Уикипедия:Разговори/Архив/2021/декември

Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, използвайте текущата страница.

Кати Ууд

По повод побългаряването имената на чуждестранни компании за които дори нямаме статии, предлагам да имаме обща политика да се запазва записването им в оригинал, дори само по причина да може бързо да се прави справка за тях. - Stanqo (беседа) 11:26, 1 декември 2021 (UTC)

Щом нямат статии, едва ли някой толкова ще ги проверява и едва ли са толкова известни. А като се направят статии за тях, вътре ще си се укаже и оригиналното им име.--Rebelheartous (беседа) 11:46, 1 декември 2021 (UTC)

Ако няма източници за кирилизирано име, тогава се използва латинизираното. --Stanqo (беседа) 13:29, 1 декември 2021 (UTC)

Втора основателна причина - например към CNBC има поне 50 цитирания в статиите. --Stanqo (беседа) 15:44, 1 декември 2021 (UTC)

Инкубатор - нова статия

 Привет,

Днес качих първата си нова статия, кяото попадна в Инкубатор: https://bg.wikipedia.org/wiki/Уикипедия:Инкубатор/Статии/Борис_Колев_(предприемач)

Дали можете с информация как да премине от инкубатор в основното пространство на Уикипедия?

— Предният неподписан коментар е направен от Nicole.shopova (приноси • беседа) 15:47, 17 ноември 2021 (UTC)

Първо разгледайте У:ЗХ - на пръв поглед не изглежда обектът на статията да покрива критериите. Имайте предвид и У:КНИ. --Спас Колев (беседа) 12:30, 18 ноември 2021 (UTC)

Здравейте, може ли малко помощ кои критерии не покрива обектът? Според мен се вписва в следните, но може и да бъркам:

1. Личността има широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции.
2. Широко известни личности от развлекателната индустрия и лидери на мнение в обществото (например хора от холивудската „Алея на славата“).

--> Борис Колев в предприемач с множество награди и с цялостен принцос за КСО в България (има данни затова в статията).

Ще съм много благодарна, ако можете да споделите има ли и конкретни корекции, които да се направят по статията, за да може да се премести в основната директория.

Благодаря! Nicole.shopova (беседа) 11:35, 24 ноември 2021 (UTC)

Аз бих се концентрирал върху "Личността е била първостепенен обект на множество нетривиални (съществени) публикации, чийто източник е независим от личността" - останалите критерии до голяма степен са различни начини да се каже пак това. --Спас Колев (беседа) 13:45, 25 ноември 2021 (UTC)

Привет,

Тоест, няма възможност страницата да се публикува, дори и да се радактира?

Поздрави, Nicole.shopova (беседа) 10:55, 3 декември 2021 (UTC)

Издание от списъка У:СФИН

Здравейте, току що, при добавяне на линк в статията за Грета Ганчева и дъщеря й Мила Кудрина към страницата на един от националните ежедневници - "Монитор", чийто кореспондент дълги години е била Мила Кудрина, изскочи съобщение, че този сайт е в списъка на изданията, които не могат да се цитират. Каква е причината? И означава ли това, че трябва да цитирам вместо това статията за "Монитор" в Уикипедия, която първо ми предложи? Благодаря предварително за отговорите. Anabel 89 (беседа) 11:27, 3 декември 2021 (UTC)

Anabel 89, всъщност Вие не правите цитиране (поне не по смисъла на У:ЦИ), а просто добавяте (външни, към сайтовете) връзки към съответните имена на медии в статията. В енциклопедията за тази цел се използват вътрешни връзки към съответните енциклопедични статии, както правилно сте се ориентирала. Така че отговорът на въпроса Ви е: да, в случаи като този трябва да добавяте връзки именно към статиите в Уикипедия (може би го знаете, но имайте предвид, че е достатъчно това да се прави веднъж в статия; при последващи споменавания обичайно не се слагат такива връзки, освен може би в много дълги статии с много раздели, а също и когато последващите споменавания са в описания на снимки).
— Luchesar • Б/П 12:40, 3 декември 2021 (UTC)

Благодаря за помощта. Ще допълня с вътрешен линк. Поздрави! Anabel 89 (беседа) 16:42, 3 декември 2021 (UTC)

Тъжна вест

Преместено на Потребител:Спасимир/In Memoriam.

Данни за населението

Привет, данните за населението в България автоматично ли се дърпат от сайта на ГРАО? Не виждам линкове в шаблоните, така че явно линковете не са слагани ръчно или бъркам? Elizaiv22 (беседа) 11:25, 9 декември 2021 (UTC)

Elizaiv22, част от данните в някои шаблони (вкл. и този, за когото питате) се дърпат от Уикиданни посредством шаблона {{wd}} или/и парсерните функции {{#property:}} и . {{#statements:}}. --Ted Masters (беседа) 17:48, 9 декември 2021 (UTC)

Ясно, мерси, @Ted Masters! Elizaiv22 (беседа) 18:56, 9 декември 2021 (UTC)

ЧРД-18

Българската Уикипедия днес навършва 18 години! Ако беше момиче, щеше да е пълнолетна, да може да гласува, да шофира, да сключва договори, да сключва брак, да ходи в затвора и въобще да може да се разчита на нея. Много се радвам, че последното е вярно, в много области на знанието може да се разчита на Уикипедия и за много хора това е първото място, което проверяват. И това е благодарение на вас, на вашите любознателност, усилия и постоянство. Поздрави на всички редактори! --Петко 05:40, 6 декември 2021 (UTC)

Честито пълнолетие на проекта на онези ентусиасти, които не са отлагали за по-добри времена включването в начинанието тогава! Бъдете здрави и продължавайте да раздавате от своите умения и време. Поздрави за всички уикипедианци! --Zelenkroki (беседа) 08:06, 6 декември 2021 (UTC)

Колко мило ми стана, поздрави и от мен. Станислав Николаев 08:53, 6 декември 2021 (UTC)

браво на Уикипедия БГ! Ако се замисля, май УикиБГ не е едно юридическо (ако въобще е?) лице, ами много физически такива! С други думи, УикиБГ, това сме ние! Да ни е честито израстването, и дано следващите 18 години са по-зрели, с повече растеж, с много нова кръв и с все повече осъзнатост за влиянието ни върху обществото! Да поясня, това влияние отива далеч отвъд знанието, като включва начина, по който решаваме проблеми, водим спорове и се учим един от друг да бъдем по-добри хора. Благодаря ви! cryout (беседа) 14:30, 6 декември 2021 (UTC)

Обаче е много сиротно момиче без развитие на роднинските си проекти за разлика от големите общности. --Stanqo (беседа) 14:46, 7 декември 2021 (UTC)

@Stanqo, има някои проблясъци около Wikidata, но наистина голямата сестра има какво да иска от по-малките :-) --cryout (беседа) 20:31, 9 декември 2021 (UTC)

Личното ми мнение е, че за да се развиват пълноценно отделните проекти, те трябва да имат свои администратори. Един човек не трябва едновременно да е администратор в два проекта. --Stanqo (беседа) 02:58, 10 декември 2021 (UTC)

Medupdate

Във връзка с това, може ли някой по-наясно с темата от мен да погледне другите редакции на Medupdate, най-вече във Ваксинация? Благодаря предварително. --Спас Колев (беседа) 19:56, 6 декември 2021 (UTC)

Отличен пример защо указването на източници е толкова важно.
— Luchesar • Б/П 14:43, 10 декември 2021 (UTC)

Обновяване на филтъра за източници

Този сайт присъства във филтъра : bultimes.com, само че вече е преместен на друг домейн: thebulgariantimes.com. Че е един и същи сайт може да се види на archive.org. На сайта продължават да се пробутват конспиративни теории, елементарни интерпретации на факти и анекдотични случаи, използват се термини като "ПЛАНдемия", "фак-сината", "press-титутки" и т.н.

Сайтът дори има скриптове за копаене на криптовалути, които използват браузъра на потребителя за да копаят, познато като cryptojacking (не им стигат безбройните реклами) - скриптът май е този "https://jsc.mgid.com/t/h/thebulgariantimes.com.1178414.es6.js" (включен е в страниците на сайта). MarketGid платформата изглежда е станала известна с тази практика и е включена в разни черни списъци, например тук. И в task Manager-а на браузъра може да се види че сайта използва доста процесорно време.

Трябва да се добави новия домейн thebulgariantimes.com към филтъра.

Доколкото разбирам, филтърът важи само за непатрулираните, има ли процедура за пълно блокиране на такива абсурдни сайтове? Сайтът е неколкократно пробутван на страницата Ваксина срещу COVID-19 :-( --Exonie (беседа) 17:18, 1 декември 2021 (UTC)

Отварям, чета първото заглавие: „В Европа официално забраниха думата «Рождество», «Коледа» и «Мария»“. Затварям, пускам за пълно блокиране и двата. --Поздрави, Петър Петров 20:38, 2 декември 2021 (UTC)

Специални:Diff/11207240. --Поздрави, Петър Петров 23:25, 2 декември 2021 (UTC)

Имаме същия проблем с BitChute. Ако обаче ги сложим в спам филтъра, няма да може да се добавят връзки дори в статията за тях. Може би У:СФИН?
— Luchesar • Б/П 12:32, 3 декември 2021 (UTC)

Добре, да опитаме У:СФИН. --Поздрави, Петър Петров 20:46, 3 декември 2021 (UTC)

Задължително ли е да има връзка в статията? Адресът в <nowiki> може би е достатъчен? --Спас Колев (беседа) 19:38, 6 декември 2021 (UTC)

Добър въпрос. В английската са цитирали някои неща от support.bitchute.com, но това може да се добави като изключение. Адресът на сайта в инфокутията се тегли от Уикиданни, така че там няма проблем. И дори за външните препратки може да го изтеглим по същия начин. В същото време, У:СФИН по идея е повече за сайтове, които все пак може да са подходящи и полезни за цитиране, когато се внимава. Видеоплатформите за споделяне, където всеки може да си качва каквото си поиска, поначало не са такива (също като социалните мрежи), а пък когато и са известни с публикуването на недостоверно съдържание, това ги прави съвсем определено неподходящи за каквото и да е цитиране.
— Luchesar • Б/П 11:45, 7 декември 2021 (UTC)

 wikipedia-spam/pull/5
— Luchesar • Б/П 15:11, 10 декември 2021 (UTC)

Специални:Diff/11219110
— Luchesar • Б/П 01:59, 12 декември 2021 (UTC)

Alexa Internet

Здравейте! През годините наблюдавам посещаемостта на различните уебсайтове (вкл. Уикипедия) чрез Alexa Internet, в тяхна публикация разбирам че от 1 май 2022 г. ще престанат да съществуват. Спомням си че преди години имаха повече по-подробни общественодостъпни данни за посещаемите сайтове, по държави и щати в САЩ (включително)... Ще ми се да има алтернативен подобен сайт, който да отразява и Уикипедия.. В сравнение с много държави посещаемостта на Уикипедия в България е по-висока... --PowerBUL (беседа) 15:22, 11 декември 2021 (UTC)

Правителство на Кирил Петков

Виждам, че в Уикипедия вече сме съставили правителство, а все още ПП няма мандат за такова. Смятам, че е редно тази статия да се изтрие и защити, докато нямаме финални официални данни, след което да се възстанови за да се допише. Има ли други мнения? --Стан (беседа) 13:47, 10 декември 2021 (UTC)

Много добре си обърнал внимание. В най-добрия случай статията може да бъде за „предполагаемо“, „очаквано“ правителство, но пак ми се струва твърде хлъзгава тема. Ние не сме новинарски сайт. От друга страна, може би не е лошо, че вече е положен труд по статията, тъй като действително е по-вероятно въпросното правителство да се реализира, отколкото да не се. Затова може би най-добре за момента тази статия да се прехвърли в инкубатора?
— Luchesar • Б/П 14:01, 10 декември 2021 (UTC)

Да, това е даже по-доброто решение. И в двата случая текущите редакции ще се запазят, но ако е в Инкубатора междувременно може да се актуализира, докато нямаме официални данни. --Стан (беседа) 14:04, 10 декември 2021 (UTC)

Готово Оставих пренасочване срещу повторно създаване, но не знам дали е добра идея. --Спас Колев (беседа) 17:46, 10 декември 2021 (UTC)

Според мен е добра.
— Luchesar • Б/П 18:05, 10 декември 2021 (UTC)

Напоследък толкова неща преписват от Уикипедия, че с чиста съвест и правителство ще им съставим :) --Stanqo (беседа) 20:00, 10 декември 2021 (UTC)

Имаме си и ново министерство – Министерство на икономиката и индустрията на България. PR-ите действат. --Rumensz (беседа) 22:03, 10 декември 2021 (UTC)

Преместих го и него. В този случай не е ясно нужно ли е да има отделна статия за всяко преименуване или трябва да се премести старата. --Спас Колев (беседа) 11:02, 11 декември 2021 (UTC)

PR-ите наистина работят усилено по тази статия, като всяка направена редакция е или връщана от нерегистрирани или други вероятно партийно обвързани потребители, или променяна по техен вкус. Направих вчера редакция по цвета в {{Министър/ПП}} както той е зададен в статията на партията и всички други чуждоезични енциклопедии, но всеки път редакция по шаблона или статията е връщана без някаква причина. --  Scriptur ^Talk 10:45, 12 декември 2021 (UTC)

Ако има недобросъвестни редакции от нерегистрирани или наскоро регистрирани, може на У:ЗА да се поиска полузащита.
— Luchesar • Б/П 16:17, 12 декември 2021 (UTC)

Неутрална гледна точка относно македонските език и литаратурна норма

Разговаряно ли е вече относно "макендонски език" като част от заглавие? Примерно, има мнения, че "Прилагателни в македонския език" не може да съществува, но "литературна норма" може. Не виждам причина да изтриваме македонския език от заглавията в Уикипедия. Преди всичко, македонският език съществува според хората, които го говорят. Също, той съществува според много други Уикипедии (язык, Sprache, language, Język и т.н.). Българската Уикипедия също посочва, че "нормата" често се нарича "език". Разбирам, че правителството на България има следната позиция: "България ще признае македонския език и македонската идентичност, ако Северна Македония признае, че исторически те произтичат от български основи". Но моят въпрос е относно позицията на Уикипедия, а не на правителството. Вижте езиковедската полемика като отделна от политическата полемика. Или ако БГ Уикипедия следва политическите решения на българското правителство, то кое политическо решение ще бъде смятано, че ни позволява да ползваме "македонски език"? --cryout (беседа) 13:28, 13 декември 2021 (UTC)

Ще си позволя да споделя един свой житейски опит, като подчертавам, че това е просто лично виждане, формирано от моя личен път в живота и от моето възприятие за света. Когато се озова на ново място – може да е ново работно място, може да е някакъв друг колектив, например спортен, или дори просто когато съм на гости в дома на някого – помня, че хората в това ново за мен място вероятно са врели и кипели в него. Ако забележа неща, които ми се виждат глупави или неправилни, първо се замислям много критично дали наистина са такива. След това отделям време сам да намеря всичката възможна информация – за да не губя ценното време на своите колеги, независимо за колко ценно смятам своето. То не е по-ценно от тяхното. И ако накрая остана убеден, че трябва да повдигна въпроса, старая се да го задам тактично, защото помня, че е много вероятно да не знам много неща, които тия хора знаят. И най-често се оказва именно така.

