Фьодор Матюшкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фьодор Матюшкин

Фьодор Фьодорович Матюшкин (на руски Фёдор Фёдорович Матюшкин) (10(21) юли 1799 - 16(28) септември 1872) руски полярен изследовател, адмирал (1867), сенатор.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години 1799-1817[редактиране | edit source]

Роден в Щутгарт, Германия, където баща му служи като съветник в руското посолство. Първоначално образование получава в пансиона на Московския университет, а от 1811 г. - в Царскоселския лицей заедно с Александър Пушкин.

Експедиционна дейност 1817-1827[редактиране | edit source]

След завършването на лицея през 1817 г. постъпва като доброволец и участва в околосветското плаване на кораба "Камчатка" през 1817-1819 г. под комадването на Василий Головнин. Завръща се от плаването като мичман.

През 1820-1824 г. участва в експедицията на Фердинанд Врангел в Североизточен Сибир. От март до май 1821 г. самостоятелно изследва и описва остров Четиристълбов (от Мечите о-ви). През лятото на 1821 г. изследва басейна на река Голям Анюй (десен приток на Колима) и тундрата на изток от устието на Колима, през лятото на 1822 г. – река Малък Анюй, а през март и април 1823 г. – северния бряг на п-ов Чукотка от Чаунския залив (169º 50` и.д.) до 179º 30` и.д. и събира ценни етнографски материали. Изучава и описва бита и обичаите на местното население и съставя речник на чуванските и омокските езици.

През 1825-1827 г. отново съпровожда Врангел, вече като лейтенант, в околосветското му плаване.

Военноморска кариера 1828-1851[редактиране | edit source]

От 1828 до 1831 г. в качеството си на вахтен началник участва в руската средиземноморска ескадра, която блокира Дарданелите. На 30 юни 1831 г., с чин капитан-лейтенант, командва кораба "Ахилес" и провежда няколко сражения по време на войната за освобождаването на Гърция. През 1834 г. е назначен за командир на фрегатата "Амфитрида" и същата година е преведен в Черноморския флот. Командвайки корабите "Браила" и "Варшава" (близо 10 години), обикалял кавказките брегове, нееднократно превозвайки десантни отряди и взема дейно участие във войната на Русия срещу кавказките народи. През 1838 г. за участието в битката за превземането на Туапсе е произведен в капитан 2-ри ранг, през 1840 г. - в капитан 1-ри ранг, а през 1849 г. - в контраадмирал.

През 1850 г. Матюшки е преместен в Балтийския флот и през тази и следващата година плава покрай бреговете на Дания, Германия и Швеция. С това плаване завършва строевата дейност на Матюшкин и започва административна.

Административна дейност 1852-1872[редактиране | edit source]

През 1852 г. Матюшкин е назначен за заместник-директор на инспекторския департамент и остатъка от живота си посвещава на административна дейност. Участва в съставянето на нов морски устав, главен командир на Свеаборгското пристанище, член на морското генерал-губернаторство, цензор на морското министерство, член на различни комитети и от 1858 г. председател на Морското ведомство. На 26 август 1858 г. е произведен във вицеадмирал, а на 30 август 1861 г. е назначен за сенатор, която длъжност заема до смъртта си. На 9 юни 1867 г. е произведен в пълен адмирал. Умира на 16 септември 1872 г., в Санкт Петербург на 73-годишна възраст.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • "Журнал кругосветного плавания на шлюпе „Камчатка“ под командою капитана Головнина", в кн.: Шур, Л.А., К бе-регом Нового Света, М., 1971.

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 290-292. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Есаков, В. А., География в России в XIX и начале ХХ века /Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии/, М., 1978 г.
  • Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 72. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4