Фридрих Клюд
| Фридрих Клюд | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Фридрих Фьодорович Клюдт 29 юли 1899 г. | ||||||||
| Починал | 1957 г. | ||||||||
| Второ гражданство |  България | ||||||||
| Пост | дясно крило, десен инсайд | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
Фридрих Клюд (на руски: Фридрих Клюд) (срещан и като Фридрих Клудт) е български футболист и футболен съдия от германски произход. Той е първият натурализиран футболист, играл за българския национален отбор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в лутеранското село Грюнау в Таврия на 29 юли 1899 г.[1] Баща му Теодор Фюрштегот Клюд е лутерански пастор, а майката Йохана Елизабет Бауман е учител. Фридрих Клюд има 13 братя и сестри. Фридрих завършва търговско училище в Екатеринодар.
След Октомврийската революция е част от Бялата армия. Евакуира се от Крим на остров Лемнос.[2] Пристига в България като част от Кубанското военно училище, разположено в Търново-Сеймен. След като се установява в България като футболист, Клюд работи като чиновник в „Кредитна банка“ в София и впоследствие заема директорския пост.
След Втората световна война се премества в Германия, където живее до смъртта си. Почива в Хамбург през 1957 г.
Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Преминава в тима на Сокол (Харманли) след приятелски мач между Сокол и тима на Кубанското военно училище през май 1922 г. Съотборници на Клюд са руснаците Булгаков, Дятченко, Бели и Димитриенко. За Сокол вкарва 5 гола при победа над хасковски отбор с резултат 8:2.[3]
През 1922 г. става част от ФК 13. Става един от лидерите на тима в нападение. По време на престоя си получава предложения от други софийски отбори, но отказва да напусне. Играе за „ветераните“ до 1931 г. С ФК 13 е два пъти финалист в турнира за купата „Улпия Сердика“ (1930 и 1931).
След края на кариерата си тренира и юношите на ФК 13. Запомнен е като „фин човек, винаги спретнат и елегантен, образец на коректен футболист, авторитет“. По спомени на съотборника му Йордан Илиев дори по време на мач футболистите се обръщат към него на Вие.[4]
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
През 1924 г. е включен в състава на националния отбор на България. Поради скандал между софийските и варненските клубове относно повиканите играчи Клюд отпада от състава.
Дебютира за българския национален отбор на 17 юли 1927 г. срещу Турция (3:3), но е сменен в 25-ата минута поради контузия. Това е и единственият му мач за националния отбор.
Съдийство[редактиране | редактиране на кода]
Ръководи мачове в Столичното първенство[5], а през 1926 г. става член на съдийската комисия към БФС и дълги години се подвизава и като рефер. През 1927 г. е главен съдия на финала за Царската купа, спечелен служебно от Владислав (Варна)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Friedrich (Fritz) KLUDT
- ↑ Волков, Сергей Владимирович, д.и.н. База данных № 2: «Участники Белого движения в России», Буква К, с. 401
- ↑ Вълчев, Милен Руската емиграция в Харманлийска околия между двете световни войни
- ↑ Силвестър Милчев. Футболната романтика на България, Ч. 1, София: НКИА, 1998, С. 303
- ↑ Раковски (СОФИЯ) 1:2 ОСК Атлетик-Слава `23(СОФИЯ), Първа софийска дивизия 1923/24