Виждате ми се интелигентен човек, затова се надявам, че ще разберете какво Ви казвам и без да се налага да съм по-прям. Но ако се наложи, мога да го кажа и директно. Едно от хубавите ни качества на българите е, че знаем и две, и 200.
— Luchesar • Б/П 16:48, 13 декември 2021 (UTC)

Luchesar, целта ми е да помогна на българската Уикипедия. Опитах да намеря инфо по темата за македонския език, но не намирам. Затова питам дали е обсъждано преди (предполагам, че е), за да се информирам, без да губя времето на другите. Със сигурност уважавам Вашето време и защото ми помагате толкова много по други теми. Ценя го. Да, мисля, че разбирам какво казвате. Не, не мисля, че решението за макендонската езикова норма е глупаво, но да, сегашното решение ми изглежда неправилно и желая да го разбера по-добре. ... В Уикипедия съм от 2005 г., но това не значи, че разбирам всичко. Всъщност, разбирам много малко неща. Ако има по-добро място да ги питам, моля насочете ме. --cryout (беседа) 17:19, 13 декември 2021 (UTC)

@Luchesar, и директно към Вас, наистина ценя добре обмислените Ви мнения по различните теми. Ако успея да се "скарам" и с Вас, значи някъде наистина греша и ще се радвам да се уча. Наистина го мисля - нито капчица ирония --cryout (беседа) 17:22, 13 декември 2021 (UTC)

Продължено на Беседа:Македонска литературна норма#Неутрална гледна точка относно македонските език и литаратурна норма.

Въпрос относно страница

Здравейте.Създадох страничка,но не виждам да е активна- видима в пространството.Как мога да я активирам?
Дебора Жечева (беседа) 19:32, 13 декември 2021 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, основната идея на потребителските страници е да улесни комуникацията между потребителите (вижте Уикипедия:Потребителска страница). Целта не е тя да е видима в Интернет пространството. Автобиографии също не се одобряват. И извинявайте за въпроса, но ако наистина сте Дебора Жечева, не сте ли твърде малка, за да редактирате?--Svawt95 (беседа) 20:17, 13 декември 2021 (UTC)

Svawt95, никой не е твърде малък за да редактира Уикипедия! Стига да може да чете и пише всеки е добре дошъл. Сале (беседа) 05:51, 14 декември 2021 (UTC)

За мен няма проблем, но не знам за момичето (ако наистина то пише) колко е добре да прекарва време в интернет сама, където всеки може да си пише с нея. Нищо лично спрямо никого, мое разбиране. --Svawt95 (беседа) 07:11, 14 декември 2021 (UTC)

Доволно ме разсмя Svawt95. Дебора Жечева, за коя страничка става дума?--Rebelheartous (беседа) 09:40, 14 декември 2021 (UTC)

Rebelheartous:, няма лошо, ако съм успял да разсмея някого. Позицията ми е принципна (за интернет и децата), може и да не я споделяте. А иначе става въпрос за потребителската страница на момичето, или поне това виждам в приносите й. Писала е нещо и в собствената си беседа, но Ted Masters (беседа - приноси) го е махнал.--Svawt95 (беседа) 11:16, 14 декември 2021 (UTC)

Въпросите всъщност са добри. Правилата на Уикипедия не забраняват на никого да редактира независимо от възрастта си, но не съм убеден, че нещата са съвсем същите със споделянето на лична информация. Неслучайно в социалните мрежи има ограничения за възраст. Например в Дискорд е забранена регистрацията на лица от България, които не са навършили 14 години (т.е. са малолетни, като за различните страни има различна минимална възраст, явно съобразена с местното законодателство), а до навършване на 18 години (непълнолетни) е нужно съгласието на родител или настойник (друг е въпросът, че на практика тези ограничения едва ли се спазват). Не съм юрист обаче и нямам никаква представа какво казва законодателството по случая. За по-сигурно бих изтривал всякакви лични данни на лица, които изглежда да не са навършили пълнолетие, и особено на малолетни.
— Luchesar • Б/П 11:28, 14 декември 2021 (UTC)

В крайна сметка точно това и направих: изтрих потребителската страница с личните данни и заличих от историята редакцията на беседата, в която също ги имаше. Тъй като вече данните ги няма, да поясня: ако са били верни, момичето е на 12 години и беше публикувало точната си дата на раждане и място на раждане. Тези данни ги има и на други места в интернет и може би е вярно, че момичето е детски модел и актриса (което беше другото описано). Но тъй или инак смятам, че без изрично съгласие от родители или настойници, по-добре да не разрешаваме на малолетни (за непълнолетни иди-дойди) да пишат за себе си (дори няма как да сме сигурни дали човекът е същият, за когото се представя).
— Luchesar • Б/П 11:39, 14 декември 2021 (UTC)

Администратори в Уикиизточник 2022

Алиса Селезньова, StanProg, ShockD На 23 декември изтичат правата ви на администратори в Уикиизточник. Бихте ли се съгласили да поемете отново тази отговорност, вероятно за поредна една година?
— Luchesar • Б/П 12:54, 7 декември 2021 (UTC)

От както сме администратори там, не сме извършили нито едно административно действие, освен първоначалното почистване. Реално няма особена работа да се върши, но е добре да имаме поне 1 администратор, за да може тази дейност да не зависи от външни администратори, които не говорят български и понякога трудно могат да разберат съществото на проблема. Нямам нищо против да ми бъдат продължени правата. --Стан (беседа) 17:14, 7 декември 2021 (UTC)

Точно така, хубаво да имаме постоянно поне един човек (но най-добре повече от един), който да може да реагира при нужда. Благодаря ти!
— Luchesar • Б/П 17:21, 7 декември 2021 (UTC)

Съгласна съм със Стан, но също нямам против да ми бъдат продължени правата - по-добре да може повече от един човек да реагира при нужда, може би.-- Алиса Селезньова (беседа) 21:26, 8 декември 2021 (UTC)

Определено най-добре да е повече от един! Всеки, който е бил сам администратор в такива проекти, знае колко потискащо може да бъде да няма никой друг, на когото да можеш да разчиташ за помощ. Страхотно, много ти благодаря!
— Luchesar • Б/П 23:18, 8 декември 2021 (UTC)

ShockD май е доста зает с работа. Ако има други желаещи, пишете! Но не се колебайте твърде дълго: стюардите обикновено са окей с една седмица гласуване, обаче не е хубаво да отлагаме нещата за последния момент. Може би ще изчакам до неделя, преди да пусна гласуването. Ket, Сале, може да е добра възможност да потопите ръце в администраторството, без непременно да е в горещата вода на Уикипедия?
— Luchesar • Б/П 14:42, 10 декември 2021 (UTC)

Лъчо, благодаря за сръчкването, но нямам спомен през годините някога въобще да съм поглеждал Уикиизточник камо ли да съм опитвал да редактирам нещо там. Би било твърде неуместно да се кандидатирам за администратор в проект за който знам единствено че съществува. -- Сале (беседа) 21:13, 11 декември 2021 (UTC)

Хаха, fair enough, мерси! Пуснах гласуванията, че още малко дори и за една седмица гласуване нямаше да имаме време.
— Luchesar • Б/П 16:18, 12 декември 2021 (UTC)

@StanProg 2A02:1388:ED:E646:C868:CFB3:8664:AD45 13:45, 15 декември 2021 (UTC)

Малък проблем

Английската страница сочи към Шарл дьо Гол (пояснение), но нашата не сочи към другите. Xunonotyk (беседа) 10:08, 15 декември 2021 (UTC)

Подобна е ситуацията с Международно летище Белфаст. --Молли (беседа) 10:15, 15 декември 2021 (UTC)

Поправих летището в Белфаст. За Шарл дьо Гол не виждам проблем. Сочи към английската. --ikonact (беседа) 10:25, 15 декември 2021 (UTC)

Пробвах от няколко устройства и браузъри. Долу вляво където е добавяне на препратки е празно. Както и липсва връзка към Обект в Уикиданни. Xunonotyk (беседа) 10:39, 15 декември 2021 (UTC)

Прави се празна редакция, за да се обнови кеша в сърварите. --Rumensz (беседа) 11:04, 15 декември 2021 (UTC)

Мисля, че може и от менюто горе до историята или просто Alt+Shift+*--ikonact (беседа) 14:02, 15 декември 2021 (UTC)

Alt+Shift+* изисква да е включена джаджата PurgeTab в Специални:Настройки#mw-prefsection-gadgets. Но е наистина полезно напомняне. UTCLiveClock също помага: изчиства копието, когато се щракне върху него.
— Luchesar • Б/П 18:26, 15 декември 2021 (UTC)

Кавички за имена на музикални групи по БДС

Здравейте, с потребител Carbonaro на беседата му, се отвори въпросът за това имената на музикалните групи да се изписват с кавички („“), както са описани в „Официалния правописен речник на българския език“. Въпросът не е чак от толкова голямо значение за мен, но той държи така да бъде, защото така били правилата и вероятно има право. Но аз лично знам какъв къртовски труд означава да се добавят кавички във вече съществуващите статии за музикални групи, навсякъде, където се среща името на групата. Ето затова, може би е добре да се вземе някакво принципно решение по този въпрос и ако може това да се коригира с бот, би било чудесно. --Станислав Николаев 14:02, 15 декември 2021 (UTC)

Същото важи за спортните клубове - неслагайки кавички, Уикипедия наистина накланя, но май то така или иначе ще се наклони и съвсем скоро ще се нормират без. -- Мико (беседа) 14:11, 15 декември 2021 (UTC)

Може, но към момента ИБЕ има ясно правило - с кавички, освен в заглавия и подобни (примерно инфокаретата), където може и по двата начина. Не мисля, че има какво толкова да обсъждаме. --Спас Колев (беседа) 15:22, 15 декември 2021 (UTC)

Колеги, моля, първо се запознайте с конкретния казус. Stolz твърди, че е редно да се изписва без кавички името на групата в случаи като тези:

• Дискография на Куийн,
• Дискография на Скорпиънс.

Според „Официалния правописен речник на българския език“ в този случай, щом името на групата е изписано с кирилски букви, кавички трябва да се поставят.

Можете и сами да проверите това: Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 97, т. 104.3.2, 104.3.3, с. 98, т. 105.6. Carbonaro. (беседа) 15:35, 15 декември 2021 (UTC)

И с латински - пак с кавички, само в италик - не. --Rumensz (беседа) 15:47, 15 декември 2021 (UTC)

Никъде не съм писал, че е редно да се изписват без кавички. Станислав Николаев 15:58, 15 декември 2021 (UTC)

Да - нема кво да се обсъжда - откровена неграмотност като с бройните за редни. Горното беше само разсъждение за развоя на езика. -- Мико (беседа) 16:38, 15 декември 2021 (UTC)

Малко, по-малко Разговори се превръща в място, на което просто ти „набиват канчето“, в случай че не знаеш нещо и си поискал съвет от останалите редактори. Поне това показват последните дискусии тук. А темата, която повдигнах бе просто да се изяснят нещата по тези въпроси и да запрятам ръкави с корекциите, поне по статиите за музикалните групи. --Станислав Николаев 17:15, 15 декември 2021 (UTC)

en:Veneer theory е интересно четиво. Лично аз не съм съгласен с обясненията, които дава теорията, но наблюденията ѝ, според мен, не са твърде далеч от истината.
— Luchesar • Б/П 18:22, 15 декември 2021 (UTC)

Може би има нужда от едно важно уточнение: не съм отправял упреци към Станислав. Забелязвам, че наистина не става много ясно, затова ето няколко примера, показващи какво точно имаме предвид:

• Дискография на „Куийн“ – „Куийн“ е с кирилски букви и е част от словосъчетание. Затова се слагат кавички.
• Дискография на Queen – името на групата е с латински букви и затова кавички не се поставят.
• Дискография на Куийн – кавички не се поставят, защото името е с кирилски букви, но с различен шрифт.
• Куийн – в заглавието на статията кавички не се поставят поради специфичното графично оформление.
• Група „Куийн“ – собственото име е приложение в рамките на словосъчетание.

Източник: Официален правописен речник на българския език. София: Просвета, 2012, с. 97, т. 104.3.2, 104.3.3, с. 98, т. 105.5, 105.6. Carbonaro. (беседа) 08:49, 16 декември 2021 (UTC)

Ако аз съм те засегнал с „неграмотността“, изключително съжалявам - не съм имал нищо лично - никой от нас, най-малкото аз, е сто процента грамотен (тъй като такова нещо и няма) и точно това се опитваме да правим на Разговори - да си изясним как да процедираме в умерената мъгла. Още веднъж се извинявам и съжалявам. -- Мико (беседа) 09:25, 16 декември 2021 (UTC)

Не, не се чувствам засегнат, прави си, че никой не може да е напълно грамотен, но очаквах тук да получа съвет как е правилно и в случай, че е нужно, да започвам да преправям това в тези статии. От друга, страна част от отговорите, не само не ми дадоха яснота, но и още повече ме объркаха по темата с тези кавички. Станислав Николаев 11:07, 16 декември 2021 (UTC)

Това изглежда като добър пример за включване в Уикипедия:Правилен български език, а вероятно и в Уикипедия:Стил.
— Luchesar • Б/П 11:45, 16 декември 2021 (UTC)

Оповестяване на платени приноси

Каква е добрата практика за оповестяване на платени приноси? Съдържанието е преводи от други Уикипедии на почти случаен принцип. Съдържанието не е от директен интерес нито на плащащия, нито на изпълнителя. --cryout (беседа) 15:35, 12 декември 2021 (UTC)

Cryout Виж т.4. Платени приноси без разкриване от Условията за ползване на проектите на Уикимедия.
— Luchesar • Б/П 16:09, 12 декември 2021 (UTC)

Iliev , благодаря, ще следвам тези три практики и ще питам отново тук след като създадем новото съдържание: Изявление на потребителската страница; на беседата на страницата; в резюмето по отношение на всеки платен принос. (може да не се срещаме при всеки принос, но ще обясняваме за всяка статия). --cryout (беседа) 16:56, 12 декември 2021 (UTC)

Cryout, ако плащането е от Кан Академия или друга подобна организация, според мен най-добре просто го посочи на потребителската си страница. „За преводите на статии от други Уикипедия, избрани на почти случаен принцип, получавам заплащане от организацията/фирмата Х“ или нещо такова. Ако вземе да се слага на всяка беседа, има опасност да бъде изтълкувано като реклама (факт е, че много фирми правят дарения директно на Фондацията, но никога не получават в замяна реклама). На всяка отделна редакция пък би било излишно – това повече има смисъл, когато заплащането е също в конфликт на интереси, какъвто явно не е случаят тук.
— Luchesar • Б/П 17:20, 12 декември 2021 (UTC)

Плащането е от моя джоб. Да поясня, аз не взимам пари от когото и да било, особено Кан Академия. Всъщност давам за работа по преводите на Кан Академия. Както понякога дарявам на Уикипедия, така дарявам и на Образование без раници да прилагаме Кан в България. Накратко, не взимам пари, ами давам. Доста пъти хора са се чудили какво и защо правя и често им е трудно да приемат простото обяснение: опитвам да помагам на ученето на децата, безвъзмездно. Надявам се ще уикипедиамците ще разберат мотивацията ми по-лесно от средния българин :-) --cryout (беседа) 17:47, 12 декември 2021 (UTC)

cryout, разбирам, благодаря ти за обяснението. Сега осъзнавам смисъла на множественото число в „ще обясняваме“. Наистина, иначе ми звучеше малко странно на теб да ти плащат, но помня, че преди време имахме една среща с приятни млади хора от Кан Академия, та реших, че може да е някакво, макар и неочаквано, продължение.

Това е интересен казус. Поначало, в Уикипедия не гледаме с добро око на платените приноси. Има много причини за това и далеч не само възможните конфликти на интереси са важни. Например, ако се знае, че за определена работа може да се получават пари, възможните нови (а и не само нови) редактори може да загубят интерес към останалата работа, която най-вероятно е не по-малко важна. Възможно е дори въобще да се създаде впечатление, че работата в Уикипедия се заплаща – а това ще убие идеята за доброволчеството.

