Тодор Попхристов
| Тодор Попхристов | |
| български църковен и просветен деец | |
| Роден |
около 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | около 1917 г.
|
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Тодор Попхристов Поптрендафилов (изписване до 1945 година: Тодоръ попъ Христовъ попъ Трендафиловъ) е български църковен и просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Попхристов е роден в град Петрич, който тогава е в Османската империя в семейството на отец Христо Поптрендафилов. Баща му е председател на Петричката българска община и виден петрички общественик, който ръководи борбата за самостоятелна българска църква. Тодор Попхристов учи в Петрич, после в Гръцката класическа гимназия в Солун и в Българската семинария в Цариград, където завършва II клас. От 1894 до 1906 година е български учител - първоначално в Долна Джумая и Свети Врач (1895-1896),[2] а по-късно в Петрич.
В 1906 година става свещеник и служи в петричката църква „Свети Николай“. Участва активно в обществения живот на града. Писар е на кундуро-папукчийския еснаф от 1902 до 1905 година.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. Посетен на 7 януари 2017.
- ↑ История на град Сандански. София, Издателска къща „Синева“, 2007. с. 134.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 144.
