Тейбъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тейбъл
Table Mountain
Изглед към планината
Изглед към планината
-33.9573° с. ш. 18.4031° и. д.
Местоположение на картата на ЮАР
Общи данни
Надм. височина1085 m
Издаденост1055 m
Геология
Възрастордовик
Изкачване
Първо изкачванеАнтониу де Салданя (1503 г.)
Най-лесен маршрутклисура Платеклип
Тейбъл в Общомедия

Тейбъл (на английски: Table Mountain; на африкаанс: Tafelberg; на нама: Huri ‡oaxa) е плоска планина, извисяваща се над Кейптаун в Република Южна Африка. Тя е известна туристическа забележителност и може да ее изкачи чрез лифт или по планински пътеки.[1] Планината е част от национален парк Тейбъл Маунтин и е дом на флора и фауна с голямо съотношение на ендемити.[2]

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Главна черта на планината Тейбъл е равното плато, от където идва името ѝ (на английски: table - маса, плоска повърхност), с дължина около 3 km и завършващо с впечатляващи скали. Платото, оградено от Девилс Пийк (на английски: Devil's Peak – „Дяволски връх“) на изток и Лайънс Хед (на английски: Lion's Head – „Лъвска глава“) на запад, предоставя добър изглед към Кейптаун. Тези широки планински извивки образуват естествения амфитеатър на залива Тейбъл. Най-високата точка на планината Тейбъл се намира в източния край на платото и е маркирана с купчина камъни, създадена през 1865 г. от сър Томас Маклиър в хода на тригонометрично проучване. Точката се намира на 1085 m над морското равнище.

Скалите на платото се пресичат от клисурата Платеклип, която предоставя лесен и пряк достъп до върха. Именно по нея Антониу де Салданя се изкачва за пръв път по планината през 1503 г.[3]

Плоското било на планината често е покрито от орографски облаци, които се образуват, когато югоизточни ветрове се заизкачват по планинските склонове, срещнат по-студения въздух там и влагата започне да кондензира. В миналото една легенда е гласяла, че явлението се дължи на състезание по тютюнопушене между дявола и местен пират.[4]

Тейбъл се намира на северния край на пясъчников хребет, образуващ гръбнака на Капския полуостров и завършващ на около 50 km южно, при нос Добра надежда и Кейп Пойнт. Непосредствено на юг от Тейбъл е разположен неравен масив, наречен Бек Тейбъл (на английски: Back Table). Атлантическата страна на Бек Тейбъл е позната под името Дванадесетте апостоли.

Панорама от билото на Тейбъл; вляво се вижда Лайънс Хед, а вдясно – Девилс Пийк
Изглед към планината от Кейптаун.

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Девствени гори в планината Тейбъл; в далечината се вижда Девилс Пийк
Скалисти дамани в планината Тейбъл

Горните 600 m от планината са съставени от ордовикски скали на 450 – 510 милиона години.[5][6] Най-горните слоеве са съставени от изключително твърд кварцов пясъчник, който е високоустойчив към ерозия и образува характерни стръмни сиви зъбери. По-долните слоеве са глинести и са по-податливи на ерозия Планината има плоско и равно било, тъй като е синклинална планина, което ще рече, че някога е представлявала дъното на долина.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Тейбъл има необичайно богато биоразнообразие. Растителността на планината е съставена главно от няколко различни типа финбош. Тя е част от защитената Капска област, която е обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и е дом на около 2285 вида растения. Голяма част от тях, включително много видове от рода Protea, са ендемити.[7][8] От тези 2285 вида, 1500 се срещат на площ от 57 km2 в Тейбъл и Бек Тейбъл.[7] Disa uniflora, въпреки ограниченото си разпространение в Западен Кейп, е относително често срещана в многогодишно влажните зони (водопади и потоци) на Тейбъл.[9][10]

В по-влажните дефилета все още се срещат девствени гори. Все пак голяма част от първоначалната растителност е изсечена от европейските заселници за гориво за пещите с вар при строителството на крепостта Добра надежда.[11] Първоначалният обхват на гората не е известен, но тя вероятно е покривала източните склонове на Девилс Пийк, Тейбъл и Бек Тейбъл. В началото на 20 век са засети борови плантации по тези склонове, но към днешна дата повечето от тях са изсечени, позволявайки на финбоша да процъфти.

Финбошът е растителност, адаптирана към огън, а ако пожарите не са твърде чести или интензивни, те могат да подпомагат разнообразието на финбоша.[12] Чести пожари горят сред финбоша в продължение на поне 12 000 години в резултат от човешката дейност.[8][13] През 1495 г. Вашку да Гама нарича южноафриканския бряг „Земя на дима“, виждайки пушека, който се издига от многобройните пожари.[14] Те вероятно са улеснявали лова, а по-късно с пристигането на скотовъдите[15] са предоставяли свежа земя за паша след дъжд.[14][13] Поради тази причина оцелелите растения във финбоша, са били обект на чести пожари в продължение на много години и опазването им в наши дни предполага редовен огън. Счита се, че пожари през 10 – 15 години насърчават разпространението на по-големите видове Protea. Все пак пожарите в планината днес се дължат главно на нерегулираната човешка дейност.

Въпреки интензивните усилия за опазване на околната среда, планината има една най-високата концентрация на застрашени видове от всяка континентална област със същия размер в света.[7][16] Неурбанизираните части на Капския полуостров (намиращи се главно по планинските склонове) страдат тежко от инвазивни видове в продължение на повече от век, като може би най-инвазивният растителен вид е борът Pinus pinaster. Полагат се значителни усилия за ограничаване на бързото разпространение на инвазивните дървета.[17][18]

Най-разпространеният бозайник в планината е скалистият даман. Между 2000 и 2004 г. броят им спада рязко по необясними причини. Преди това те се струпват около туристическите райони на върха на планината, където се хранят с изхвърлената от хората храна. Спадът в популацията на даманите води до намаляване на броя ястребови Aquila verreauxii. От 2013 до 2017 г. само една женска птица от този вид обитава полуострова.