Доброволчеството е от критично значение за проекта. Какво би станало, ако различни хора започнат да наддават кой ще плати повече на редактори, за да пишат едни или други неща? Дори да го правят безкористно, това ще създаде, според мен, особен опасен прецедент, именно защото ще отвори широко вратите и към користно плащане. А това – едва ли е нужно да убеждавам някого – ще бъде краят на Уикипедия.

Практически сигурен съм, че допускането на платени приноси е резултат единствено от прагматичност: по-добре хората да си признават и да го обявяват, отколкото да го правят потайно, защото е забранено. И, в крайна сметка, на подобни платени приноси – каквито и да са – продължава да се гледа с подозрение и се очаква да бъдат минимални. И, по дефиниция, в конфликт на интереси. От всички останали редактори се очаква да работят безвъзмездно.

Благодаря ти, наистина, че си откровен. След като премислих всичко отново, бих те помолил да се откажеш от идеята да плащаш (и на Кан Академия бих казал същото, ако го правеха те). Или най-малкото да не е с пари. Максимумът, на който сме се съгласили, например при разни състезания, е отличилите се да получават книги (и обикновено до определена, не много висока стойност) като награда за труда си.

Може би може да помислиш за такъв вариант: да подаряваш книги срещу превеждане на статии. С това аз бих бил окей. С плащане – не.

Най-добре и други колеги да изкажат мнение. Почти сигурен съм, че Сале би искал да вземе отношение.
— Luchesar • Б/П 18:09, 12 декември 2021 (UTC)

@Luchesar, разбирам гледната ти точка - говорил съм с уикипедианци и преди няколко месеца и са споделяли подобни мисли на твоите. Прагматически погледнато, аз продължавам да искам Уики БГ да е по-пълна от днес, като на други езици.

Относно Кан Академия, там също е отворено за доброволци - всеки може да превежда без да пита; но когато бяхме само доброволци, много хора превеждаха и общата скорост бе много ниска; започнахме да предлагаме символично заплащане и нещата потръгнаха, като днес имаме доста пълна Кан Академия безплатно достъпна за всеки. Самото заплащане е няколко пъти под пазарното - ако пазарът е на 10 стотинки на дума, то ние сме плащали 1 стотинка на дума (поне 10 пъти по-евтино) или дори по-малко; С такива пари не можеш да оцелееш; с други думи, поощрение е, но "заплащане" е силна дума.

Въпросът ми е подобен за Уикипедия - как да допринеса икономически рентабилно? Ако цената на моя труд е 100лв на час и не знам дали мога някога да преведа над 300-500 думи на час (трябва да са по-малко, ако е качествено, но да кажем, че Google Translate ми помага); това прави 20-30 стотинки на дума. Следва въпросът в математическата задача: дали (а) да плащам по 20ст/дума като пиша аз в Уикипедия; (б) да плащам 10 ст/дума като ползвам професионална помощ, (в) да плащам 1 ст/дума на хубави млади хора, за които няма вариант това да го правят твърде дълго за пари, (г) да плащам 0 ст/дума и така да не правя нищо или (д) друг рентабилен вариант? Въпросът не е само риторичен.

Наистина ми е интересно какви други варианти съществуват. Конкретно за даряването на книги, правили сме го за Кан - ако от подобно състезание създадем 10 000 думи над очакваното (реалистично очакване) и това отнеме 5-10 часа да организирам процеса, това прави пак 5-10 ст/дума и пак е няколко пъти по-скъпо удоволствие от подхода, който предлагам. Оставам отворен за идеи с добър cost-benefit в името на доброто на Уикипедия. Междрувременно, ще продължа с експеримента със символичното плащане, като ще гледам много сериозно да следвам всички правила и да не "канибализирам" работа, която е щяло да се свърши така или иначе. Целта ми е да науча какво работи и какви са последиците. Ако има сасирвания на кръвта, ще прекратя експеримента. Против интереса ми е да плащам за безплатни неща. --cryout (беседа) 19:20, 12 декември 2021 (UTC)

Мисля, че е много почтено, че питате и искате да обявите, че плащате за редактиране в Уикипедия. Аз лично като обикновен редактор нямам проблем, ако някой получава плащане за редактиране (честно казано мисля, че и в момента има такива хора, просто не го оповестяват); моята лична мотивация не е обвързана с мотивацията на другите, а някакво, дори символично заплащане, вероятно наистина ще помогне да дръпнем с количеството, качеството и обема на статиите. Успешна седмица и благодаря за добронамереността и прозрачността!-- Elizaiv22 (беседа) 22:52, 12 декември 2021 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ cryout, благодаря ти за споделените размисли. Това е наистина полезна дискусия. Разбирам също добре написаното от теб и го намирам за разумно. С някои неща може би не съм съвсем съгласен, или по-скоро ги виждам по-различно. Например познавам колеги, които в работата си изкарват също доста добри пари, и някои също не работят в България, но това не им пречи да работят и в Уикипедия. Вярно, очевидно щом не жертват работното си време, значи жертват личното си.

Но, в крайна сметка, това е смисълът на Уикипедия: човек трябва да го прави заради каузата, заради онова топло чувство в корема, заради онази особена морална сила, която единствено може да даде саможертвата в името на някакво възвишено общо благо – стоящо несравнимо по-високо от мизерното ни физическо съществуване. Защото дори да живеем в невиждан материален разкош, в душата ни пак може да бъде мрачна мизерия.

Ще повторя обаче, че разбирам доводите ти и ги смятам за логични. Разбирам също как искаш да си полезен, макар да не можеш лично да го направиш (нека не се лъжем: човек трябва и да има възможност да отдели от личното си време, а това невинаги е възможно и невинаги е защото човек не желае да отделя лично време – просто може да няма такова).

Какво наистина може да се направи? Това е добър въпрос, защото може би и други хора биха искали да помагат конкретно на българската Уикипедия (а не просто да даряват на Фондацията или освен да даряват на Фондацията).

Мисля си дали няма да е най-добре да организираме по-често състезания със символични, но все пак приятни награди? В момента такива май се провеждат веднъж или два пъти в годината, а би могло да са дори ежемесечни. И наградният фонд може да е по-щедър, като награди да получават не само първите (мисля двама), но и тези по-назад в класацията, които все пак са се отличили достатъчно. Не мисля, че ще бъде „развращаващо морала“, ако хората получават по някоя хубава книга, когато през изминалия месец са превели качествено (или дори сами са написали) десетина или дори повече статии.

За мен ключови са следните неща (може би пропускам някои, може и да премисля някои, така че това е само „off the top of my head“):

• Наградите да имат символично значение: освен книги, може да са абонаменти за библиотеки или въобще всякакви други неща, които имат връзка с познанието, и които, на практика, биха направили редакторите още по-добри последователи на „духа на Уикипедия“. Паричните награди, дори да са малки като стойност, създават съвсем, съвсем друго разбиране за смисъла на Уикипедия. Освен това бих очаквал, че след като хората очакват пари, но са съгласни да са малко пари, накрая работата ще стане „като за толкова пари – толкова“. Няма ли ентусиазъм, няма ли влагане на душа, а само „едни там дребни пари да взема“, нищо хубаво не излиза.
• Наградите да са отворени за всички редактори. И да има състезателен елемент – трябва да печелят най-добрите (или поне достатъчно добрите), избрани от някакво достатъчно голямо жури (избрано може би от общността), а не просто избрани от някого, без значение от кого, и без значение колко би бил искрено благодетелен този човек. Защото, както вече писах, иначе ще създадем опасен прецедент, а напоследък Уикипедия и така е обект на не особено доброжелателни интереси от разни обидени VIP персони, политици и прочие. Последното, което искаме, е да им дадем оправдание и те да плащат на избрани от тях „редактори“, с които да „поръчват музиката“ в Уикипедия. Факт е, че и сега могат да го правят скрито, но така поне имаме всички основания да ги блокираме до дупка, защото абсолютно категорично нарушават принципите ни. Създадем ли сива зона – може да се плаща, ама не съвсем за всичко (и кой определя за какво може?) – ще си вкараме таралеж в гащите.
• Всичко трябва да е напълно прозрачно. Но това вече е ясно и бездруго (нали оттам тръгна разговора).

Ще продължа да си мисля по темата. И нека за пореден път напиша, че оценявам високо откровеността ти. Интересно ми е също как виждат нещата останалите колеги.
— Luchesar • Б/П 21:21, 12 декември 2021 (UTC)

Аз също мислех да предложа награди за състезания. И не само за новонаписани статии, а по-скоро за работа по недостатъците на съществуващи статии така, че да повишим качеството на Уикипедия. Както по-горе бях предложила месец за попълване с източници. Или създаване на статии за термини и заглавия, за които има много препратки, а те самите все още не са написани. Или за поправка на неточни пренасочвания. Или за корекции на правописни грешки, които никак не липсват тук. Или дори за измъкване на статии от Инкубатора. И т.н. Въобще има доста широко поле за действие. Според мен ще има редактори, които да се включат. По-скоро ще ни липсват организатори. --Молли (беседа) 21:36, 12 декември 2021 (UTC)

Много добра идея – силно подкрепям! Съвсем ми излезе от главата онова предложение, а то е много разумно! Именно защото не само писането на нови статии е важно! Подобряването на качеството на съществуващите е поне толкова важно, да не кажа дори много по-важно. Нерядко чувам критики колко зле са едни или други статии, и тези критики не са без основание. Трябва да призная, че самият аз рядко чета българската Уикипедия – дори за теми, свързани с България – което вероятно говори много само по себе си. И е изключително жалко. Иначе, мисля, че организатори може да се намерят. Може би дори за самите организатори може да има подобни награди, особено ако са си свършили отлично работата.
— Luchesar • Б/П 21:59, 12 декември 2021 (UTC)

@Luchesar, @Молли, какво ще кажете за следното предложение: някой вдига ръка да организира състезанието, а аз осигурявам наградите? (ще се радвам да помогна с организацията, но няма да мога да я водя и ще трябва другият човек да гарантира навременната работа; други също могат да се вклчат в наградите; наградите трябва да са лесни за даване, като пращане на ваучер за нещо по ел. поща).

Както споменах по-горе, правили сме такива състезания и има тънкости. Например, организаторът ще трябва преди всичко да ни доведе до правила, които гарантират смисленост и честност. (участва всеки, заявил участие; броят се само смилени редакции върху същестуващи статии; спечелилият се определя случайно, като всяка редакция = 1 "билетче")

Можем и да мислим как да отворим вратите пошироко за хора, които иначе не участват толкова. (Например, под дадена възраст, момичета, от конкретна община ... или просто човек, който не е редактирал много преди. Може и да е работа с конкретни групи в даден уни, читалище и т.н.)

Първата стъпка би била оповестяването, че търсим органиатор. --cryout (беседа) 22:58, 12 декември 2021 (UTC)

На мен това ми звучи много разумно. Също колегите, които имат конкретен опит с организация на досегашни състезания при нас, могат вероятно да споделят своя полезен опит. Ваучери звучи съвсем добре и действително е важно да не се губят излишни усилия в самата организация. За щастие, в днешно време с интернет наистина има толкова удобства.

Нека формулираме, наистина, основните принципи и правилата, както и може би да помислим за възможна тема за „пилотно“ състезание. Между другото, сещам се, че също можем да включим към възможните теми за бъдещи състезания и сканирането на документи от Държавния архив, което правеше толкова всеотдайно Спасимир (но там има и бюрократични сложности откъм архивите). През седмицата обикновено имам по-малко възможност да отделям време, но ще се старая да се включвам и да помагам с каквото мога.
— Luchesar • Б/П 23:28, 12 декември 2021 (UTC)

И леко офтопик, но не съвсем несвързано.

В сървъра ни в Дискорд вече има близо 300 човека, повечето от които са доста млади хора, вероятно дори ученици. По стечение на обстоятелствата, точно се заговорихме с един младеж – даже той всъщност има приятен жив интерес и поде разговора – за възможни стриймове на живо с истории за Уикипедия, показване как се редактират статии, разказване и обсъждане на принципите и правилата на енциклопедията, и дори може би разговори на живо с други редактори (дори имам идея за не особено оригинално име на стриймовете – „Часът на Уикипедия“). Мисля, че това също е една общност, която може да е полезно да въвлечем (това ми беше една от идеите за сървъра, освен, че е много приятно и удобно средство за комуникация – далеч, далеч по-приятно от Фейсбук, например). И определено ще имам предвид да пускам в сървъра съобщения за състезанията.

Знам, че при предишни състезания имаше известен интерес – Уикипедия:Разговори/Архив/2021/март#ЦИЕ пролет 2021 – макар да не знам колко беше реалният сух остатък.
— Luchesar • Б/П 23:38, 12 декември 2021 (UTC)

Резултатите от състезанието са на Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ пролет 2021/Статистика, а най-отдолу има обобщение по години. Rumensz (беседа) 11:12, 15 декември 2021 (UTC)

@Luchesar, как да формулираме? Например, да създам ли нова страница, където да предложа награди и правила? (правил съм "Edit Wars" за вътрешната Уики при предишния ми работодател и имам конкретни практики и зареждаща положителна енергия от тогава :-) )

За ученика, с когото си говорил: Да дава газ!Уикипедия:Разговори|Р ;-).

Една теоретична, но важна бележка към "колеги, които в работата си изкарват също доста добри пари, и някои също не работят в България, но това не им пречи да работят и в Уикипедия". Имам над 1000 редакции в Уикипедия. Половината са от 2005-2006г и другата половина от 2019-2021г; ако първата половина бе нужна да се уча и дупката по между двата периода си е мой провал, то втората половина от дадена гледна точка е егоистично разточителство на времето ми (нарочно прекалявам със силата на думите). Защо? Защото би било супер, вместо моите нови 500 редакции, да инвестирам време, за да мотивирам още 2 000 или дори повече редакции. На работата си все по-малко се занимавам с крайната работа и все повече се занимавам със създаването на приятна среда за други да постигат своите цели и мечти. Маркс може би ще ме обвини в непродуктивен труд (en), а аз опитвам да мисля в посока на ефективен алтуизъм (en) ... иронията, че и двете статии не същестуват, е нарочна и поправима ;-) ... Други хора със специфични умения също могат да правят каквото значт - ботове, статистики, проверка на закони за авторско право и т.н., все неща, които не са директно редактиране на главното именно пространство --cryout (беседа) 00:01, 13 декември 2021 (UTC)

cryout, съжалявам ако прозвучи грубо но споменаването на това кой какви пари изкарва е абсолютно ненужно тук и дори бих казал грозно. Смисълът на всяка доброволна дейност е именно в това да не бъде стимулирана с пари. Броят редакции също не е добре да се изтъква като аргумент. За щастие в българоезичната Уикипедия държим повече на качеството отколкото на количеството въпреки че има и шепа редактори които настояват на противното. Аз имам повече от 1000 редакции, но смятам себе си за много мързелив участник в проекта в сравнение с доста други и никога не бих си позволил да използвам приходите си като извинение за това (също от чужбина между другото). Няма пряка зависимост между обема и времето за една редакция. Случва се за добавяне или премахване на три думи или дори за простото поставяне на шаблон {{източник}} да отидат няколко часа ровене по Интернет и търсене на най-правилната формулировка, което е проблем за всеки човек а не само за добре платените. При това с ясното съзнание че шаблон {{източник}} например винаги предизвиква негативна реакция като се почне с отблъскване на начинаещи редактори и се стигне до лични нападки от опитни такива. Между другото най-времеемки често се оказват редакциите тук в Разговори. В крайна сметка целият смисъл на доброволния труд е в името на дадена кауза да отделиш от времето си като по този начин лишаваш себе си, приятелите си, близките си, децата, внуците си и т.н. от споделянето на това време с тях. За пропуснати ползи под формата на заплащане пък да не говорим. Колкото до изказването „в работата си все по-малко се занимавам с крайната работа и все повече се занимавам със създаването на приятна среда за други да постигат своите цели и мечти.“ това е нещо което мога подпиша с две ръце дето се вика и се старая в същата насока от бая години насам, но това е съвсем друга история. -- Сале (беседа) 01:47, 13 декември 2021 (UTC)

Сале, промених езика по горе да е "ако". Нека забравим кой съм аз и дали правя 10лв, 20лв или 500лв на час. Въпросът за ефективния алтруизъм остава. Моята гледна точка е по-различна от на много други хора. Но не мисля, че гледната ми точка е "грозна". Ако обяснението ми е излязло като грозно, значи съм сгрешил и съм готов да променя позицията си. За създаването на добра среда за работа -- за мен е важна история. Не на теория, а на практика. Оставам отворен за идеи. --cryout (беседа) 02:50, 13 декември 2021 (UTC)

Сале, четейки отново какво написах по-горе, наистина части да ненужно силни и някои части не са нужни, за да поясня идеята си. Свикнал съм да греша и да се оправям след това и понякога това ми позволява да казвам глупости. Извинявам се и ще гледам винаги да поставям Уикипедия на първо място, никога себе си, дори и когато споделям личното си мнение. --cryout (беседа) 03:00, 13 декември 2021 (UTC)

Мисля че имаме доста близки разбирания, но все пак аз съм категорично против какъвто и да е финансов стимул дори и да е символичен от рода на 1 стотинка на дума. Смятам че това е разрушително не само за Уикипедия но и за всеки проект който разчита на доброволци. Може би е много крайно мнението ми, но смятам че имам солидни аргументи. Още повече че в случая с Уикипедия на практика този който плаща оценява приносите а това също не бива да се оставя на един човек а дори и на група хора. Колкото до символични материални стимули от рода на книги, грамоти и награди там съм на друго мнение въпреки, че имам известни резерви.

