Фридрих Фердинанд (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург)

Фридрих Фердинанд
	Фридрих Фердинанд
херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург и Шлезвиг-Холщайн
Роден	12 октомври 1855 г. Кил, Херцогство Холщайн
Починал	21 януари 1934 г. (78 г.) Примкенау, Федерална република Германия
Погребан	Шлезвиг-Холщайн, Федерална република Германия
Герб
Семейство
Род	Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург
Баща	Фридрих (херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург)
Майка	Аделхайд фон Шаумбург-Липе
Братя/сестри	Алберт фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург; Луиза фон Зондербург-Глюксбург
	Фридрих Фердинанд в Общомедия

Фридрих Фердинанд Георг Кристиан Карл Вилхелм фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (на немски: Friedrich Ferdinand Georg Christian Karl Wilhelm Herzog von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Glücksburg, Herzog von Schleswig-Holstein; * 12 октомври 1855, Кил; † 21 януари 1934, дворец Примкенау, днес: Przemków в Полша) от фамилията Олденбург, е херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1885 – 1934), от 1931 г. херцог на Шлезвиг-Холщайн и пруски генерал на кавалерията.^[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е големият син, второто дете, на херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1814 – 1885) и съпругата му принцеса Аделхайд фон Шаумбург-Липе (1821 – 1899), дъщеря на 1. княз Георг Вилхелм фон Шаумбург-Липе (1784 – 1860) и принцеса Ида фон Валдек-Пирмонт (1796 – 1869). Племенник е на датския крал Кристиан IX (упр. 1863 – 1906).

По-малкият му брат принц Алберт/Албрехт (1863 – 1948) е пруски генерал-лейтенант.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Фердинанд се жени на 9 март 1885 г. в Примкенау, Силезия, за принцеса Виктория Фридерика Августа Мария Каролина Матилда фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург (* 25 януари 1860, Августенбург; † 20 февруари 1932, Грюнхолц), дъщеря на херцог Фридрих VIII фон Шлезвиг-Холщайн (1829 – 1880) и принцеса Аделхайд фон Хоенлое-Лангенбург (1835 – 1900), дъщеря на княз Ернст I фон Хоенлое-Лангенбург. Тя е по-малка сестра на германската императрица Августа Виктория (1858 – 1921), от 27 февруари 1881 г. съпруга на кайзер Вилхелм II. Те имат шест деца:^[2]^[3]

Виктория Аделхайд (* 31 декември 1885, Грюнхолц; † 3 октомври 1970, Кобург), омъжена на 11 октомври 1905 г. в Глюксбург за херцог Карл Едуард фон Саксония-Кобург и Гота (* 19 юли 1885; † 6 март 1954)
Александра Виктория (* 21 април 1887, Грюнхолц; † 15 април 1957, Лион), омъжена I. на 22 октомври 1908 г. в Берлин (развод 1920) за принц Август Вилхелм Пруски (* 29 януари 1887; † 26 март 1949), II. (морг.) на 7 януари 1922 в Грюнхолц (развод на 3 юли 1933 в Берлин) за Арнолд Рюман (* 2 декември 1884, Хановер; † 6 декември 1951, Рехеме)
Хелена (* 1 юни 1888, Грюнхолц; † 30 юни 1962, Хялеруп), омъжена на 28 април 1909 г. в Глюксбург за принц Харалд Датски (* 8 октомври 1876; † 30 март 1949), син на крал Фредерик VIII и Ловиса Шведска
Аделхайд Луиза (* 19 октомври 1889, Грюнхолц; † 11 юни 1964, Залцбург), омъжена на 1 август 1914 г. в Потсдам за княз Фридрих III фон Золмс-Барут (* 25 март 1886; † 12 септември 1951), големият син на княз Фридрих II (1853 – 1920)
Вилхелм Фридрих (* 23 август 1891, Грюнхолц; † 12 февруари 1965, Грюнхолц), херцог на Шлезвиг-Холщайн, женен на 15 февруари 1916 г. в Кобург за принцеса Мария Мелита фон Хоенлое-Лангенбург (* 18 януари 1899, Грюнхолц; † 8 ноември 1967, Мюнхен)
Каролина-Матилда (* 1 май 1894, Грюнхолц; † 28 януари 1972, Залцбург), омъжена на 27 май 1920 г. в Глюксбург за граф Ханс фон Золмс-Барут (* 3 април 1893; † 9 октомври 1972), по-малък брат на съпруга на сестра ѝ Аделхайд Луиза.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Mathias Hattendorff: Das Haus Schleswig-Holstein-Sonderburg-Glücksburg. Börde-Verlag, Werl 2012, ISBN 978-3-9814458-3-1, S. 38 ff.
Silke Marburg: Europäischer Hochadel. König Johann von Sachsen (1801 – 1873) und die Binnenkommunikation einer Sozialformation. Berlin 2008, ISBN 978-3-05-004344-9.
Ludwig Denecke: Die Nachlässe in den deutschen Archiven. (= Verzeichnis der schriftlichen Nachlässe in deutschen Archiven und Bibliotheken. Band 1). (mit Ergänzungen aus anderen Beständen). Harald Boldt Verlag, Boppard 1969, S. 1335.
Wilhelm Horst: Die Entstehung und Entwicklung der Freimaurerlogen in Schleswig-Holstein. Ludwig 2004, ISBN 3-933598-89-3.
Dieter E. Kilian: Kai-Uwe von Hassel und seine Familie. Zwischen Ostsee und Ostafrika. Militär-biographisches Mosaik. Hartmann, Miles-Verlag, Berlin 2013, ISBN 978-3-937885-63-6.
John C. G. Röhl: Wilhelm II. 3 Bände. Beck, München 1993 – 2008: Band 2: Der Aufbau der Persönlichen Monarchie. 1888 – 1900. 2001, ISBN 3-406-48229-5.
Petra Dollinger: Frauen am Ballenstedter Hof. Beiträge zur Geschichte von Politik und Gesellschaft an einem Fürstenhof des 19. Jahrhunderts. 2 Bände, Leipzig 1999, S. 1096.

Paul Theroff: Schleswig-Holstein, Paul Theroff's Royal Genealogy Site, angelfire.com
C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 139.
~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. page 386.
Europäische Stammtafeln, Band I, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. page 92.
Marlene A. Eilers, Queen Victoria's Descendants (Baltimore, Maryland: Genealogical Publishing Co., 1987), page 156.
C. Arnold McNaughton, The Book of Kings: A Royal Genealogy, in 3 volumes (London, U.K.: Garnstone Press, 1973), volume 1, page 174.