Туларемия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Туларемия
Язви на ръката причинени от болестта
Язви на ръката причинени от болестта
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 A21
МКБ-9 021

Туларемия е природноогнищно инфекциозно заболяване причинено от бактерият Francisella tularensis. Болестта е зооноза.

Исторически сведения за заболяването[редактиране | edit source]

Етиология[редактиране | edit source]

Причинител на заболяването е Грам отрицателен бактерий Francisella tularensis. Образува тънка капсула, която позволява на бацила да оцелее за няколко месеца във вода, тиня и разлагащи се трупове. Известни са два биовара: F. tularensis biovar tularensis (или тип А) и F. tularensis biovar palaearctica (или тип В). Класификацията на двата не е извършвана на антигенни различия, а на базата на биохимични особности, вирулентност и екологични характеристики.

F. tularensis biovar tularensis се среща предимно в Северна Америка и е причинява от 70 до 90% от заболяванията при хората в тази част на света. Основният резервоар на инфекцията при този биовар са зайци (основно от род Sylvilagus), а вектори са кърлежи. Биовар palaearctica е причина за 10 до 30% от заболяванията при хората, а основен резервоар при него са гризачи. Разпространен е в Западна и Северна Европа, Сибир, Далечния Изток и някои части от Централна Европа и Северна Америка.

Епизоотология[редактиране | edit source]

Боледуват предимно дивите зайци, катерици, белки, водни плъхове, ондатри и др. Болестта се среща и при хищниците: лисицата, чакала, вълка и дивата котка, както и при ловните птици: яребицата, пъдпъдъка и тетрева. Човекът и кучетата са силно възприемчиви към инфекцията. От болестта най-често боледуват ловните кучета. Заразяването на кучето става по време на лов или в домашна обстановка, когато на кучето за храна се дават сурови субпродукти от болен дивеч. Разпространители на туларемията в природата са кърлежите табаниди, бълхите, кръвосмучещите насекоми, комари. За първи път болестта е диагностицирана през 1956 г. в България по ондатрите в резервата Сребърна, внесени от Русия, поради тяхната ценна кожа.

Изследване проведено сред еднокопитни от някои райони на България установява, че голям брой от животните носят високи титри на антитела за причинителя на туларемията. Това говори, че същите са вектори на разпространение на зоонозата[1].

Патогенеза[редактиране | edit source]

Причинителят, попаднал в организма, предизвиква септицемия и поразява далака, черния дроб и лимфните възли.

Клинични признаци[редактиране | edit source]

Остра форма[редактиране | edit source]

Тя се характеризира с внезапна смърт непосредствено след хранене на кучето с вътрешни органи от болен див заек или друго диво животно.

Подостра форма[редактиране | edit source]

При нея кучето бързо отслабва, движенията са лениви и некоординирани, подчелюстните лимфни възли са подути и болезнени при пипане, телесната температура е повишена и кучето често повръща.

Лекуване[редактиране | edit source]

Лекуването е успешно при навременно поставяне на диагнозата. Болестта се лекува с антибиотици, витамини и изоточни водни разтвори.

Профилактика[редактиране | edit source]

Регулиране на числеността на полските гризачи и хищниците. Предпазване на кучето от кърлежи и кръвосмучещи насекоми чрез периодични екопаразитни бани. Избягване пиенето на вода на кучетата от блатна или застояла вода.

Източници[редактиране | edit source]

Ловът в България, ИК "Наслука", Йото Пацов, Чавдар Ангелов, Иван Васев, д-р Виктор Лозенски, инж. Георги Младенов, ISBN 978-954-8723-67-1

  1. Иванова С, НДНИВМИ, „Серопревалентност на Туларемия при еднокопитни животни от отделни региони на България“, сп. Ветеринарна сбирка, бр. 3 / 2012 г., стр.44