P.S. В рамките на шегата благодаря за причисляването ми към кучетата на които съм огромен почитател :) Убеден съм че е неволно. Сале (беседа) 03:38, 13 декември 2021 (UTC)

Сале, извинявам се за грешното изписване на потребителското име. Наистина в такива случаи е по-лесно и правилно да copy-pasteвместо да изписвам както виждам на телефона :-) --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Сале Оставам несъгласен с крайното мнение "че това е разрушително не само за Уикипедия но и за всеки проект който разчита на доброволци". От една страна, не виждам доказателства за разрушителност в Уикипедия, макар да е имал проекти, които се смятат за неуспешни; моля посочете кое точно е разрушителното. От друга страна, по-горе описах опита си с Кан Академия - не сме спрели никого да помага, а на всичкото отгоре и постигаме целите си. --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Сале, +1, с уважение към мнението ти и труда ти в Уикипедия. --Mmm-jun (беседа) 08:59, 13 декември 2021 (UTC)

Благодаря на Сале, който е изразил и моите мисли. Към Cryout: Ако желаете да дарявате, фондацията си има утвърдена форма за тези дарения. Е, тогава няма да се постигне непосредствения ефект, който целите, но аз силно се съмнявам, че привлечените с парично-предметни стимули младежи ще станат истински уикипедианци. Достатъчно опити е имало през годините на студенти, почти заставяни от преподавателите си да допринасят - колко от тях са останали? Боя се, че 0. А зле написани или зле преведени статии не допринасят за проекта, а са по-скоро в негов ущърб. Прощавайте за песимизма, --Ket (беседа) 08:52, 13 декември 2021 (UTC)

Ket, от коментарите дотук извличам два критерия за успех: качество на статиите и запазването на новите редактори и за след това. Разбирам, че тези критерии до момента не са били изпълнени. Правилно ли Ви разбирам? --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Заплащането, макар и минимално, е в противоречие с основна идея на Уикипедия. Това, че нещо е подходящо за някоя организация, напр. Кан Академия, не значи, че е подходящо за друга, напр. Уикипедия. Масовите участия са се доказали като неефективни (щом проектите със студентите се провалят, какво остава за другите). Ще си позволя да задам конкретен въпрос на cryout във връзка с написаното от него, че продължава „експеримента със символичното заплащане“ - статията за Иван Господинов част от експеримента ли е и дали и другите са подобни - за хора и теми, свързани с Кан Академия и пр.? И така ли си представя резултатите на писането със заплащане (визирам и историята на статията)? Награди при състезанията - чудесно, но определяне на победителите - с томболи?!? Значи повече количество, повече "билетчета" за участие?! А търкането в какъв вид ще е ? --Randona.bg (беседа) 12:53, 13 декември 2021 (UTC)

Randona.bg, моля за конкретна съществуваща позиция от Укипедия относно "Заплащането, макар и минимално, е в противоречие с основна идея на Уикипедия". Не съм съгласен също със сравнението "щом проектите със студентите се провалят, какво остава за другите" -- за съжаление, студентите не са аршин за добра работа; може би отличниците са аршин за качество, но дори и там често все още липсват реални работни навици - мое мнение, покрито от работата ми със студенти по НПО и професионални теми. Работните навици се градят бавно, и с наша помощ - мнение покрито от работата ми с млади хора след уни. --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Randona.bg, не, Иван Господинов не е част от експеримента. Тук е първият експеримент: Потребител:Cryout/Чрез ЪпУърк. Понеже един от кандидатите е от Северна Македония, направих и експеримент специално за него: Потребител:Cryout/Чрез_ЪпУърк/mk-bg. --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Randona.bg, да, виждам смисъл в томболите. Виждам, че имате негативно отношение по въпроса. Количествот е важно. качеството също е важно. Не "или", а "и". Например, ако изваденото "билетче" е свързано с редакция под определени критерии, билетчето се изхвърля. Отворен съм за идеи относно тези критерии. Отворен съм и за идеи, които не са билетчета. --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Позабавих се с отговора, но имам приоритети за времето си, което не е скъпо платено – то е безценно. За основните идеи на Уикипедия – да обяснявам повече от това, което вече колегите са Ви обяснили, е чисто пилеене. По отношение на студентите като критерий и липсата на работни навици – значи споменатите от Вас „например, под дадена възраст, момичета, от конкретна община ... конкретни групи в даден уни (университет?), читалище“ имат работните навици, за които говорите? За Иван Господинов и работещите в Кан Академия – добре е, че не влизат в проекта. За списъците – написаното в уводните думи на втория за подготовка към политически по-трудни статии не ми харесва. А пък разминаването между думи и действия – ептен. Нещата изглеждат така: някой решава да плаща (има една поговорка за кой поръчва музиката), прави декларации за „политически „лесни“ статии, преди да навлезем в дълбоката част на басейна“ и хоп – скача директно там, изисквайки по същество по отношение на т.нар. „македонски език“ БгУ да не се ръководи „от политическите решения на българското правителство“, очевидно и от становището на българските научни инститиции, ами понеже в други уикипедии имало македонски език, айде да въвеждаме и тук това, защото смятате, че досегашната позиция тук е неправилна. Разбира се, с декларирана цел да помогнете на българската уикипедия. При всички възможни презумпции за добронамереност, нещо прекалено ми се вижда – и няма как да е иначе. --Randona.bg (беседа) 17:49, 16 декември 2021 (UTC)

@Randona.bg, благодаря за отговоря. Понеже всяко изказване тук отваря нова тема, ще отговря и на следващата - това е ОК за мен: в случая политически трудните статии. Целта ми е да предпазя участващите в експримента с материалното поощрение, което е отделно от моите собствени навлизания в дълбоката част. Именно македонският въпрос ме подтикна да напиша изречението в инструкциите и конкретно начинът, по който инструментът Translate препоръчва статии - много от препоръчаните статии бяха за политици. Пропуснах политиците, защото е почти невъзможно при тях да не изскочат проблеми и за двамата редактори, които започнаха работа. ... Отделно, наистина се изненадах колко силни са отрицателните реакции към много оттенъци на това, което правя - неща, които не намирам за "политически рискови", водят до веднагически отрицателни реакции. Това със сигурност идва от отношения с хора преди мен и конкретни предположения какво опитвам да направя, колко опит имам, колко съм глупав, вандал и т.н. Всяка от тези думи мога да очаквам от едно отворено общество и не ме притесняват особено, но силата и скоростта, с които ме налетяха ме изненадаха. Надявам се това обяснява и апела ми към презумция за добро. И последно - да, трябваше и аз да приложа презумцията за добро, когато питах относно македонския въпрос - наистина го направих най-вече от любопитство. Продължавам да се уча. --~~~ Даниел Ч (беседа) 18:28, 16 декември 2021 (UTC)

Всички сме единодушни, че приноси срещу заплащане са неприемливи. Какво мислите обаче за награди във вид на ваучери за книги (каквато е практиката досега) за състезания, свързани с работа по оправяне на съществуващи статии? И пак се връщам към предложението си за допълване с източници. --Молли (беседа) 09:18, 13 декември 2021 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Да убием с един куршум максимално количество зайци? Какво мислите за състезания за избрани статии, било чрез подобряване на съществуващи (може би по предварителен списък) или чрез написване на нови?

Ползите:

1. Вече имаме утвърдена процедура за одобряване на избрани статии.
2. От липса на нови „кви да е“ статии трудно може да се оплачем – инкубаторът се пръска по шевовете. Нови избрани статии за последните години имаме обаче само единици.
3. Участниците действително ще си заслужат наградите, а пък и моралното удовлетворение, че техният труд ще бъде даван като пример за най-доброто от Уикипедия.
4. Хората ще видят как наистина трябва да се пише в Уикипедия и колко всъщност тежък труд е създаването на енциклопедия.

Недостатъците:

1. Високата летва може да е обезкуражаваща. Но пък проблем никога не е била липсата на желаещи да редактират „как да е“. Проблемът е точно в липсата на желаещи да редактират прилежно.
2. Има опасност да се изкушим да свалим критериите си за избрани статии, ако се окаже, че никой участник не се е справил достатъчно добре. В такива случаи може да даваме само поощрителни награди, ако статиите са поне добри.
3. Оценяването на статии за избрани изисква немалко време – особено ако човек иска да провери и източниците. Но ако резултатите са добри, мисля, че усилието си заслужава. Самото обсъждане на кандидатите може да бъде добър повод да се подчертаят отново принципите на Уикипедия и защо те са важни. Това може да стане и една чудесна публичност за Уикипедия – точно в светлината, в която бихме искали да я виждат хората.

Сигурно има и други неща, за които в момента не се сещам. Относно „заплащането“, мисля, че имаме консенсус:

• За „обичайна“ (извън състезания) работа в Уикипедия, възнаграждение е неприемливо под каквато и да е форма (няма как да забраним да се прави, но виж по-долу за политиката).
• За състезания неприемливи са парични награди, независимо на каква стойност. Практиката (може би също консенсусна) при състезания досега е била да се дават ваучери за книги.

Лично за мен ваучерите за книги – а също и въобще за всякакви неща, свързани с наука и образование (билети за музеи, ако щете) – са окей като награди за състезания. Давам си сметка, че подобни неща има риск да опорочат доброволното начало. Но стига да не превърнем Уикипедия в някакво „бизнесче“, мисля, че малко моркови може все пак да бъдат и полезни (щото, от друга страна, тояги имаме немалко ).

Относно политиката за допустимост на възнаграждения: макар Условията на Фондацията за ползване да го позволяват по принцип, те също казват, че всяка общност може да приеме своя политика, която замества в тази част Условията за ползване и става задължителна за всички участници. Примери за такива политики има на m:Alternative paid contribution disclosure policies. С риск да разводня леко темата, ето мнението ми:

• Платеното редактиране е добре да остане разрешено при условие за задължително деклариране, защото иначе просто пак ще се прави, но без да се декларира (то и сега със сигурност се декларира рядко).
• Платените приноси ще бъдат разглеждани като „потенциално недобросъвестни“, но ползата за деклариралите е, че към тях може да се проявява по-голямо търпение, поне докато имат желание да се научат да следват правилата на Уикипедия.
• Това е в контраст с правещите недобросъвестни приноси, които не са декларирали, че им се плаща, но изглежда вероятно да им се плаща. Щом бъдат заподозрени, те ще бъдат брутално блокирани с всичките им възможни марионетки.
• Най-важното: платени или не, всички приноси в Уикипедия трябва да отговарят на нейните изисквания. Фактът или подозрението за плащане за тези приноси по никакъв начин не променя нуждата те да са съобразени с правилата. Който не спазва правилата, независимо дали като груба недобросъвестност или „просто“ като немарливост, платен или не, ще понася последствия, включително и забрани да редактира, ако нетно вреди на енциклопедията. Особено по У:ТУК.

— Luchesar • Б/П 11:09, 13 декември 2021 (UTC)

Iliev, харесва ми предложеният вариант. Може да го спятаме като експеримент, да го направим и, ако нещо не проработи точно, променяме го в посока "второ издание"? Готов съм да подкрепя с наградите. --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Iliev, предлагам да разделим разговора относно това конкретно състезание от разговора за платените преводи. Наистина се надявам преди да ми забраните платените приноси, да ми дадете един-два шанса. Нека обсъдим критерии за успех и да дадем свобода на новите идеи. Например, изглежда за повечето хора от общестовто на активните БГ уикипедианци са важни качествотo и запазването на доброволния принцип като водещ. Има ли и други цели или принципи, които се страхувате, че може да наруша? Ще имам време да изчета m:Alternative paid contribution disclosure policies през почивните дни (до 20-и декември) - ОК ли е да задържа мнението си за тях до тогава? Първоначалният ми преглед намира смислени правила, най-вече около прозрачността. Междувременно, тук са сегашните ми намерения: Потребител:Cryout#Ексмеримент_2021-12. Понеже няма забрана по темата към момента, надявам се, че ще ми позволите да опитам. Ако се провали експериментът, готов съм сам да изтрия всички тези страници. Потвърждавам: Най-важното: платени или не, всички приноси в Уикипедия трябва да отговарят на нейните изисквания. Фактът или подозрението за плащане за тези приноси по никакъв начин не променя нуждата те да са съобразени с правилата. Който не спазва правилата, независимо дали като груба недобросъвестност или „просто“ като немарливост, платен или не, ще понася последствия, включително и забрани да редактира, ако нетно вреди на енциклопедията. --cryout (беседа) 14:10, 13 декември 2021 (UTC)

Понеже имам малко по-различно мнение от мнозинството, ми се ще да го споделя. Според мен няма никакъв проблем в това дадено физическо или юридическо лице да плати на някой да работи по Уикипедия. Това обаче, трябва да е ясно указано – кой плаща, на кого е платено и по кои статии е работено. Най-добре е това да става на потребителската страница на редактора, който редактира срещу заплащане. Общността със сигурност ще обърне по-специално внимание на тези приноси, за да се увери, че са добри (или поне редакторите, които имат отношение към редактираните статии) и ще приложи принципите за значимост и неутралност в пълнота. От друга страна съм убеден, че това не са добре изхарчени пари. Пример мога да дам с колегите от Македонската Уикипедия, при които има фрапиращи случаи на редактор, получил от финансирането от Фондацията (пари от дарения) почти 5000 евро във ваучери, и редактиращ предимно за състезания с голям награден фонд. Този човек е винаги първи в големите състезания, почти винаги броя на участниците е близък до броя на наградените, което демотивира другите редактори защото се оказва, че тези състезания са предимно за една шепа отбрани хора. Платените редактори рядко остават като редови такива и в дългосрочен план тази инвестиция няма никаква възвращаемост. Състезанията от друга страна са стимул, мотивират редактори и могат да привлекат нови такива. Ако все пак, някой държи да плаща за преводи, едно добро решение е да се работи по статиите от проекта Уикипедия:1000 статии. Ето нещо повече от Английската Уикипедия: Paid-contribution disclosure. --Стан (беседа) 09:57, 14 декември 2021 (UTC)

Само да потвърдя - не съм забравил за дискусията и ще я продължа, когато имам още данни идните дни. Първият ми експеримент е на обща стойност 100лв - далеч от тезо 5000 евро, та "радиационният радиус" за момента трябва да е малък. До момента са започнати към 10 статии от 2 редактори, като качеството е както може да се очаква от нови редактори - ще им помогна идните дни. Планирам да изчета отново всички мнения от темата и да ги представя сбито в Потребител:Cryout/Материално_поощрение. Оставам отворен за идеи и коментари --cryout (беседа) 05:26, 16 декември 2021 (UTC)

След видяното и прочетено дотук в последните дни, мнението ми е следното:

• Подобни организирани „материални поощрения“ биха били полезни за Уикипедия единствено за отлични приноси.
• Материално поощряване на некачествени приноси де факто представлява организирано разрушаване на Уикипедия.

