и две момчета, Михаил и Льока (Леонид).

Семейството планира да прекара лятото на 1941 г. в провинцията, но инвазията на Съветския съюз на 22 юни разстройва техните планове. Всички с изключение на Михаил (Миша), който вече е напуснал, решават да останат в Ленинград. Всеки от тях работи за подкрепа на армията: Мария шие униформи, Льока работи като плановик в Адмиралтейството, Женя в завод за боеприпаси, Нина в изграждането на градски укрепления, а двамата чичовци, чичо Вася и чичо Льоша, служат в противосамолетната отбрана. Таня, която по това време е на 11 години, копае окопи.

Един ден Нина отива да работа и никога не се връща, тя е изпратена на Ладожкото езеро и след това спешно евакуирана. Семейството не знае за това, защото комуникациите са изключително затруднени, а и по това време има въздушни бомбардировки, затова я считат за починала.

Дневникът на Таня Савичева[редактиране | edit source]

Произход[редактиране | edit source]

След няколко дни, в памет на Нина, майка ѝ Мария Игнатиевна дава на Таня малък бележник, който е принадлежал на сестра си и това става по-късно дневникът на Таня. Таня има истински дневник, дебела тетрадка, където записва всичко важно в живота си, но го изгаря когато нищо друго не остава за да се пали печката през зимата, но тя пощадява бележника на сестра си.[5]

Съдържание[редактиране | edit source]

Страниците на дневника
  • 28 декември 1941 година. Женя умря в 12 часа сутринта.
  • Баба умря на 25 януари 1942 година, в 3 часа през деня.
  • Льока умря 17 март в 5 часа сутринта.
  • Чичо Вася умря на 13 април в 2 часа.
  • Чичо Льоша - 10 май в 4 часа през деня.
  • Мама — 15 май в 7.30 сутринта.
  • Савичеви умряха.
  • Умряха всички.
  • Остана само Таня.

Първият запис в него се появява на 28 декември 1941 година. Всеки ден Женя става сутрин когато е още тъмно навън. Тя върви седем километра пеша до централата, където работи в продължение на две смени всеки ден. След работа дарява кръв. Отслабналото ѝ тяло не понася изпитанията. Тя почива в завода, където работи. След нея умира баба Евдокия Григориевна. След това брат ѝ Льока. Един след друг умират чичо Вася и чичо Льоша. Нейната майка е последната. Таня остава съвсем сама.

През август 1942 г. тя е едно от 125-те деца, които са спасени от Ленинград и доведени първо в село Шатки, а след това в село Красен бор. Децата са физически изтощени, но само 5 от тях се оказват инфекциозно болни. Единственото дете с туберкулоза се оказва Таня Савичева. Държат я изолирана от другите деца и има контакт само с медицинската сестра. Всички оцеляват, с изключение на Таня. Анастасия Карпова, учител в сиропиталището на Красен бор, изпраща писмо до брата на Таня, Михаил, който по случайност се намира извън Ленинград през 1941 г. Тя пише: „Таня засега е жива, но не изглежда здрава, лекарят, който я посети наскоро, казва, че е много болна. Тя се нуждае от почивка, специални грижи, добра храна, по-добър климат и най-вече майчинска грижа.“ През май 1944 г. Таня е изпратена в болницата в Шатки, където умира месец по-късно, на 1 юли от чревна туберкулоза.

Вижте още[редактиране | edit source]

Ане Франк

Източници[редактиране | edit source]

  1. Блокадната хроника на Таня Савичева
  2. Дневникът на Таня Савичева ще се покаже за първи път след 35 години
  3. Миксон, Илья Львович. Жила-была. Leningrad, Детская литература. ISBN 5-08-000008-2. с. 219. Посетен на 10 March 2009.
  4. Schmadel, Lutz D.. Dictionary of Minor Planet Names. 5th. New York, Springer Verlag, 2003. ISBN 3-540-00238-3. с. 172.
  5. Дневникът на Таня Савичева

Външни препратки[редактиране | edit source]