Планината Тейбъл също така е дом на мангусти, Hystrix africaeaustralis, змии, гущери, костенурки и изключително рядката ендемична жаба Heleophryne rosei. Последният лъв в района е застрелян през 1802 г. Леопардите се задържат в планината до около 1920-те години, но днес са напълно изчезнали. Каракалът в миналото е бил често срещан в планината, но днес е рядка гледка. Сред грабливите птици се открояват малък орел, африкански блатаров ястреб, сокол скитник, Buteo rufofuscus и Falco rupicolus.[19][20] През 2014 г. на полуострова са засечени четири двойки африкански белоглав морски орел, но те гнездят на дървета, възможно най-далеч от човешката дейност. Броят им към 2017 г. е неизвестен.

До края на 1990-те години във всички планини на полуострова се срещат мечи павиани. Вече не обитават Тейбъл и Бек Тейбъл, но се срещат из боровите гори на други планински местности, където намират по-качествена храна, отколкото сред финбоша.[21][22] В днешно време популациите им се мониторират и пазят, като след 2009 г. броят им нараства от 350 до 450 индивида.[22]

Хималайски тарове, избягали от кейптаунския зоопарк през 1936 г., в миналото се срещат относително често по високите и недостъпни части на планината. Те са почти изтребени от програма на южноафриканските национални паркове, целяща повторно въвеждане на местните клипшпрингери. До неотдавна в планината се срещат и елени лопатари и индийски замбари. Тези животни все още могат да се видят в планината, макар и рядко и напук на усилията да бъдат елиминирани или преместени. Многочислени куага в миналото бродят из Капския полуостров, но са изтребени до изчезване към началото на 19. век. Последната куага умира в Амстердамския зоопарк през 1883 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Table Mountain in Cape Town // Посетен на 6 ноември 2017.
  2. ↑ 15 Things You Didn’t Know About Table Mountain // 2017.
  3. ↑ Table Mountain // BootsnAll Travel, декември 2002. Архивиран от оригинала на 2013-01-02. Посетен на 21 декември 2006.
  4. ↑ Cape Town Info // Посетен на 27 март 2009.
  5. ↑ Compton, John S. (2004) The Rocks & Mountains of Cape Town. Cape Town: Double Story. ISBN 978-1-919930-70-1
  6. ↑ McCarthy, T., Rubidge, B. The Story of Earth and Life. Cape Town, Struik, 2005. ISBN 1-77007-148-2. с. 188 – 192.
  7. ↑ а б в The World of Fynbos // In: Field Guide to Fynbos. Cape Town, Struik Publishers, 2007. ISBN 9781770072657. с. 8 – 23.
  8. ↑ а б Introduction // In: Wild Flowers of the Table Mountain National Park. Cape Town, Botanical Society of South Africa, 2006. ISBN 1874999600. с. 19 – 35.
  9. ↑ Orchidaceae // In: Wild Flowers of the Table Mountain National Park. Kirstenbosch, Claremont, Botanical Society of South Africa, 2006. ISBN 1874999600. с. 104 – 105.
  10. ↑ Disa // In: Field Guide to Fynbos. Cape Town, Struik Publishers, 2007. ISBN 9781770072657. с. 162 – 163.
  11. ↑ Sleigh, Dan. Islands. London, Secker & Warburg, 2002. ISBN 0436206323. с. 429.
  12. ↑ Bond, William J. Fire and Plants. London, Chapman and Hall, 1996.
  13. ↑ а б Drivers, ecology, and management of fynbos fires. // Fynbos, Ecology, Evolution and Conservation of a Megadiverse Region. Oxford, Oxford University Press. ISBN 9780199679584. с. 47.
  14. ↑ а б The Power of Fire // in: Table Mountain. Vlaeberg, South Africa, Fernwood Press, 1999. ISBN 1-874950-43-1. с. 37 – 53.
  15. ↑ A way of life perfected // Readers’ Digest Illustrated History of South Africa. Cape Town, Reader’s Digest Association Ltd. ISBN 0-947008-90-X. с. 20 – 25.
  16. ↑ Perceval // Архивиран от оригинала на 5 май 2012.
  17. ↑ Brochures, booklets and posters // Capetown.gov.za. Архивиран от оригинала на 2012-12-23. Посетен на 12 януари 2013.
  18. ↑ Pooley, Simon. Burning Table Mountain: an environmental history of fire on the Cape Peninsula. London / Cape Town, Palgrave / UCT Press, 2014. ISBN 978-1-349-49059-2. с. 162 – 183.
  19. ↑ Roberts Birds of Southern Africa. Seventh. Cape Town, John Voelcker Bird Book Fund, 2005. ISBN 0-620-34053-3. с. 531 – 532.
  20. ↑ Jenkins, Andrew и др. Home on the range. Raptor riches of the Cape Peninsula // Africa Birds & Birding 7. 2002. с. 38 – 46.
  21. ↑ Cape Peninsula Baboon Research Unit, архив на оригинала от 11 август 2014, https://web.archive.org/web/20140811215937/http://www.baboonsonline.org/bru/, посетен на 30 октомври 2019 
  22. ↑ а б Managing baboon-human conflict: City of Cape Town – Case Studies – NCC Environmental Services
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тейбъл&oldid=11992588“.