Франсиско Висенте Агилера
| Франсиско Висенте Агилера Francisco Vicente Aguilera | |
| кубински революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 февруари 1877 г.
|
| Учил в | Хавански университет |
| Политика | |
| Професия | предприемач, политик |
| Франсиско Висенте Агилера в Общомедия | |
Франсиско Висенте Агилера (на испански: Francisco Vicente Aguilera) е кубински революционер, участник в Десетгодишната война срещу испанското владичество. Става известен като богат земевладелец, отдал състоянието си за каузата за освобождението на родината си.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Агилера наследява цяло състояние от баща си и през 1867 г. става най-богатият земевладелец в източна Куба, притежаващ огромни имения, захарни мелници, добитък и роби (въпреки че самият той не купува роби, които редовно се докарват от африканския бряг за продажба ги наследява).
_100_silver_pesos,_1936_(CUB-74b).jpg)
Със съпругата си има десет деца. Учи в университета в Хавана, получавайки бакалавърска степен по право.[2]
Пътува в много страни, включително САЩ, Франция, Англия и Италия. По време на пътуванията си е привлечен от прогресивни идеи.
През 1851 г. на 30-годишна възраст, Агилера се присъединява към антиколониалното движение на Хоакин де Агуеро в Камагуей. Той ръководи антииспанско въстание, което започва в Баямо през 1867 г. и е избран за лидер на местния революционен комитет, който включва също Франсиско Масео и Педро Фигередо. Тази борба кулминира с "вика от Яра" - обявяването на независимост на 10 октомври 1868 г. под ръководството на плантатора и адвокат Карлос Мануел де Сеспедес, с което започва Десетгодишната война от 1868 – 1878 г. Агилера иска да забави въстанието, докато не бъдат събрани достатъчно средства, но отстъпва на Сеспедес.
Агилера влиза в националното правителство на първата независима кубинска република, създадена през 1869 г. Заема редица постове в кубинската армия – генерал-майор, министър на войната, вицепрезидент на републиката и главнокомандващ на Източния окръг. По време на командването на армията се отличава със смелост, лично участва в много битки и сблъсъци.
След избухването на войната Агилера освобождава всичките си 500 роби, което е незаконно действие според испанското законодателство, и набира много от тях в редиците на своята армия, за да отвоюва град Баямо от испанците.
През 1871 г. Франсиско Висенте Агилера е изпратен в Ню Йорк, за да събере средства за организиране на помощ за Кубинската република. Там той умира от рак на гърлото на 22 февруари 1877 г.
Останките му са пренесени в родния му град Баямо през 1910 г. Република Куба изобразява Агилера върху банкнотата от 100 кубински песо.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ New York Herald // Архивиран от оригинала на 2017-07-21. Посетен на 2020-05-13.
- ↑ Biography of Francisco Vicente Aguilera (1821-1877) - TheBiography.us // Архивиран от оригинала на 2019-12-15. Посетен на 2023-03-13.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Агилера, Франсиско Висенте“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
]