— Luchesar • Б/П 12:16, 16 декември 2021 (UTC)

Да, напълно съгласен. Приемам тези точки като добри критерии за успех на експеримента. Въпросът за момента е как да продължи експериментът без да създава ненужна работа за други хора - може би чрез минаването на всяка нова статия в "Инкубатора" с презумция за ниско качество след първата редакци и презумция, че ще се подобри в рамките на дни. Даниел Ч (беседа) 16:52, 16 декември 2021 (UTC)

През собствени пясъчници. На хората, които се опитват да спасяват статии от инкубатора, и така вече пара им излиза из ушите.
— Luchesar • Б/П 16:56, 16 декември 2021 (UTC)

@Iliev, да, ще минем на собствени пясъчници, благодаря. Допълвам в "Поощрение:Как". Даниел Ч (беседа) 17:21, 16 декември 2021 (UTC)

@Luchesar, @Сале, @Elizaiv22, @Молли, @Ket, @Randona.bg, @StanProg, благодаря за коментарите и предложенията! Опитах да ги представя тук (Материално поощрение), най-вече под "Принципи", "Експеримент Б" и "Рискове и притеснения".

Моля за помощ за Експеримент Б - особено под "Как" и "Какво" (там има по-конкретни насочващи въпроси). Готов съм да подкрепя материално наградите, но предпочитам общността на реши как да стане. След като уточним как и какво, ще е нужен доброволец-водач, който да носи отговорност за случването на процеса.

Както винаги, оставам отворен и за принципната дискусия, защото материалният принцип носи редица рискове и ценя мненията как да помогнем възможн онай-добре на Уикипедия. Даниел Ч (беседа) 00:57, 19 декември 2021 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Вариантите, както аз ги виждам, са два:

• работите старателно като редактор достатъчно дълго време, докато не Ви опознаем достатъчно, за да можем, евентуално, да Ви имаме доверие – и тогава може отново да обсъдим „експериментите“ Ви;
• правите каквито си искате „експерименти“ – в Уикипедия всеки е свободен да редактира както намери за добре – при което си понасяте и последствията.

В крайна сметка, аз не Ви познавам. А с действията си дотук, включително последните дискусии на Потребител беседа:Cryout/Материално поощрение – и още повече пък абсолютно неуместното Ви ровене в болезнената тема с чаптърите и сдруженията и неизбежното „кой ще командва парада“ – не само не укрепихте доверието ми към Вас, но дори напротив: изчерпахте почти целия кредит.
— Luchesar • Б/П 07:49, 20 декември 2021 (UTC)

Може би е време просто този експеримент да се прекрати. Нещата са прости: ако някой не може да допринася, просто не допринася. Да нямаш способности да пишеш и да плащаш на някой друг, който явно също няма способностите да го прави е безмислено и вредно. --ikonact (беседа) 08:07, 20 декември 2021 (UTC)

+100 — Luchesar • Б/П 08:18, 20 декември 2021 (UTC)

cryout, обърнете специално внимание на т.4. Платени приноси без разкриване от Условията за ползване с които всеки се съгласява безусловно при всяка редакция в Уикипедия вкл. на беседи и тук в Разговори. Отнася се за всякакво заплащане независимо от размера му. Ако по някакъв начин поощрявате платени приноси без разкриване то поощрявате и нарушаване на условията за ползване а по-разрушително поведение от това ми е трудно да си представя. Сале (беседа) 09:13, 20 декември 2021 (UTC)

@Сале, да, изчетох ги. Не виждам да нарушавам нито едно от тези правила. Също, старая се да следвам и неписаните, относно добрата кауза и по-общо. Има някои вярвания в обността, които се различават от моите; вярвам, че съм част от духа на Уикипедия, но разбирам, че Вие не мислите така. Конкретно за платените преводи, това беше единствената цел на първоначалното ми съобщение - да намеря най-добрия за общността начин да ги оповестявам. Разбрахме се за писане на страницата на редактора и точно това направих. Оттам нататък, оценявам всяка помощ да стават тези редакции по-добри, както и всяка идея как тези редакции да *не* пречат на други.

От 15-и дек. насам няма платени редакции - това е пауза докато не намерим по-ефективен начин да развиват редакторите статиите по начин, който не създава ненужна работа за други.

Този вариант приемлив ли е: След довършването на сегашния активен Експеримент А, ще спра с експериментите и ще събера уроците - лоши и добри. Това са общо до 40 статии в личното потребителско пространство и след това в Инкубатора, до ниво на качество, което приема общността, или изтриване.

( Отделно, редактирам и аз по традиционен начин. Виждам, че правя грешки в редакциите и също опитвам да ги оправям. ) Даниел Ч (беседа) 12:43, 20 декември 2021 (UTC)

@Luchesar, самият Вие ме насочихте към тази страница. Тя е дълга. Не бях сигурен защо ме пращате към нея, защото *не* съм повдигал темата за сдружение, но все пак опитах да вникна във всяка дума на написаното. В нея самата е предложено да се представи по-сбито (разбирам, че тогава не е било времето и че е трудно да е точно). Понеже коментарите за ценни, но някои са дълги, предадох по-дългите дискусии накратко. Ако нещо не е точно, моля поправете или кажете. Особено важно е да *не* опростяваме твърде много казаното, но с същото време е важно да дадем "primer" (или "навигационна карта") на хора, които вече така или иначе си правят заключения за общността, без да са чели тази дискусия.

В тази връзка, както не съм се интересувал от темата за сдружение, но изчетох, така и не се интересувам „кой ще командва парада“. Даниел Ч (беседа) 12:25, 20 декември 2021 (UTC)

Ако питате мен единствено правилното действие е ако вече сте плащали на някого веднага да върнете всичките редакции за които сте платили. Сале (беседа) 14:16, 20 декември 2021 (UTC)

+1 — Luchesar • Б/П 14:59, 20 декември 2021 (UTC)

„ самият Вие ме насочихте към тази страница (...) Не бях сигурен защо ме пращате към нея “

Да Ви опресня паметта: Чатеха си хора в Дискорд как единият – младеж, който се интересува от карти – може да сътрудничи в BGMountains, ако му е интересно. Вие взехте да разпитвате какви били тия „сътрудничества“ с Уикипедия и да изказвате предположения какви могло да бъдат. Отговорих Ви, че никакви „сътрудничества“ с Уикипедия няма, и че Уикипедия дори няма нищо общо с разговора, който си водеха хората. Поясних, че може да съм по-остър, защото „доброволците (...) сме се нагледали на драми с желания да се „организират“ неща и затова сме силно подозрителни“ към подобни ровения. И Ви посочих какви драми имам предвид. За да знаете да ги избягвате, не за да им правите анализи и да публикувате „primer“-и.
— Luchesar • Б/П 14:59, 20 декември 2021 (UTC)

Абе, ужким за Божким сте разумни - аре, стига. Направо не е за верване, цигулката свири - они играят. -- Мико (беседа) 15:43, 20 декември 2021 (UTC)-- Мико (беседа) 15:43, 20 декември 2021 (UTC)

Прекратявам платените приноси. Няма да плащам повече за редакции в Уикипедия. Ако има други начини да помогна, оставам отворен - дадени бяха вече алтернативни идеи и затова можем да опитаме тях, ако има желание. --Даниел Ч (беседа) 15:53, 20 декември 2021 (UTC)

За свободното публикуване на снимки от Народното събрание и други държавни институции

Преместено от Беседа:Правителство на Кирил Петков. — Luchesar • Б/П 18:52, 17 декември 2021 (UTC)

Снимката не е ли с лъжливи авторски права – или има нещо, което не знам? -- Мико (беседа) 13:16, 15 декември 2021 (UTC)

Мико, тази и повечето снимки за политически лица са със съмнителни авторски права и според мен е нужно да бъдат преразгледани и дори премахнати. -- Scriptur ^Talk 12:11, 17 декември 2021 (UTC)

Напоследък наистина имаше много копивиота. Случаят с НС обаче е по-заплетен. Преди няколко месеца имаше дискусия на Разговори. Информацията относно АП на сайта на НС за съжаление е само на български и какво точно значи „публично“ не е съвсем ясно. Но понеже качилият тази снимка беше качил и снимка на Василев от МинФин, гледам, че техните условия за ползване са почти дословно същите. При тях обаче ги има и на английски, и там вече ясно е написано „public domain“. Затова вероятно може да приемем, че и съдържанието на НС е също „public domain“, демек „обществено достояние“

Дотук добре, но както бях писал и на Разговори, отказът от закрила на АП, демек публикуването като обществено достояние, не е ясно или дори въобще уреден в много законодателства, включително, мисля, и в българското. Точно затова и съществува лицензът CC0, но поставянето му на тия снимки действително е грешка, защото този лиценз има съвсем ясни условия, а тия материали очевидно не са публикувани под тях.

Вариантите са два според мен:

1. педантичен: трием при нас и предлагаме за триене в Общомедия всякакви такива материали;
2. практичен: правим в Общомедия шаблон като c:Template:PD-BGMFA, или дори преработваме съществуващия, така че да важи за всички български институции, ползващи същия текст.

След като видях текста на МинФин, който е същия като на МВнР (и в българския вариант – като на НС), мисля си, че е по-добре да сме практични, иначе ще трябва да изтрием и снимки, които сме качвали от МВнР (примерно Лабро Королов).

Може също би да преместим тая дискусия на Разговори? Мико, Scriptur
— Luchesar • Б/П 13:03, 17 декември 2021 (UTC)

Iliev, да би било добре тази тема да получи повече внимание.

Ако съм Ви разбрал коректно, означава ли, че снимки на народни представители от сайта на НС, и не само, могат да бъдат качвани в Общомедия под „public domain“?

Ами с логата какво правим? Те също ли могат да бъдат ползвани за проекта? Виждам, например, качени за ПП „ГЕРБ“, ПП „БСП“ и тн., но техните права не са ли запазени? Съмняваме, че партиите са разрешили ползването им, но може и да греша. --  Scriptur ^Talk 16:40, 17 декември 2021 (UTC)

Практични, разбира се. -- Мико (беседа) 16:45, 17 декември 2021 (UTC)

— Luchesar • Б/П 19:08, 17 декември 2021 (UTC)

Добър въпрос! Може ли някакъв конкретен пример със страница? Ако поддържащите тези сайтове си вършат добросъвестно работата, те би трябвало изрично да отбелязват подобни материали като изключения от публикуваното като обществено достояние, така както е записано във въпросните условия за ползване. Естествено, въобще не би ме учудило, ако не го правят (да не кажа, че би ме учудило приятно, ако го правят).

Като цяло, бих казал, че може да постъпваме практично-предпазливо: да смятаме за действително и правомерно публикувано като обществено достояние само онова, което с достатъчно основание може да се предположи, че е създадено от служители на съответната институция. Снимки от служебните автобиографии или пък явно правени в работна среда вероятно са такива. Лога на политически партии – очевидно не.
— Luchesar • Б/П 19:08, 17 декември 2021 (UTC)

В момента не се сещам, къде бях видял такъв пример, но си спомням, че при по-стари правителства имаше качване на изображения на министри, които явно в последствия са били изтрити и заменени с кропнатите версии на flickr. Все пак, може ли да се приеме, че когато едно изображение е авторско, то при него се добавя метадани с модела на апарата и часа и датата на заснемане, както и други данни? Все си мисля, че ако е свалено изображението от интернет и е качено в Общомедия, няма да ги дава тези метаданни като тук.

Сега като се поразрових, виждам, че на сайта на Демократична България информацията се разпространява под CC BY 4.0, а на сайта на президентството под – CC BY 2.5 BG, но както споменахте, далеч не всички институции са отбелязали реда и начина на ползване на качената от тях информация. --  Scriptur ^Talk 20:10, 17 декември 2021 (UTC)

Според мен най-добре може да е да направим шаблони в Общомедия за всяка институция, политическа партия или друга организация, която е публикувала съдържанието на сайта си под свободен лиценз. Подобно на c:Template:PD-BGMFA, във всеки шаблон ще е указан какъв е съответният лиценз или текст от правилата за ползване на сайта. Естествено, важно за качените от тези сайтове снимки също ще бъде да се посочва като източник съответният сайт, както например е направено при File:Larry Koroloff presented with the Golden Laurel Branch 1.jpg. Неопитните качващи понякога правят голямата грешка да пишат себе си като автори, което вбесява администраторите на Общомедия и води до блокирания. Подобен именно изглежда случаят с въпросната File:Daniel_Lorer.jpg. Ако Absolut boss наистина е неин автор, тогава трябва да я качи в пълна резолюция и най-вече със запазен EXIF и други метаданни от апарата. Иначе в момента изглежда очевидно нарушение на АП (и ще е правилно да я пуснем за изтриване).
— Luchesar • Б/П 20:47, 17 декември 2021 (UTC)

Това е добра идея, но се надявам да не се злоупотребява с тях и да се качва снимков материал за институциите, политическите партии и другите институции, кой откъде намери, но не и от сайтовете им. --  Scriptur ^Talk 09:26, 18 декември 2021 (UTC)

Scriptur Прав си да се притесняваш. Но то тия, дето злоупотребяват (а най-често просто тотално безхаберни), ще продължават да си праскат CC BY-SA 4.0 и да пишат, че те са авторите.

