Темска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За реката, наричана също Темска, вижте Темщица.

Темска
Темска/Temska
Темска (Сърбия)
Red pog.png
Темска
Страна Флаг на Сърбия Сърбия
Окръг Пиротски окръг
Община Пирот
Надм. височина 501 m
Население (2002) 908 души
Пощенски код 18355
Телефонен код 010

Темска, наричана в миналото и Темско[1], (на сръбски: Темска или Temska) е село в Сърбия, Община Пирот. В 2002 година селото има 908 жители. Край селото е разположен Темският манастир „Свети Георги“.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на север от град Пирот, на брега на река Темщица.

История[редактиране | edit source]

През Средновековието в района на селото е съществувала българската крепост Темъц (Темско). В 1408 година, по време на въстанието на Константин и Фружин, синът на Баязид I Сюлейман успява да овладее с бой тази крепост от българите.[2]

През 1454-1455 Темска е тимар на диздаря Ахмед и има 44 домакинства и 3 вдовици.[3] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Изнебол от 1623-1624 година Темска е отбелязана като село с 28 джизие ханета (домакинства) [4]. Според информация от надпис в Темския манастир по време на Австро-турската война (1683-1699) град Темъц е бил опустошен от унгарци[5] През 1863 година кмет на селото (коджабашия) е Пенчo Павлов.[6]

През декември 1877 година, след включването на Сърбия в Руско-турската война в селото навлизат сръбски войски. По Берлинския договор от 1878 година то е включено в състава на Сърбия. В 1879 година Темска има 167 домакинства.[7] През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Темска е център на община в Пиротска околия и има 2700 жители.[8]

Личности[редактиране | edit source]

  • Партений (17 век - 1725/1726) - игумен на Темския манастир.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 340, 346, 573.
  2. История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105, Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) - последният владетел на Средновековна България
  3. Боянич-Лукач, Душанка. Видин и Видинският сандгак през 15-16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара, София 1975, с. 75
  4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 292.
  5. Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), в: Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.338.
  6. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 157.
  7. Милићевић, Милан. Краљевина Србија. Нови крајеви, Београд 1884, с. 236.
  8. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 59.