Ще опитам тия дни да намеря време за шаблоните.
— Luchesar • Б/П 15:18, 20 декември 2021 (UTC)

Какво ново на Начална

Може да хвърлите едно око на Начална страница и по-конкретно на карето „Новини“. Ако нещо не ви харесва или смятате, че би могло да бъде по-добре, може да го обсъдим или дори смело да поправяте.
— Luchesar • Б/П 15:53, 21 декември 2021 (UTC)

Хубаво е. И ценно. Благодаря. Весели празници! --Даниел Ч (беседа) 18:03, 21 декември 2021 (UTC)

Македония, България и други страшни думи

Интересно ми е, има ли обща работа между българската и македонската Уикипедия? Имах неблагоразумието да добавя "Западно българско царство" към алтернативните имена на , като отсреща дойде промяна с коментар "Појаснување и отстранување на бугарската пропаганда." и след това още няколко редакции поясняващи македонската идентичност на Самоиловото царство. Преди всичко, не съм готов да влизам в пререкания по тази тема (не съм готов с факти и не съм готов психически). Но имам по-общ въпрос: работим ли заедно с администраторите на македонската Уикипедия? Имам предвид преводи между двете версии (например създадох Прилагателни в македонския език), поясняване на добрите практики при редакции на другата версия, място за общи разговори или друго, за което се сещата вие. Живея извън БГ от 2003г насам и преди години исъзнах, че с повечето балкански народи сме твърде подобни, за да живеем лесно заедно :-) ... но пък не трябва да се отказваме. Искам да знам как можем да сме по-добри едни с други и така да създаваме общи блага. няма лошо да се караме в процеса, но е важно да има презумция за добро желание. --cryout (беседа) 04:18, 6 декември 2021 (UTC)

Ползвайте източници за твърденията си, това е съвет както в БГ:У, така и за МК:У или ЕН:У. --Протогер (беседа) 06:59, 6 декември 2021 (UTC)

Не народите са в противоречие, а управляващите ги. Признатите източници от едните не са признати източници и от другите и обратно. --Stanqo (беседа) 14:43, 7 декември 2021 (UTC)

Ако Уикипедия не беше подчинена на политиката редакторите на двата проекта можехме да свършим това, което историческата комисия не може да оправи вече 30 години. Получава се като вица за адвоката и неговия син, дето разрешил делото на баща си за един ден :)--Stanqo (беседа) 09:04, 9 декември 2021 (UTC)

Уикипедия не е „подчинена“ на политиката. „Редакторите на двата проекта“ очевидно са свободни да правят каквото решат като общност. Това, че може да са повлияни от политиката, е съвсем друга тема.
— Luchesar • Б/П 16:22, 12 декември 2021 (UTC)

Уикипедия не е „подчинена“ на политиката, макар някои редактори да правят всичко да я използват за политика. Но Уикипедия трябва да се съобразява и с фактите. Ако има международен договор, който приема дадена позиция (примерно: официализира понятието „македонски език“), то това следва да се употребява от енциклопедията. --Rumensz (беседа) 13:23, 23 декември 2021 (UTC)

Именно защото политиката е сложна, интересен ми е а-политичният подход: дали е имало обща работа между хора, които са работили повече по двете версии на Уикипедия? Ако да, интересно е дали има някакви общи принципи, които да улесняват работата и в двете версии, когато се редактират свързани статии. Най-вече питам, защото темата ми е интересна, но е твърде гореща. Може и страхът от опарване да е само у мен. Ако няма нещо подобно, няма проблем - просто ще изоставя темата за момента. Даниел Ч (беседа) 14:21, 23 декември 2021 (UTC)

Ти пак си се отървал леко само с „појаснување и отстранување на бугарската пропаганда“. The Hunter2k19 направо бяха го блокирали, та се оплака преди няколко седмици в Дискорд.
— Luchesar • Б/П 16:26, 23 декември 2021 (UTC)

The Hunter2k19 Това беше казано със симпатия, бе, човек. Извинявай, ако съм те засегнал. Както писах и в Дискорд тогава, просто аз затова македонската Уикипедия въобще не я отварям. Иначе има много свестни колеги там и с някои сме си приятели във ФБ, но проектът, като цяло, изглежда доста повлиян от тяхната политика, и по-точно от политиката отпреди няколко години.

Сигурно и ние не сме съвсем обективни – то е донякъде неизбежно дори – но ми се струва, че поне към македонските ни колеги, които идват да пишат при нас, се отнасяме малко по-колегиално (пример: Потребител беседа:Iliev/Архиви/2021#Лични нападки (Македонци-нација)). А това е всъщност въпросът: може да не сме на едно мнение, но поне да се уважаваме като хора.
— Luchesar • Б/П 12:24, 24 декември 2021 (UTC)

Уикиизточник: избори за администратори 2022

В продължение на инициативата от миналата година да избираме редовно администратори в Уикиизточник и с надеждата постепенно да възстановим активността в този важен проект, предлагам отново двама от колегите, които бяха избрани миналата година и получиха едногодишен мандат от стюардите (в бъдеще може да се надяваме да получават и мандат за две години), и които вече са дали своето съгласие да бъдат номинирани.

• Алиса Селезньова (беседа - приноси)	🡺 към проведеното гласуване
• Стан (StanProg) (беседа - приноси)	🡺 към проведеното гласуване

— Luchesar • Б/П 15:47, 12 декември 2021 (UTC)

Гласуването приключи. Благодаря на всички, които намериха време да се отзоват! Заявката към стюардите е подадена.
— Luchesar • Б/П 21:28, 19 декември 2021 (UTC)

Заявката е изпълнена, като правата са дадени до 24 декември 2022, така че догодина пак ще трябва да гласуваме. Леко офтопик, прави впечатление, че всякакви заявки от стюарди вече се изпълняват много по-бавно. Дори за обикновена смяна на потребителско име се чака над седмица. В случая също чакахме почти толкова, макар даването на права да е тривиално след проведено гласуване. За чакане със седмици за чекюзър беше ставало дума и преди. Просто си правя поредна бележка за себе си, че колкото и трудно да изглежда да постигнем нужното мнозинство от поне 25 „за“ в подкрепа на местни чекюзъри, хубаво ще е да опитаме в някакъв момент.
— Luchesar • Б/П 12:51, 24 декември 2021 (UTC)

Авторско право и Копирайт

От страницата на потребителя, направил стотина редакции на "авторско право":

Моля обърнете внимание, че на английски, френски, немски, руски и др. езици уикипедиите имат по две различни статии. На български битува думата "копирайт", но я няма в ЗАПСП; евентуална парафраза е "право на тиражиране", така че това би могло да е заглавие на бг страницата, а "копирайт" да е чисто пренасочваща страница. Съответно там може да се премести изписаното от Вас (заедно с междуезиковите препратки), а "авторско право" да стане по-кратка и да акцентира, че има понятие за неимуществени права. 84.238.169.101 09:54, 22 декември 2021 (UTC)

и това след предишна бележка на беседата, също така безуспешна.

Пък като се понаместят нещата може да се преведе и нещо от Copyright abolition. 84.238.169.101 17:56, 22 декември 2021 (UTC)

Глупостите се охраняват от бот.84.238.169.101 19:08, 23 декември 2021 (UTC)

Argumentto~in the wash Би било добре, ако можете да отговорите на направените забележки.
— Luchesar • Б/П 19:36, 23 декември 2021 (UTC)

84.238.169.101 Добавих IP адреса Ви към списъка с игнорирани потребители на бота, така че PSS 9 повече няма да се намесва за Ваши редакции. Оттук насетне наистина е важно с Argumentto~in the wash, а евентуално и с други колеги, да обсъдите проблема, за да намерите най-подходящото за Уикипедия решение (между другото, може да е полезно да се регистрирате, иначе сега например няма как да Ви „пингна“).
— Luchesar • Б/П 12:32, 24 декември 2021 (UTC)

Освен безмозъчни ботове бг.уики има и други по-трудно поправими проблеми. Хвърлям гъбата.

Весела Kоледа на всички.84.238.169.101 15:41, 24 декември 2021 (UTC)

Fair enough. Значи няма и нужда адресът Ви да бъде повече в списъка с игнорирани от бота.
— Luchesar • Б/П 16:01, 24 декември 2021 (UTC)

Пояснителни страници

Откога практиката за пояснителни страници е да се добавя „(пояснение)“ след името? Или просто всеки си следва някакви свои предпочитания. --  Scriptur ^Talk 13:00, 24 декември 2021 (UTC)

Scriptur Логиката е следната:

• ако за дадено име може да се каже, че определено много повече се свързва с конкретен човек, населено място или друг обект, статията за този обект е без пояснение в името, а пояснителната страница, понеже няма как да бъде със същото име, получава допълнението „пояснение“;
• ако не може да бъде определен конкретен обект, който да е много по-популярен от останалите със същото име, тогава за всяка статия за обектите има пояснение („писател“, „село“ и т.н.), а пояснителната страница носи самото име без допълнения.

Примери:

• Иван Вазов (пояснение), защото с името Иван Вазов очевидно преди всичко се свързва знаменитият ни творец;
• България (пояснение), още по-очевидно, защото България (страна) би звучало дори странно, ако България беше направена пояснителна;
• Търново сочи към Велико Търново, защото най-често (и значително по-често) под „Търново“ се има предвид именно старата ни столица, а далеч по-рядко някои от останалите едноименни обекти от Търново (пояснение);
• Иван Петров, обратно, по-скоро не се свързва веднага с някакъв конкретен човек и затова името се използва за пояснителната страница, а всички статии за конкретните обекти са с пояснения в името, тъй като е трудно да се прецени за коя би било най-оправдано името да се използва без пояснение (иначе казано, никой от тези хора не е значително по-известен от останалите);
• Фотиново, по същия начин, може да се отнася както до Фотиново (област Кърджали), така и до Фотиново (област Пазарджик), и е трудно да се прецени кое от двете села е по-подходящо да бъде с името без пояснение – иначе казано, кое е по-известно от другото – затова името се използва за пояснителната страница, а всяко от селата получава пояснение в името на своята статия.

Надявам се, че успях да го обясня добре, но ако имаш въпроси, не се колебай да питаш, разбира се. И, да, понякога възникват спорове относно това дали някой от Иван Петровците, например, не е (значително) по-популярен от останалите. Както и с много други неща в Уикипедия, известна субективна преценка е неизбежна. Важното е само, както винаги, това да става в конструктивно търсене на консенсус.
— Luchesar • Б/П 13:24, 24 декември 2021 (UTC)

Интересно! Все пак, какво определя коя личност е известна и коя не, защото в повечето пояснителни страници личностите имат пояснение в скоби и явно там не е гледано на това дали си известен или не. --  Scriptur ^Talk 14:50, 24 декември 2021 (UTC)

Scriptur Не съм сигурен дали разбирам добре въпроса, но нека опитам все пак да уточня няколко важни неща, които може би дават някакъв отговор.

Първо, няма начин две страници да имат еднакво име. Затова, когато има обекти, носещи еднакво име, всички останали статии в Уикипедия – освен една – трябва да имат пояснения в името си. С други думи, поясненията не се добавят, защото някой обект не е достатъчно известен – а защото технически е невъзможно да се постъпи иначе. Второ, въпросът поначало не е дали някой или нещо е достатъчно известен/но или не – Велико Търново не е неизвестно, но и Малко Търново не е – а дали името не се свързва в достатъчно по-голяма степен с един – и само с един! – от обектите, в сравнение с останалите.

Например, когато някой каже „аз съм от Търново“, хората биха предположили, че е имал предвид „от Велико Търново“ и едва ли ще попитат „ама от кое Търново“. И това, отново, не значи, че Малко Търново не е известно, а просто, че хората свързват „Търново“ повече с Велико Търново, отколкото с „Малко Търново“, и още по-малко пък с другите едноименни населени места извън България. Обратно, ако човек каже „аз съм от Фотиново“, въпросът „ама от кое Фотиново“ ще бъде далеч по-очакван (освен ако в конкретния разговор не става ясно от контекста). Аналогично, ако някой каже „обичам България“, никой няма да го пита дали е имал предвид държавата България или ресторант „България“. Когато чуем „вчера четох за Иван Вазов“, малко вероятно е да решим, че човекът е чел за едноименния театър, квартал или улица. Или дори за племенника на Вазов. Просто „Иван Вазов“ е преди всичко знаменитият ни творец. Обаче ако същият човек беше казал „вчера четох за Иван Петров“? Много по-несигурно би било за кой точно Иван Петров е чел.

Понякога от много обекти с еднакво име – всеки един достатъчно значим за Уикипедия – е възможно два(ма) или повече да бъдат значително по-популярни от останалите (не се сетих за подходящ пример, но може някой да помогне). В този случай, макар да има достатъчна несъпоставимост в популярността, пак не можем да сложим името без пояснения като заглавие – защото е технически невъзможно и двете статии да носят еднакво име.

Във всичко това неизбежно има определен елемент на субективизъм. Ясно е, че не всички случаи са толкова непротиворечиви като „България“ и „Иван Вазов“. Някои хора вероятно биха спорили дори за „Търново“. Но тук именно идва ролята на добронамерените обсъждания и търсенето на консенсус в Уикипедия. И се извинявам, че вероятно обяснявам някои очевидни неща, но просто исках да съм сигурен, че не остават недоразумения.
— Luchesar • Б/П 15:36, 24 декември 2021 (UTC)

Специално при хората винаги сме били по-предпазливи при определяне на основна статия, защото сравняването на хора е малко надчовешка задача. При градовете можем да вземем най-големия по население, а при реките най-дългата или най-пълноводната, но с хората е по-сложно. За мен е трудно да кажа дали Иван Иванов е по-значим от Иван Иванов (а и често такова разграничение е безсмислено). --Спас Колев (беседа) 15:38, 24 декември 2021 (UTC)

И затова е добре да се обсъжда всеки случай отделно - много са на кантар, но и много са лесно проверуеми (източници, значимост и постижения в собствената област, отличия).-- Алиса Селезньова (беседа) 15:45, 24 декември 2021 (UTC)

Nk, затова отворих тази тема, защото е неясно по справките, които си направих от вече съществуващите пояснения в проекта. --  Scriptur ^Talk 15:50, 24 декември 2021 (UTC)

Накратко. На въпроса откога е тази практика отговорът е: Откакто съществува Уикипедия.

Всеки случай може и е желателно да се обсъжда поотделно. Това е. Сале (беседа) 04:12, 25 декември 2021 (UTC)

"Интересно! Все пак, какво определя коя личност е известна и коя не,"... Принципът е прост: Ако не можете да определите коя личност е известна и коя не, значи пояснителната страница трябва да носи името на личността, а отделните личности да са с пояснение в скоби. Стан (беседа) 14:18, 26 декември 2021 (UTC)

Новини на първа страница

Появата на каре новини на начална страница означава ли, че ще има и портал новини? --Stanqo (беседа) 15:13, 26 декември 2021 (UTC)

Новините са новини от Уикипедия, не по принцип. Карето преди се казваше „Какво ново“, но го преименувах на „Новини“, когато публикувах некролога за Спасимир, защото „какво ново“ ми звучеше неуместно като за такава новина.
— Luchesar • Б/П 15:27, 26 декември 2021 (UTC)

Новините от Уикипедия също могат да си имат портал като формат на подреденост на информацията. Новото в Уикипедия е най-значимото в промяната на информацията в Уикипедия. --Stanqo (беседа) 15:30, 26 декември 2021 (UTC)

Това е разумна забележка по принцип и също съм го обмислял, но на практика сякаш нямаме чак толкова какво да публикуваме. След празниците си мисля да сложа нещо за проекта Уикипедия:Правилен български език. По-нататък, ако най-сетне осъществя отдавнашните си намерения да правя стриймове за Уикипедия на живо, може би и за тях. Може да е добра идея да обсъждаме периодично какво да слагаме като новина на Начална.

Относно „най-значимото в промяната на информацията в Уикипедия“, реално за тази цел ни служи Уикипедия:Последни попълнения, откъдето се попълва карето „Знаете ли“ на Начална.
— Luchesar • Б/П 15:47, 26 декември 2021 (UTC)

Здравейте отново!

Надявам се да ми помагате с новите нещица. Не обещавам да съм от най-активните, ама... И да, ще се включвам. На първо време ще пооправям, пък после сигурно пак ще пиша. Но доста неща са се променили.--Петър Дервишев

Peterdx?
— Luchesar • Б/П 16:30, 28 декември 2021 (UTC)

Да. Доста нови нещица, обаче... Петър Дервишев (беседа) 16:39, 28 декември 2021 (UTC)

О, здравей, радвам се да те видя тук отново. :) --Молли (беседа) 16:43, 28 декември 2021 (UTC)

Аз също много се радвам, че още си тук, Моли! Петър Дервишев (беседа) 16:52, 28 декември 2021 (UTC)

А защо не ползваш стария си потребител?
— Luchesar • Б/П 16:57, 28 декември 2021 (UTC)

Лъчо, хакнаха ми старата поща и затова реших да е наново. Онзи потребител вече няма да е активен. То и този ще е кротък. Петър Дервишев (беседа) 17:04, 28 декември 2021 (UTC)

Хаха, благодаря ти, че потвърди идентичността и по канал извън Уикипедия. Предполагам, че никой няма да възрази, че веднага ти сложих флаговете автопатрул и разширен потвърден потребител. И, наистина, много се радвам да те видя отново тук! Практиката ни досега е била, че потребители, които са били избрани за администратори, но сами са се отказали, могат да си поискат отново администраторския флаг без ново гласуване. Струва ми се, че има логика същото да важи и за потребители, които са го загубили поради неактивност, но както прецениш. Нужда от повече администратори винаги има!
— Luchesar • Б/П 17:29, 28 декември 2021 (UTC)

Ще възразя аз. И не, благодаря! Никога вече! Точно администраторството беше едно едно от нещата, които правеха У задължение, а не удоволствие и така ме отказа за известен период (не броя анонимните редакции).

По този повод не съм убеден, че трябва да съм и автопатрул, защото има твърде много нови неща и ще се омазвам доста... Петър Дервишев (беседа) 18:29, 28 декември 2021 (UTC)

В рамките на майтапа но всъщност и съвсем сериозно това дали ще имаш статут на автопатрул изобщо не зависи от твоето желание. Доколкото зависи от мен заслужен е. Даже задължително. Сале (беседа) 18:45, 28 декември 2021 (UTC)

Здравей, Сале, драго ми е! Да, наясно съм, но наистина разчитам на безмилостното ви отношение към евентуалните ми грешки. Петър Дервишев (беседа) 19:40, 28 декември 2021 (UTC)

Добре дошли отново в клуба! Станислав Николаев 19:45, 28 декември 2021 (UTC)

Като стана дума за нови неща, да направя пак малка реклама на нашия Уикипедия:Дискорд сървър. Много удобен за бърз чат, а при нужда и за глас. Има и куп сървъри на други уикипедии. Ако се престрашиш, добре си дошъл!
— Luchesar • Б/П 21:05, 28 декември 2021 (UTC)

Лъчо, засега ще продължа да се боря със страховете си. Просто не съм убеден доколко ще съм активен. Но ще го имам предвид, разбира се, благодаря! Петър Дервишев (беседа) 21:54, 28 декември 2021 (UTC)

Петър Дервишев много се радвам, че отново те виждам. Като стар редактор те поздравявам за решението да се върнеш. И в никакъв случай не приемай това завръщане като задължение. Само когато можеш, колкото можеш и ако ти идва от сърцето! Добре дошъл!--Ilikeliljon (беседа) 23:05, 28 декември 2021 (UTC)

Гален Ганев

Как да редактирам и допълня страницата за моето творчество, някой постоянно връща стария вариант? Казвам се Гален Ганев и съм автор в тази страница.

Не изтривайте постоянно моите редакции и допълнения. Аз съм авторът на страницата, казвам се Гален Ганев и информацията е автентична. Така усилието ми за пълноценна страница е провалено от Вашите доброволци. И трудът ми е напразен. Слагам линкове, които можете да проверите. Няма никакъв вандализъм.
Гален Ганев (беседа) 13:42, 30 декември 2021 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Неравна е борбата с Вас :) Илиев2010 (беседа) 19:39, 30 декември 2021 (UTC)

Не съм бебе

Колеги, не съм бебе, но ми писна от филтъра с нежелани сайтове. --Luxferuer (беседа) 14:42, 30 декември 2021 (UTC)

Числителни – объркване на бройни и редни

Преди повече от две години поставих тук въпроса за правилното изписване на числителните редни – особено фрапиращо в заглавия на статии за училища, народни събрания и т.н. Това е тогавашният разговор [1], който не доведе до нищо. Сега предлагам или да се приеме общо решение по какъв начин да се изписват, или – ако няма консенсус – всеки да го изписва (и да поправя) както предпочита, стига да е по един от правилните начини, само и само да не е грешно. Сегашното положение е просто съдействие на неграмотността.

Припомням правилните: 1) Единадесето обикновено народно събрание (т.е. с думи),

2) XI обикновено народно събрание,

3) 11-о обикновено народно събрание,

4) 11. обикновено народно събрание (т.е. с арабски цифри, като след тях се пише точка. Напр. 12. клас, 91. НЕГ, 125. СОУ). --Randona.bg (беседа) 11:23, 30 ноември 2021 (UTC)

За парламентите и за вековете съм за римски цифри - така са традиционно в историографията. За по-големите числа съм може би вече по-скоро за точката - 118., защото разширенията са ужасно нестабилни в главите и съответно многообразни, а римските отвъд 50 са трудни за схващане. Промяна обаче абсолютно със сигурност требва да има. -- Мико (беседа) 12:09, 30 ноември 2021 (UTC)

+1. --Randona.bg (беседа) 12:50, 30 ноември 2021 (UTC)

За номерацията на вековете, хилядолетията (може би?) и парламентите аз също напоследък взех да клоня към римските цифри – поне до 100 не са чак толкова тромави. За вековете има още доста време до достигането на сто – поне за тези след новата ера. При парламентите, ако върви с тоя темп смяната им, до няколко години ще доближим стотачката. За всички останали случаи – вариант 3 (като най-наложен) и вариант 4 (като най-лесен). Аз лично нямам предпочитания, стига да е вярно. --Ted Masters (беседа) 16:14, 30 ноември 2021 (UTC)

За съжаление, преди време някой много старателно мина през статиите, следени и писани основно от мен, и махна всичко след редни числителни (изписани с арабски цифри). Аз реших, че този някой знае повече от мен за правилата на бг граматиката. Може би трябва някой бот да се заеме с този въпрос и да поправи поправките. Римските цифри при означаването на вековете не използвам, защото всеки път трябва да минавам на латиница.--Mmm-jun (беседа) 14:41, 30 ноември 2021 (UTC)

Mmm-jun, можете ли да посочите някакъв ориентировъчен пример? Преди близо година аз (с моя бот) и Vodnokon4e (с неговия бот) бяхме си играли да поправяме разни грешки с числителните редни и мъжколичните бройни форми. Ако е възникнала някаква грешка, е добре да се знае, за да не се повтаря. --Ted Masters (беседа) 16:14, 30 ноември 2021 (UTC)

Ted Masters, ще се опитам, но честно казано, не съм сигурна, че ще успея да намеря, защото след тези поправки, водейки се от презумпцията, че те са верни, почнах да не слагам нищо след редни числителни.--Mmm-jun (беседа) 16:30, 30 ноември 2021 (UTC)

Ted Masters, намерих пример - Арменска миниатюра. Там има и моя грешка, но ботът е поправил на „4 век“. --Mmm-jun (беседа) 17:30, 30 ноември 2021 (UTC)

Mmm-jun, благодаря! Да, това определено е неправилно – пингвам отново Vodnokon4e, за да го има предвид при следващите поправки. Числителните редни са излишни, само когато числото е последвано от месец, напр. 12 декември, вместо 12-и декември; или при годините, когато следват формат ден-месец-година или месец-година. Във всички останали случаи (само за година; век; хилядолетие) следва да се отбележи, ако е числително редно, а не просто бройно число. --Ted Masters (беседа) 17:51, 30 ноември 2021 (UTC)

Искаш да кажеш "2021. година"?!?! --Спас Колев (беседа) 19:33, 6 декември 2021 (UTC)

Nk: По-скоро имам предвид случаите като „през 2021-ва година“ и „през 2021-ва г.“. Такива случаи са правилни според граматичните правила и не следва да се поправят. Случаите с точката наистина изглеждат странно. Аз затова се стремя да избягвам варианта с точката. А при съкратената форма на година със сигурност могат да настъпят обърквания, ако не е посочено дали се говори за числително редно, или за просто бройно – пример: „преди 2000-ната г.“ и „преди 2000 г.“. Във втория пример смисълът може да бъде „преди 2000 години“, но и „преди 2000-ната година“. При пълната форма на думата година някак си се подразбира от това дали самата дума е в ед./мн. число. --Ted Masters (беседа) 21:05, 6 декември 2021 (UTC)

Nk:, Ted Masters: Всъщност за години е регламентирано да не се пишат окончания – в Официалния правописен речник: 110.2.1. Тъй че трябва да бъде 2021 година, 2021 г. --Randona.bg (беседа) 10:19, 7 декември 2021 (UTC)

Randona.bg, благодаря за разяснението. Няма много логика да бъде така. Странно защо точно такова е решението (по-скоро бих го нарекъл изключението). Вероятно заради варианта с точката – наистина изглежда нелепо. С арабски цифри и окончания всичко си е наред. Но, хей, така са го решили... --Ted Masters (беседа) 18:21, 7 декември 2021 (UTC)

Така де, може да се нарече и решение, и изключение, май и двете – решили, направили изключение. То да беше само това... Някои решения просто ме влудяват и не виждам никаква логика в тях. Плахо се надявам със смяна на „решаващите фактори“ да се вземат други решения ;). --Randona.bg (беседа) 18:35, 7 декември 2021 (UTC)

Напълно подкрепям необходимостта от промяна. Лично мнение: вековете с римски цифри, всички останали случаи с арабски цифри и точка. Комбинацията от цифри и букви ми е малко странна, но ще я предпочета пред напълно грешното изписване. Изписването на пълната форма крие доста рискове, затова не бих се спрял на нея. --Svawt95 (беседа) 18:12, 30 ноември 2021 (UTC)

Да отбележа, че арабските цифри и точката затрудняват членуването - как ще изпишем Десетата дивизия? 10.-та е абсурд. Може би е по-културно, колкото и да е сложно 10-а, 10-ата. -- Мико (беседа) 10:31, 7 декември 2021 (UTC)

+ 1 --Молли (беседа) 10:56, 7 декември 2021 (UTC)

Мико:, прав сте, не се бях замислял за този случай. Тук варианта с точката не е приложим. --Svawt95 (беседа) 16:24, 7 декември 2021 (UTC)

Всъщност идеята на точката е, както ми обясниха от ИБЕ, да показва, че това е числително редно, и да няма никакви разширения след нея. Тоест както след римските цифри не се пише X-ата дивизия, така и след точката няма да се пише 10.-ата дивизия, ами ще бъдат X дивизия и 10. дивизия (независико дали Десета дивизия или Десетата дивизия). Аз лично засега мога да възприема точката само за училищата, защото там просто не виждам друг изход... --Randona.bg (беседа) 17:30, 7 декември 2021 (UTC)

Благодаря за пояснението, Randona.bg:. Няма да е зле да изчакаме и промените, които са планирали да направят, но по-долното Ви мнение с вариантите за мен е добър компромисен вариант. Не разбирам защо много хора (не само тук) като цяло не одобряват варианта с точката. Но сигурно и някои не ме разбират защо не харесвам разширенията. А то е просто заради асоциацията с 4етвърти и 6ести, ако ме разбирате:) Слава Богу, като че ли напоследък това отшумя. --Svawt95 (беседа) 22:30, 7 декември 2021 (UTC)

Няма смисъл да изчакваме, защото в тази област не се предвиждат промени, а по-скоро по-добро представяне на правилата – на правилните места, защото сега виждат пропуски. Специално се обадих да питам, за да не се ха̀бим напразно . Няма да бъде нов книжен речник, а онлайн. --Randona.bg (беседа) 10:25, 8 декември 2021 (UTC)

Не съществува вариант 10.-та дивизия . Според мен трябва да се преценява за различните случаи. Преди малко се обадих в Езикови справки във връзка с въпроса за годините, а и за да чуя тяхното мнение за номерацията на училищата. Попаднах на много сериозна сътрудничка, която, правейки ми справката, веднага забеляза, че в сегашния речник не е достатъчно компактно изяснено, и веднага си записа какво в коя точка да добавят за подобряване (сега подготвят ново издание, ще го има онлайн). За номерацията на училищата – каза, че изписването с точка в тази сфера вече се утвърждава и че на кориците на учебниците от 15-ина години фигурирало напр. 4. клас.

Аз предлагам следното: парламентите, вековете, хилядолетията – с римски цифри. Както е писал Мико, така е традиционно в историографията. Дали до 50 или до 100 – според мен до 100, който го схваща до 50, ще го схване и до сто, а за тези, които и VII не могат да прочетат, пак е все тая ;). За училищата – арабска цифра и точка (118. училище). В случая точката е означение, че е числително редно (обяснение на ИБЕ). Разширенията наистина са „ужасно нестабилни в главите“ и няма никаква надежда да бъдат научени и писани правилно, затова според мен най-добре е с точка (за училищата). За дивизии и други случаи (в момента не се сещам какви) – което е по-утвърдено: арабски с разширение или римски.

Това трябва да се отнася непременно за заглавията; струва ми се, че в текстовете са допустими всички правилни варианти (но не и неправилните :)), но да приемем един за препоръчителен. Както пише в една езикова инструкция, за век може и X, и 10-и, но е за предпочитане традиционното с римски. И като приемем един препоръчителен вариант, някой бот или човек да поправя грешните варианти именно към него. Приемливо е също до десет, дори до 20, изписване с думи (напр. Първа армия, Втора мъжка гимназия и т.н.), нататък става невъзможно. --Randona.bg (беседа) 13:59, 7 декември 2021 (UTC)

Това с точката става епидемично, като дори взеха да пишат и датата „4. май“, което е ха-ха. --Rumensz (беседа) 18:38, 7 декември 2021 (UTC)

Май най-вече журналистите го пишат, такова им е нивото. --Randona.bg (беседа) 10:25, 8 декември 2021 (UTC)

Хубава и полезна тема и гореизложеното звучи добре и е лесно осъществимо от редакторите на БГУ. Но си мисля и за читателите. Много от тях бързо ще възприемат числото 38, и се боя, че малцина ще броят кръстчетата и чертичките на XXXVIII, т.е. няма да вникнат в числото. Можем да кажем, че е „техен проблем“, но идеята на Уикипедия, според мен, е друга. Поздрави на всички!--Mmm-jun (беседа) 12:00, 8 декември 2021 (UTC)

Разбирам Ви, Mmm-jun, но в конкретния случая става дума за използване на такива големи числа в доста тясна сфера – парламенти и конгреси (за друго не се сещам). Читателите с такива интереси се предполага, че са достатъчно грамотни. А тези, които се затрудняват, сигурно ще напишат търсеното с арабски цифри и ще бъдат автоматично препратени към съответната статия с римски. Римските цифри се учат в училище в четвърти клас, доколкото знам. Не мисля, че летвата трябва да пада до нивото на някой депутат, дето чете римското VII като „ви ай ай“ – напротив, така можем евентуално да им повишим малко знанията :). А в самите статии, ако са правилно изписани с арабски, няма проблем. --Randona.bg (беседа) 17:11, 8 декември 2021 (UTC)

Ох, това беше смешно. VII като „ви ай ай“ - звучи като виц, а може би е :-) Аз всъщност имах предвид не грамотността, а удобството при четене. Но щом според Вас ще се отнася само за парламенти и конгреси... :-) Поздрави! Mmm-jun (беседа) 18:27, 8 декември 2021 (UTC)

О, за съжаление не е виц, а истина, която конкурира най-добрите вицове – просто потърсете в гугъл Ви Ай Ай :). Иначе – освен за парламенти и конгреси, наистина не се сещам за друго. Разбира се, и училищата, но за тях вече предложих да са с арабски и точка (130. средно...), защото дори самите училища пишат грешно разширенията след арабските цифри (въпреки че са им провеждани ограмотителни курсове), а пък с римски или с думи е невъзможно. Вековете са засега само до XXI, мисля, че за никого не е проблем, а и, както писах, ако в статиите са правилно изписани с арабски, ще си останат (но ако са грешно, трябва да се оправят и не ми се струва много лесно). Поздрави и от мен! --Randona.bg (беседа) 19:16, 8 декември 2021 (UTC)

За вековете, според мен, определено римски. Преди малко поправях Българските земи под османско владичество. За другите неща – доверявам се на вашите умни глави. Леко на шега: много се кефех едно време как в надписите на филмите накрая годините бяха с римски цифри. MCMLXXXVII изглежда някак... авторитетно. Хах, вероятно съм пример за quidquid Latine dictum sit altum videtur, но какво пък – ако човек ще е сноб, поне да бъде сноб с вкус за класиката.
— Luchesar • Б/П 16:38, 12 декември 2021 (UTC)

Още помня стария избушен несветещ надпис „XXVIII ПОЛИКЛИНИКА“ и като малък се чудех кой несретник е решил, че така е по-добре да се пише, нищо че сме вече XX век. Но за добро или лошо не ние определяме правописа, така че XXVIII и през XXI в. За неграмотността граници няма, както 7up е „зуп“ и U2 е „ю ту две“, така и „ви ай ай“ е неизбежно. Резултатът от тази дискусия ще е хубаво да го синтезираме в самостоятелна У: страница, с всички примери изброени в отделни точки, напр. векове така, събрания така, крале онака, класове с точки и т.н. --Поздрави, Петър Петров 11:24, 13 декември 2021 (UTC)

Благодаря ти за предложението, явно мислим в една посока. Създадох нов проект Уикипедия:Правилен български език, в който каня всички заинтересовани да се включат. Нахвърляното в него подлежи на подобрение, но мисля, че е една добра основа. Ket (беседа) 09:58, 15 декември 2021 (UTC)

Струва ми се, че вече има консенсус, и предлагам някой от по-опитните редактори да го представи. Тъй като аз вече направих предложенията си, по-добре някой друг да обобщи разговора. Само да допълня – за военните (дружини, дивизии и т.н.) май някой някъде (но не помня кой и къде) беше писал, че масовото е с арабски и разширение (2-ра опълченска дружина) – така в текста, иначе в заглавията си е много добре както е сега: Тридесет и четвърти пехотен троянски полк, това е класика, перфектно. --Randona.bg (беседа) 18:49, 15 декември 2021 (UTC)

Предлагам да помислим и по вариант в заглавията числата да се изписват с думи – по модела на статиите ни за военните части [2], [3]. Все повече ми харесва, не ми се струва тромаво. Изглежда ми подходящо за Народните събрания, или с римски цифри. Това, разбира се, не се отнася за училищата – над сто с думи наистина е много тромаво. --Randona.bg (беседа) 21:00, 21 декември 2021 (UTC)

Принципно и на мен ми харесва тази идея. Само да вметна нещо, което не видях да е обсъждано: подреждането в категориите. Изписване с думи или с римски цифри очевидно ще подреди статиите в съответните им категории неинтуитивно: „единадесето“ ще е на „Е“, например, след „дванадесето“ на „Д“. Не толкова очевидно е, обаче, че използването на арабски цифри също не решава автоматично проблема.

Причината е, че подреждането е лексикографско, не аритметично – 100 е преди 20, защото знакът „1“ предхожда знака „2“. И в трите случая – словом, с римски или арабски цифри – решението е да се добавя ръчно ключ към съответните категории (или дори универсален със СОРТКАТ/DEFAULTSORT). Има различни варианти за този ключ. Например за средните училища в София е използван хитроумно ключ от типа <интервал>021, резултатът от което може да се види в Категория:Средни училища в София. Този ключ би подреждал правилно статиите до 999 включително. Това се гарантира от използването в ключа винаги на три цифри, като за числата, по-малки от 100 и 10, се добавят съответно една или две нули отпред. Интервалът в началото пък цели да избегне проблема с индексирането в категориите, тъй като индексите се състоят само от един знак (цифра или буква) и затова няма удобен начин да бъдат групирани толкова много статии.

За поредици до 100 групирането може да се направи по десетиците, като статиите до 10 може да се групират под знака „0“ (или също под интервал). Това би станало със съвсем прост ключ от типа 21 за тези от 10 нагоре и 02 или <интервал>2 – за тези под 10. По този начин статиите от 1 до 9 ще бъдат групирани под „0“ или интервал, тези от 20 до 29 – под „2“, от 50 до 59 – под „5“, и т.н.
— Luchesar • Б/П 21:53, 21 декември 2021 (UTC)

Не съм изчел всичко, но да вметна. Освен с точка има реформа и може да се пише и без точка. Примерно „3-ти март“ може да бъде изписан и като „3 март“. И т.н. Илиев2010 (беседа) 01:59, 31 декември 2021 (UTC)

Съвсем очевидно не сте изчели всичко от разговора. Частният случай е обяснен и не е дискутиран, защото има само един правилен начин за изписване, следователно няма какво да се дискутира. Написаното от Вас „освен с точка има реформа и може да се пише и без точка. Примерно „3-ти март“ може да бъде изписан и като „3 март“ е тотално грешно. Може да бъде изписано само по един начин: 3 март. --Randona.bg (беседа) 09:30, 31 декември 2021 (UTC)

ПП: Ако наистина "При тази схема (пр. Хр.) няма нулева година, така че 1 г. сл. Хр. следва непосредствено след 1 г. пр. Хр." и след като в академичните среди се налага "пр. н.е." и щом "пр. Хр." е само за християните, не е ли логично да се използва само "пр. н.е."? Илиев2010 (беседа) 02:06, 31 декември 2021 (UTC)

Този въпрос не се обсъжда тук. --Randona.bg (беседа) 09:30, 31 декември 2021 (UTC)

Предложение за правило

Продължение на темата #Числителни – объркване на бройни и редни.

Осмелявам се да извлека нещо като правило, за да приключим все пак дискусията. Дали имаме някакво съгласие за следното:

• крале, императори, векове – с римски цифри (Карл V, Наполеон III, II век)
• хилядолетия - има доста направени статии с арабски цифри, но без точка - дали да не добавим само точката (например: 3. хилядолетие)? Или пък с думи: трето хилядолетие
• военни подразделения (дружини, дивизии и т.н.) с арабски и разширение (2-ра опълченска дружина) или изцяло с думи (Втора опълченска дружина)
• парламентите - всичките съществуващи статии в У са с арабска цифра (неправилно, както е и на сайта на НС), дали да не добавим само точката? (46. Народно събрание)
• училища – арабска цифра и точка (118. училище)

Разбира се, има нюанси: дали съчетанието е употребено в името на статията (по-строго, съобразено с У:ПН) или в текста (по-свободно), затова давам опции. За да не разводняваме, ви моля да се обадят само онези, които са против; не е нужно да обяснявате защо. И си пожелавам да започнем Новата година с консенсус!--Ket (беседа) 09:59, 26 декември 2021 (UTC)

Хилядолетията с римски - така се употребяват в историческата и археологическата литература. Те са и малко - отвъд 3-4 се ползват години: ΙΙΙ хилядолетие пр. Хр., но 12000 години пр Хр. Останалото подкрепям. -- Мико (беседа) 11:32, 26 декември 2021 (UTC)

Трудно е да се обадят само тези, които са против, когато за повечето неща са посочени два варианта. Според мен оформѝ директно предложението с единия – поне аз винаги така правя, като гледам, разбира се, да се съобразявам с това, което изглежда консенсусът. И евентуално се правят нови варианти, докато накрая един не бъде одобрен – или пък всички не се уморят да възразяват.

Има и друг въпрос, който сякаш не видях да се обсъжда: дали правим разлика между заглавия на статии и текст (а също и инфокутии, защото и те имат своя специфика). Заглавията, а до голяма степен и инфокутиите, са по-простият проблем, според мен. Текстът е по-сложен, заради множеството възможни казуси. Например, ако използваме изписване с думи на военните подразделения, определени текстове може да започнат да звучат тромаво:

Двадесет и пета и тридесет и първа дивизии са изпратени в подкрепа на почти унищожената тридесет и четвърта, а четиридесет и пета въздушнопреносима бригада прави десант в тила на атакуващите вражески дванадесета, двадесет и втора и двадесет и осма дивизии. На левия фланг е изпратена деветнадесета танкова бригада, която да подсили понеслата значителни загуби осемнадесета.

Но използването на прословутите точки не е непременно по-леко за четене, а на места въобще звучи глупаво (и въобще не става ясно какво се прави, когато след редното числително следва веднага препинателен знак):

25. и 31. дивизии са изпратени в подкрепа на почти унищожената 34., а 45. въздушнопреносима бригада прави десант в тила на атакуващите вражески 12., 22. и 28. дивизии. На левия фланг е изпратена 19. танкова бригада, която да подсили понеслата значителни загуби 18..

В този случай – малко краен, наистина – далеч по-добре сякаш изглеждат традиционните окончания:

25-а и 31-ва дивизии са изпратени в подкрепа на почти унищожената 34-та, а 45-а въздушнопреносима бригада прави десант в тила на атакуващите вражески 12-а, 22-ра и 28-а дивизии. На левия фланг е изпратена 19-а танкова бригада, която да подсили понеслата значителни загуби 18-а.

Бих казал, че за текстовете трябва да има по-голяма гъвкавост, но не пречи и там да има известна стандартизация.

Всъщност, ето какво бих предложил, използвайки като основа твоето предложение, с общото правило, че, когато заглавията не са с арабски цифри, трябва да има и пренасочване (например 20. век към XX век):

обекти	заглавия	в текст	в инфокутии
монарси, папи и т.н.	с римски цифри (Йоан XXIII)	с римски цифри (при управлението на Карл V)	с римски (предшестващ: Карл V)
векове	с римски цифри (II век)	с римски цифри (от II век насам)	с римски (роден: II век)
хилядолетия	с думи (Трето хилядолетие)	с думи (през третото хилядолетие пр. Хр.)	с арабски с точка (роден: 3. хилядолетие пр. Хр.)
военни формирования (общо)	с думи (Втора опълченска дружина)	с думи или арабски цифри с окончание (атакувана от 28-а бригада)	с арабски цифри с окончание (командвал: 22-ра дивизия)
военни формирования (римски легиони)	с римски цифри (XII Мълниеносен легион)	с римски цифри или с думи (натам настъпва дванадесети легион)	с римски (командвал: XII легион)
народни събрания	с римски цифри (XLVII народно събрание)	с арабски цифри с точка (депутат в 47. народно събрание) или с думи	с римски (както е в момента: депутат в: XLVII НС)
училища	арабска цифра и точка (118. училище)	с арабски цифри с точка (завършва 118. училище)	с арабски с точка (преподавал: 118. училище)

Това вероятно няма да е окончателен вариант, но наистина е хубаво да имаме нещо конкретно разписано за постепенно оформяне на решение.
— Luchesar • Б/П 12:29, 26 декември 2021 (UTC)

TL;DR на горното за запразнилите по-сериозно:

1. Добре е да имаме предвид (поне) следните видове употреби: (а) в заглавия на статии, (б) в текста на статиите, и (в) в инфокутии. За някои обекти може да няма разлика, но за други може да е добре (или нужно) да има.
2. Хубаво е да премислят различни казуси, особено по отношение на текста, както е даден пример с военните формирования в специфични текстове. Мисля, че това се отнася особено за модерния вариант „арабски цифри с точка“, който не е имал достатъчна употреба и съответно няма достатъчно натрупан опит (както е даден пример със случаите, в които след редното числително следва препинателен знак).

Според мен има добра база за консенсус, но апелирам за по-внимателно премисляне на всички възможни употреби, за да не стане така, че консенсусът за някои неща да остане само на думи, а на практика да не се спазва, защото се е оказал неприложим или дори само неудобен. В крайна сметка, важно е да се намери най-добрият баланс между езиковите правила, наложеност в литературата и удобство за редакторите.

Няколко още бързи разсъждения:

• „Арабски с точки“ за момента ми изглежда приложимо основно за заглавия и инфокутии, но за текст крие доста капани. Отново пример с препинателните знаци: „Петър първо учи в 112. училище, после се премества в 19., а накрая – в 7..“
• Римските цифри за народните събрания ме привличат: (а) заради традицията, (б) за да бъде натрит носа на неграмотните, но често надменни богоизбраници („ви ай ай“). Второто обаче очевидно не е рационален аргумент. Ако търсим максимално стандартизиране, тогава може би „арабски с точка“ в заглавия и инфокутии и „арабски с окончание“ в текста е в най-малка степен разнородно (в сравнение със смесване на арабски и римски цифри, например).
• Не трябва да забравяме и уводното изречение. Обектът в него (в получер) е добре да бъде идентичен със заглавието. Ако заглавието е 47. народно събрание, тогава вероятно и уводното изречение трябва да бъде 47. народно събрание е обикновено народно събрание на България. Ако заглавието е XLVII народно събрание, тогава уводното изречение трябва да бъде XLVII народно събрание е обикновено народно събрание.
• За хилядолетията аз съм окей с предложеното от Мико: така и заглавията на статиите, и употребата в текста може да бъдат с римски цифри.
• Техническо уточнение за инфокутиите: когато се извличат от Уикиданни, използването на римски цифри в тях е сложно, но не е неосъществимо.

— Luchesar • Б/П 13:35, 26 декември 2021 (UTC)

Категорично против точките като форма на членуване на цифрите. Много от изразите си ги членуваме напълно автоматично при четене (е има и някои, които казват Борис Три, ама то с каквото и да им го напишеш все тая). Точката какво точно окончание значи? Точката поставяме в случай на край на изречение и при съкращение. И цифрите стават съкращение. И доста грозно изглежда.

А при събранията е по-лесно да са с арабски цифри за четене. Използването на римските цифри се използва обикновено за означаване на нещо голямо - век, цар. НС на 2 месеца - голяма работа?! --Rumensz (беседа) 19:13, 26 декември 2021 (UTC)

На въпроса „Точката какво точно окончание значи?“ доста по-горе съм дала разяснението на Института за български език – точката означава, че става дума за числително редно; след нея не се пише нищо, както след римските цифри. Тази употреба на точката вече е официално регламентирана. Лично аз също я смятам за грозна, но за грозно смятам също и изписването на 5-ото и подобни. Допускам, че и други смятат така и че това може би е една от причините – след невежеството – за грешно изписване. Само че още по-грозно ми се струва да се изписва грешно. Тъй че хайде независимо от естетическите си вкусове да се спрем все пак на някакъв верен вариант. Тъй като съвсем очевидно правилното изписване на арабските с разширения е недостижим блян дори в Уикипедия, предлагам поне за училищата да се възприеме арабски + точка. --Randona.bg (беседа) 20:17, 26 декември 2021 (UTC)

Благодарна съм на Ket и Luchesar за усилията им този път да решим отдавнашния проблем. Съгласна съм с детайлните предложения от таблицата, но за хилядолетията смятам, че е по-добре да са с римски цифри (с доводите на Мико). Теоретизирайки, не мисля, че непременно в първото изречение трябва да е както в заглавието; ако са различни, може пък това да е начин за научаване какво означават римските цифри (например заглавие с римски цифри: „XLVIII народно събрание“ и началото на статията: „Четиридесет и осмото народно събрание на Република България...“. А потърсилите го като 48 Народно събрание са пренасочени автоматично там. Ама всъщност едва ли някой нещо ще научи... вероятно е въображение ). --Randona.bg (беседа) 21:13, 26 декември 2021 (UTC)

„ не мисля, че непременно в първото изречение трябва да е както в заглавието; ако са различни, може пък това да е начин за научаване какво означават римските цифри (...) А потърсилите го като 48 Народно събрание са пренасочени автоматично там “

Това ми харесва много. Значи може би за НС постепенно вървим към: заглавието и инфокутията с римски, а в текста с думи (или може би също и с арабски цифри след уводното изречение).
— Luchesar • Б/П 21:48, 26 декември 2021 (UTC)